Могат ли да ме осъдят, без да разбера?

Сключвам договор, но другата страна по договора (фирма, която се занимава с поставяне на дограма) не изпълнява задълженията си по сделката. Решавам да заведа дело. Подавам искова молба, което ме прави ищец по делото. В исковата молба искам съда да осъди въпросната фирма да ми плати обезщетение. В този случай фирмата е ответник по делото.

Какво прави съдът, след като получи исковата ми молба?

Съдът е длъжен да изпрати препис от исковата молба, която аз съм подал на ответника, като му дава 1 месец за подаване на отговор. В отговора фирмата може да изложи защо смята, че аз не съм прав. След като вече е подаден отговор на моята искова молба съдът насрочва съдебно заседание.

Какво става, когато ответникът не подаде отговор? Пречка ли е това за насрочването на съдебно заседание?

Не, не е пречка. Дори и да не бъде подаден отговор на исковата молба, съдът насрочва съдебно заседание по делото.

Как става това насрочване?

Съдът изпраща призовки на страните по делото (т.е. на мен и на фирмата), в които посочва датата и часа, в който ще се проведе съдебното заседание. След като получим призовките, се счита, че сме редовно призовани за делото. Призовката ми може да бъде получена и от адвокат, в случай че съм упълномощил такъв.

При какви обстоятелства съдът може да постанови т.нар. неприсъствено решение?

Мога (в качеството си на ищец по делото) да поискам от съда да постанови неприсъствено решение срещу фирмата, когато следните три условия са едновременно налице:

С други думи: фирмата за поставяне на дограма не е подала отговор на исковата ми молба, управителят и, респективно адвокатът й, не се явява на съдебното заседание и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Може ли да се случи обратното – ответникът да иска постановяване на неприсъствено решение?

Да, може. Фирмата за поставяне на дограма може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу мен, когато:

Важно! Ответникът има право на избор – може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото и присъждане на направените по делото разноски.

Освен изброените дотук предпоставки за постановяване на неприсъствено решение има и още една:

Искането ми фирмата за дограма да ми плати обезщетение да е вероятно основателно (в случая, когато постановяването на неприсъствено решение се иска от мен - ищецът) или да е вероятно неоснователно(в случая, когато постановяването се иска от ответника - т.е. когато фирмата иска от съда да постанови неприсъствено решение срещу мен).

Какво значи искането да е вероятно основателно?

В горният пример искането ми ще е вероятно основателно, ако представя доказателства към исковата си молба, че дограмата не е била поставена в срок или пък, че е била поставена част от нея, а останалата е била повредена при поставянето и е станала неизползваема.

Какво значи искането да е вероятно неоснователно?

Да речем, че аз съм ищец и твърдя, че съм отдал апартамента си под наем, но не съм си получил плащане за два месеца - общо 800 лв. В този случай, ако към отговора на исковата молба ответникът (наемателят) приложи доказателства за направените плащания (2 броя платежни нареждания, всяко от които за 400 лв. за съответните месеци, като в графа „основание за плащане” е посочено „плащане по договор за наем от 10.10.2015 г.”), то тогава моето искане ще е вероятно неоснователно.

Да обобщим предпоставките за постановяване на неприсъствено решение

  1. Ответникът не е подал отговор на исковата молба, респективно ищецът не е взел становище по неговия отговор.
  2. Страните са редовно призовани, но ответникът, респективно ищецът не се явяват на делото, без да има постъпило искане от ответника/ищеца делото да се гледа в негово отсъствие.
  3. Искането на ищеца да е вероятно основателно или искането на ответника да е вероятно неоснователно.

Различава ли се неприсъственото решение от обикновеното съдебно решение?

Различава се и разликите идват основно от условията за постановяването му, които бяха посочени по-горе. Неприсъственото решение не трябва да се мотивира от съда. С други думи – съдът не е длъжен да посочва подробно защо счита, че наемната цена е платена или пък защо счита, че дограмата не е поставена. Не трябва да посочва всички логически изводи, до които е стигнал при вземане на решението. Съдът е длъжен единствено да посочи защо счита иска за вероятно основателен, респективно неоснователен. Решението се връчва на страните.

Как мога да се защитя срещу неприсъствено решение?

Важно! Оказва се, че мога да бъда осъден, без да разбера. И ето как - изпращат ми призовка на постоянния адрес, на който обаче аз отдавна не живея. След като посетят адреса ми три пъти в рамките на един месец (едно от посещенията е в неработен ден) и не ме намерят, залепват уведомление и след изтичането на 2-седмичен срок от залепването, аз се считам за уведомен. Повече за тази процедура мога да науча тук. След като съм редовно уведомен за делото, то се провежда и завършва с неприсъствено решение, с което съм осъден.Важно! Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Това означава, че не мога да подам жалба срещу него.Ако срещу мен е постановено неприсъствено решение, мога да подам молба за отмяната му в 1-месечен срок от връчването. Ако например съм получила решението на 02.03.2017 г., мога да подам молба за отмяната му най-късно до 02.04.2017 г.Молбата ми за отмяна ще бъде основателна в няколко случая:

  1. В случай че исковата молба не е била връчена надлежно на ответника или пък отговора на исковата молба не е бил връчен надлежно на ищеца.
  2. Ако ищецът, съответно ответникът не са били уведомени за насрочване на съдебно заседание по делото по съответния законов ред. Например аз може да съм разбрал, че делото е насрочено за 15 май 2017 г., но може да съм разбрал това в телефонен разговор с другата страна, а не посредством връчена ми от призовкар призовка.
  3. Ако като ищец/ответник не съм имал възможност да узная своевременно за връчване на отговора на исковата молба, респ, исковата молба или призовката за насрочване на съдебното заседание поради непредвидени обстоятелства.
  4. Ако в качеството ми на ищец, респективно в качеството ми на ответник, аз или мой представители (адвокати), не сме могли да се явим на съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, които не сме могли да предолеем.

[toggles][toggle title=Източници]Граждански процесуален кодекс (ГПК):чл. 47, ал. 1, чл. 56, ал. 1 – относно призоваването на страните;чл. 131, ал. 1 – относно подаването на отговор на искова молба;чл. 238, ал. 1 във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 1 – относно предпоставките при които ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение;чл. 238, ал. 2 във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 1 – относно предпоставките при които ответникът може да иска постановяване на неприсъствено решение;чл. 239, ал. 2 – относно съдържанието на неприсъственото решение;чл. 239, ал. 4 – относно необжалваемостта на неприсъственото решение;чл. 240, ал. 1 – относно срока за подаване на молба за отмяна на неприсъствено решение;чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 относно основанията, на които може да се иска отмяна на неприсъствено решение.[/toggle][/toggles]

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

6.12.2017

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Още от близо 1000 статии

Потърси правата си