Правата ми са нарушени, искам справедливост и знам, че начинът за разрешаване на спорове във всяка правова държава е производството пред съд. Възможно е обаче да се окаже, че съдът, към който трябва да се обърна, дори не е разположен в населеното ми място. Това може да ми причини доста допълнителни разходи и грижи. Ето защо, когато установявам правни отношения с различни организации или лица, е добре да имам представа къде би се разрешил евентуален правен спор.
Ако претенцията ми касае спор между граждани и/или фирми по повод на граждански, търговски или трудови отношения, то делото ще се разглежда по правилата на гражданския процес. За да преценя каква ще е подсъдността на делото, т.е кой е компетентният да разгледа делото съд, трябва имам предвид следните три обстоятелства:
- в какво точно се изразява спорът ми с ответника и каква е стойността на това, което претендирам (родова подсъдност);
- териториалнта връзка на предмета и страните с определен съдебен район (местна подсъдност);
- на коя инстанция се разглежда делото (функционална подсъдност)
Родова подсъдност
В зависимост от предмета на делото и неговата парична оценка, наричана цена на иска, на първа инстанция делото може да бъде подсъдно на районен или окръжен съд. Основен първоинстанционнен съд е районният и пред него се завеждат всички граждански дела, освен ако изрично в закона не е посочено, че са подсъдни на окръжния съд. Най-ясно определям цената на иска, когато става дума за парична сума, която трябва да си върна/взема- колкото пари ми дължи другата страна, толкова е цената на иска. При споровете за собственост и други вещни права върху недвижим имот цената на иска е данъчната оценка на имота, а ако няма такава- пазарната му стойност.
Кога трябва да се обърна към окръжния съд?
- Когато искам да установя или оспоря бащинство или майчинство; да прекратя осиновяване; да поставя някого под запрещение или да отменя такова.
- Когато с ответника спорим за собственост или друго вещно право върху недвижим имот на стойност над 50 000 лв. Важно! Ако става въпрос за случай на съдебна делба или пък за нарушено владение , то без значение на каква сума се оценява имота трябва да се обърнем към районния съд.
- Когато спорът ни е граждански или търговски и засяга права и интереси, оценими над сумата от 25 000 лв. Важно! с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и вземания по актове за начет;
- Когато искам да обявя вписване в регистрите за юридическите лица (водени от окръжния съд) за недопустимо или нищожно, както и когато искам да установя, че вече вписано обстоятелство не съществува;
- Когато съм подал няколко свързани иска, които се разглеждат по реда на едно и също производство и поне един от тях е подсъден на окръжнен съд.
- Други предвидени в закона случаи. Например когато искам да обявя стачката на работниците ми за незаконна или искам да защитя на членството и членствените си права в търговско дружество.
Местна подсъдност
След като вече знам към кой първоинстанционен съд да се обърна, следва да преценя и кой конкретно от всички съдилища в страната е компетентен.
Правилото е, че иск се предявява пред съда, в чийто район е постоянният адрес на ответника. От него обаче има доста изключения:
- Ако искам да съдя малолетно или поставено под пълно запрещение лице, трябва да имам предвид постоянния адрес на неговия законен представител.
- При ответник с неизвестен адрес – съдът се определя по постоянният адрес на неговия пълномощник или представител – няма ли назначени такива, компетентен е съдът по моя постоянен адрес.
- Ако и двете страни нямаме постоянен адрес в България, делото ще се реши от съответния съд в София.
- Искам ли да разреша спор с държавно учреждение или фирма, трябва да имам предвид района, в който е тяхното управление или седалище ( за да съм сигурен, че имам правилния и актуален адрес, добре е да направя справка в Търговския регистър). Ако претенцията ми касае конкретен клон на юридическото лице, мога да заведа иска и по местонахождението на клона.
- Когато искам да съдя държавата, от значение е съдебният район, в който е възникнал спорът, освен ако не става въпрос за недвижим имот или открито наследство. Ако спорът касае отношения, възникнали в чужбина, компетентен е съответният съд в гр. София.
- Искам ли да предявя иск срещу няколко ответника от различни съдебни райони или пък предмет на спора е имот, разположен в няколко района, имам право да избера един от тях.
Спорове свързани с недвижими имоти и наследство
Специален е случаят, когато предмет на спора са права свързани с недвижим имот. Подсъдност спрямо местонахождението на имота се определя при исковете за: вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за установяване на граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. В тези случаи ще предявя иска пред съда, в чийто съдебен район се намира имотът.
Мястото, където е открито наследство, т.е последното местожителство на наследодателя, определя компетентния съд при споровете, свързани с наследство, искане за унищожаване или намаление на завещание, за делба на наследство, за унищожаване на доброволна делба. Ако имуществото е принадлежало на български гражданин, но наследството е открито в чужбина, то съда се преценява според последния постоянен адрес на починалия в България или според местоположението на имотите.
Алтернативна подсъдност
В няколко случая мога да избирам компетентния съд между общото правило и допълнителна опция, предвидена в закона::
- При искове за парични вземания, произтичащи от договор, мога да предявявам иск и по настоящия адрес на ответника.
- Иск за издръжка мога да заведа и по постоянния адрес на ищеца.
- NB! Ако искам да защитя потребителските си права, мога да се обърна и към съда по моя настоящ или постоянен адрес.
- Като работник мога да заведа иск срещу работодателя си и на мястото, където обичайно полагам труда си.
- Ако са ми причинени вреди, мога да избера и съответния съд по местоизвършване на непозволеното увреждане.
Функционална подсъдност
Щом съм определил със сигурност първоначалния компетентен съд, то знам и кои биха били следващите съдилища, които ще се занимаят с делото.
Производството пред съд по граждански дела в България се развива пред три инстанции:
- първа инстанция – пред районен или окръжен съд;
- въззивна инстанция – пред окръжен или апелативен съд;
- касасционна инстанция- пред Върховен касационе съд;
Ако делото е разглеждано първо от районен съд, то на втора инстанция компетентен ще бъде окръжният съд. Ако пък спорът първо е бил подсъден на окръжен съд, то въззивната инстанция ще бъде апелативен съд. И в двата случая последната дума би имала касационната инстанция в лицето на Върховния касационен съд.
Може ли да бъде избрано друго място за водене на делото?
Принципното положение е, че дори да постигнем съгласие с насрещната страна, не можем да променяме подсъдността на спора ни. Законът ни дава възможност да изменим само местната подсъдност, ако сме посочили това в писмен договор. Тази възможност отпада, ако искът е свързан с права върху недвижим имот. При потребителски или трудови дела договор за подсъдност можем валидно да сключим само след възникване на конкретния спор.
- Източници
Граждански процесуален кодекс (ГПК):чл. 68 и чл. 69 – относно цената на иска
чл. 103 – подсъдност на районен съд
чл. 104 – подсъдност на окръжен съд
чл. 105 – обща местна подсъдност
чл. 106 – искове срещу малолетни и поставни под запрещение
чл. 107 – искове срещу лица с неизвестен адрес
чл. 108 – искове срещу държавни учреждения и юридически лица
чл.109 – Подсъдност по местонахождение на недвижим имот
чл. 110 – Подсъдност по местооткриване на наследство
чл. 111- чл. 116 – алтернативна подсъдност
чл.117 – договорна подсъдност
чл. 341, ал. 1- съдебна делба
чл. 356- владелчески искове
Закон за съдебната власт(ЗСВ):
чл. 63 – функционална подсъдност
чл. 76 – компетентност на районния съд
Закон за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС):
чл.17, ал. 2 – установяване на незаконна стачка
Закон за наследството (ЗН):
чл. 1 – относно местооткриване на наследство
”Българско гражданско процесуално право”– проф. Ж. Сталев, проф. А. Мингова, проф. О. Стамболиев, проф. В. Попова, гл. ас Р. Иванова; изд. Сиела Норма АД, 2012 г.
