Пострадах, тъй като търговци не спазват закона. Платих пари, а в замяна не получих това, за което си платих. Установих обаче, че не съм единствен – същото се е случило и с други хора. Оказва се, че вместо всеки от нас да води самостоятелно дело срещу въпросния търговец, можем да заведем колективен иск.

Какво представлява колективният иск?

Колективният иск е широко разпространен в САЩ и Англия. Българският закон обаче също го допуска. Най-често такива искове се водят срещу юридически лица – търговски дружества (фирми) и различни държавни органи.

Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно и също нарушение, когато техният кръг не може да бъде определен точно поради характера на нарушението.

Ако например аз и още много други потребители на електрическа енергия в даден регион сме претърпели вреди от дейността на съответния доставчик.

Друга хипотеза е, ако на мен и на още няколко души, които страдат от същото заболяване, от което страдам и аз, е отказано лечение по определена клинична пътека. Или пък не ни се доставят лекарства в необходимите количества. Тогава всички заедно можем да заведем иск за обезщетение.

Какво можем да искаме от съда?

Колективният иск има няколко варианта според това какво точно ние –  засегнатите лица- искаме от съда:

  1. Ако искаме от съда само и единствено да установи увреждащото действие, неговия противоправен характер и вината, тогава говорим за установителен иск за факти.
  2. Вторият вариант е осъдителен иск – тогава като увредени лица можем да поискаме от съда три неща:
  • Да осъди нарушителя да преустанови нарушението (в примера с недоставените на време лекарства, това означава да осъди НЗОК за в бъдеще да ни осигурява навреме необходимите медикаменти).
  • Да осъди нарушителя да поправи последиците от нарушението.
  • Да осъди нарушителя да ни заплати обезщетение за претърпените вреди. В този вариант, ако съдебното решение е в наша полза, т.е. съдът е присъдил исканото обезщетение, се поставя въпросът по каква банкова сметка се превежда то? Вариантите са то да се преведе по специално разкрита за целта сметка, която е на наше общо разпореждане или да се преведе по банкова сметка на един от нас

Трите варианта на осъдителен иск могат да се комбинират – в горния пример аз и останалите увредени лица можем да поискаме както НЗОК за в бъдеще да ни доставя медикаменти, така и да ни заплати обезщетение.

На практика осъдителните искове са по-често срещани, защото те дават едно по-високо ниво на защита в сравнение с установителния иск.

Приложно поле на колективните искове

Колективните искове са приложими и при някои видове акционерни дружества при иск за отмяна на решение на общото събрание, когато то противоречи на разпоредби на закона или на учредителния договор. Например при акционерно дружество с издадени акции на приносител.

Най-често колективни искове се предявяват обаче при нарушение на колективни интереси на потребители. В тези случаи от съда се иска да осъди нарушителя да преустанови нарушението или да му забрани извършването на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Такива искове се водят от сдружения за защита на потребителите, които са включени в списък на министъра на икономиката.

Каква е процедурата?

На първо място се подава искова молба пред съответния окръжен  съд. Най-често такива искове се предявяват от специални организации за защита от подобни нарушения (например Сдружение за опазване на правата на болните от дадено заболяване). Особеност е, че към исковата молба трябва да се приложи доказателство за възможностите на ищеца (лицето или организацията, подало исковата молба) да понесе финансовите тежести по водене на делото. Такова доказателство може да е извлечение от банковата му сметка. Подобно доказателство е необходимо, тъй като обикновено държавната такса при колективните искове е значителна. Това се обяснява обикновено с широкия кръг засегнати лица.

В исковата молба трябва да се посочат и обстоятелствата, посредством които се определя кръгът на увредените лица (тъй като към този момент той е все още неопределен). Така ако дадено енергоразпределително дружество подава ток с различно напрежение, в резултат на което множество електрически уреди в домакинствата са повредени – тогава в исковата молба следва да се посочи начин за установяване на конкретните засегнати лица – потребители на електрическа енергия. Такъв начин е например обяснението, че са пострадали потребителите от квартал “Изток”.

След получаване на исковата молба, съдът трябва да определи подходящ начин за разгласяването й. С други думи, определя се начин, по който всички увредени лица да разберат, че е започнало подобно дело. Така например разгласяването може да стане чрез медиите. Съдът определя и срок, в който увредените лица следва да заявят дали ще участват в делото, или ще защитават правата си самостоятелно. 

Аз обаче мога да реша, че искам да водя отделно дело, да защитавам интересите си отделно, а не посредством колективния иск.

Какво се случва, ако в определения от съда срок аз не заявя нищо – нито посочвам, че ще участвам, нито пък че няма да участвам? В този случай аз ще бъда обвързан от съдебното решение, т.е. ще трябва да го изпълнявам независимо, че не съм участвал в делото.

! Важно Няма да бъда обвързан от него само когато изрично заявя пред съда, че не искам да участвам. Дори и тогава обаче аз съм в една доста изгодна позиция, тъй като ако решението по колективния иск е в полза на увредените, мога да се позова на него в процеса, който водя сам за защита на правата си.

Към решението си по колективния иск съдът прилага и списък на лицата, които не са обвързани от него.

Привременни мерки

От подаване на исковата молба до постановяване на съдебното решение минава известен период от време. Съществува опасност през този период нарушението да продължава и по този начин да застрашава живота или здравето на хората. Именно затова в исковата молба може да се направи искане за налагане на привременни мерки. Съдът не е обвързан от поисканите от ищеца привременни мерки и може да постанови други такива, ако сметне, че чрез тях интересът на всички увредени лица би бил по-добре защитен. 

  • Източници

    Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл. 379, ал. 1 – относно същността на колективните искове;

    чл. 379, ал. 2 – относно установителния колективен иск;

    чл. 379, ал. 3 – относно осъдителни колективен иск;

    чл. 380, ал. 2 – относно необходимостта ищеца да докаже, че разполага с възможности да понесе финансовата тежест по водене на делото;

    чл. 382, ал. 2, т. 1 – относно начина за разгласяване на исковата молба;

    чл. 382, ал. 2, т. 2 – относно определянето на срок, в който увредените лица следва да заявят дали ще участват в делото;

    чл. 385, ал. 2 – относно искането за налагане на привременни мерки;

    чл. 385, ал. 4 – относно това, че съдът не е обвързан от поисканите привременни мерки, а може да наложи други;

    чл. 386, ал. 1 – относно действието на съдебното решение по колективния иск;

    чл. 386, ал. 2 – относно списъка на изключените лица.

    Закон за защита на потребителите (ЗЗП):

    чл. 186, ал. 1– относно предявяването на колективни искове при нарушение на колективни интереси на потребители;

    чл. 164, ал. 1, т. 7 ЗЗП – относно списъците на организации, които могат да предявяват колективни потребителски искове;

    Търговски закон (ТЗ):

    чл. 74, ал. 1 – относно предявяването на иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор на някои видове АД като колективен иск.