Смятам, че закон нарушава конституционните ми права. Конституционният съд (КС) може да проверява съответствието на закона с Конституцията, но не е следваща инстанция по всяко гражданско, наказателно или административно дело. В България няма обща индивидуална конституционна жалба, с която всеки гражданин пряко да започне такова производство.
КС осигурява върховенството на Конституцията и е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Той има изрично определени конституционни правомощия, които не могат да бъдат разширявани или отнемани с обикновен закон.
По чл. 149 от Конституцията съдът:
Например спорът дали закон противоречи на конституционно право е различен от спор дали кметът правилно е издал индивидуална заповед. Последният по правило се разглежда от компетентния съд по съответния процесуален ред. КС не отменя всяко решение или заповед, с които гражданинът не е съгласен.
По чл. 150, ал. 1 право на инициатива имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Общинските съвети могат да повдигат предвидените спорове за компетентност.
Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет могат да сезират КС за противоконституционност на закон, който нарушава права и свободи на гражданите. Тяхната компетентност е ограничена до тази конституционно определена хипотеза.
Отделно, по чл. 150, ал. 2 всеки съд може да сезира КС относно закон, приложим по конкретно дело. Това включва и съдилищата, които не са върховни. Трябва да се различава тази възможност на съдебния състав по конкретен спор от общата инициатива на субектите по ал. 1.
Мога да поискам от съда по моето дело да сезира КС. Посочвам конкретната законова разпоредба, защо тя трябва да се приложи за решаването на спора и в какво виждам противоречието с Конституцията. Полезно е доводите да са свързани с действителния предмет на делото, а не с общо недоволство от законодателството.
Искането ми не задължава съда автоматично да сезира КС. Съдебният състав извършва собствена преценка и, ако отправи искане, трябва да обоснове приложимостта и противоречието. КС отделно проверява допустимостта.
Конституцията предвижда производството по делото да продължи, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред КС. Конкретните процесуални действия се съобразяват и с приложимия процесуален закон. Не бива да приемам, че всяко мое възражение за противоконституционност автоматично спира делото или сроковете за обжалване.
Да. Мога да изпратя мотивирано изложение с конкретния закон, засегнатото право, фактите и относимите документи. Те преценяват дали са налице основания и дали искането попада в тяхната компетентност.
Това не е пряка конституционна жалба и не гарантира образуване на конституционно дело. Не заменя жалбата пред компетентния съд и не удължава сроковете по нея. Ако имам връчен акт или съдебно решение, трябва да следя обичайните средства за защита независимо от изпратения сигнал.
Решенията се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането и влизат в сила три дни след обнародването. Те са задължителни. Частта от закон, която не е обявена за противоконституционна, запазва действието си.
По общото правило на чл. 151, ал. 2 обявеният за противоконституционен акт не се прилага от влизането на решението в сила. Но последиците не могат да се сведат до твърдението, че всички възникнали права и задължения автоматично изчезват.
В тълкувателната си практика КС разграничава законите от ненормативните актове и отчита заварените правоотношения и висящите производства. При обявен за противоконституционен закон значение имат конкретното решение, моментът на възникване на отношенията и редът за уреждане на последиците. Влязло в сила съдебно решение не се отменя автоматично само защото приложена в него разпоредба по-късно е обявена за противоконституционна.
Разграничавам три въпроса: кое мое право е засегнато, кой акт или закон го засяга и кой орган е компетентен да даде защита. При висящо дело представям възражението навреме, с конкретни конституционни доводи. Не разчитам на КС като универсален начин да прескоча съдебна инстанция или да възстановя пропуснат срок.
Конституцията — чл. 149–152; Законът за Конституционен съд; практика на КС по чл. 150, ал. 2; Решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д. № 5/2019 г. относно действието на решенията.
Авторски принос: Николета Безергянова.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026