Обичам да гледам новини, да слушам радио и да чета вестници, но понякога когато журналистите говорят за властта в България, има неща, които не разбирам. Не съм юрист, но бих искал да знам какво точно прави Министерският съвет за гражданите. Първото, което трябва да знам е, че Министерският съвет (МС) и правителството са едно и също нещо. МС стои на върха на пирамидата на изпълнителната власт, а от опит знам, че върху плещите на всеки ръководител стои отговорността за успехите и провалите в управлението.

Как се създава правителството?

Кандидатът за министър – председател, който е избран от първата политическа сила в страната, получава проучвателен мандат от Президента. Ако в този 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерски съвет, тогава президентът, съгласно Конституцията, следва да възложи втори проучвателен мандат, този път насочен към кандидата за министър-председател, излъчен от втората по численост парламентарна група. След това кандидатурата на кандидата за министър – председател се подлага на гласуване в Народното събрание, където трябва да получи повече от половината гласове от всички народни представители. След всичко това министър – председателят предлага структурата и състава на Министерски съвет за гласуване от депутатите. Членовете на Министерски съвет полагат клетва пред НС, в която се казва: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”

Състав на Министерски съвет

Правителството се състои от министър – председател, заместник министър – председатели и министри. Министър – председателят ръководи и координира цялата политика на правителството. Министър – председателят назначава заместник-министрите. Той носи отговорност за всяко едно свое действие. Примерно, ако изгуби документи, които са със съдържание, засягащо националната сигурност на страната, той ще носи отговорност за това си деяние пред съда. Министрите ръководят отделни министерства. Например министърът на образованието и науката ръководи министерството на образованието и науката. В редки случаи има и т.нар. министри без портфейл, които нямат назначено им министерство, но пък имат правото да гласуват на заседания на Министерски съвет.

Членовете на МС могат да бъдат само български граждани с навършени 21 години, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода и не са поставени под запрещение. Това не им пречи да изпълняват длъжността, дори ако са осъдени условно.

При осъществяване на своята дейност Министерският съвет си взаимодейства с:

  1. Народното събрание.
  2. Президента.
  3. Омбудсмана.
  4. Конституционният съд.
  5. Органите на съдебната власт.
  6. Други държавни органи, невключени в системата на изпълнителната власт (Например органите за управление на  БНБ).
  7. Органите на местното самоуправление.

Министерският съвет е отговорен за:

  1. Изпълнението на външната и вътрешната политика на нашата страна, като е длъжен да се съобразява с Конституцията ни, както и със законите, които Народното събрание е приело.
  2. Обществения ред, националната сигурност, държавната администрация и Въоръжените ни сили. Например чрез органите на реда правителството трябва да се грижи за обществения ред в страната.
  3. Изпълнението на държавния бюджет. Например МС трябва да направи така, че в края на годината приходите и разходите да са толкова, колкото е било предвидено в бюджета.
  4. Стопанисването на държавното имущество. Например МС е длъжен да се грижи за държавната собственост.
  5. Сключването, утвърждаването и развалянето на международните договори, когато това е предвидено със закон.

Актове на Министерски съвет

Правителството изпълнява законите на страната, като създава подзаконови нормативни актове. Те могат да бъдат:

  1. Постановления – с тях МС приема правилници или наредби, или урежда обществени отношения, които не подлежат на законова уредба. Това са онези отношения, за които законодателят е преценил, че няма място за тях в закона, а трябва да се уредят с подзаконов нормативен акт. Например размерът на минималната работна заплата се определя с постановление.
  2. Решения – с тях МС одобрява законопроекти, предложения до Народното събрание и Президента, както и становища за дела пред Конституционния съд.
  3. Разпореждания – с тях се регулират конкретни обществени отношения, като например за образуване на няколко еднолични търговски дружества с държавно участие на капитала “Национален дворец на културата”.

Важно!

Не самото министерство издава подзаконов нормативен акт, а министърът на даденото министерство. Самият министър е едноличен орган, който може да издава подзаконови нормативни актове. Министърът може да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Правилник се издава, за да се уреди закон в неговата цялост, като например Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата. Наредбата се създава, за да доразвие отделни разпоредби на закона. С инструкциите се дават наставления затова как администрацията да прилага даден закон или подзаконов нормативен акт.

Как може да правителството да напусне властта?

Ако според повечето народни представители, правителството не се справя с дадена политика или политики, то те могат да гласуват вот на недоверие към министър – председателя или към целия Министерски съвет. И в двата случая това би довело до оставката на правителствотоПравителството също може да си тръгне, ако министър – председателят реши да подаде оставката на Министерски съвет. При смърт на министър – председателя правомощията на Министерския съвет се прекратяват. Правителството може да поиска да му се гласува вот на доверие, но ако не получи повече от половината от гласовете е длъжно да подаде оставка.

Интересно!

Министерският съвет като цяло, както и всеки един министър, имат правото на законодателна инициатива в Народното събрание. За целта има специална законодателна програма на правителството, чрез която се определят срокове и отговорностите на всеки министър за подготовката на определен законопроект в дадена област.

Ако търся работа в държавната администрация, мога да посетя интегрираната информационна система, в която се публикуват актуалните конкурси за работа.  

Мисля, че вече знам основните факти затова какво прави Министерският съвет. От тук нататък ще ми е много по – лесно да разбирам, когато телевизионните водещи говорят за постановления, разпоредби и решения на правителството. Знам и, че работата на всяко правителство е изключително отговорна, затова и трябва строго да следя дали то си я върши добре, за да мога да подлагам на натиск неговите решения чрез мирни граждански инициативи, както и да правя информиран избор, когато дойде времето за избори за Народно събрание.

  • Източници

    Конституция на Република България, 1991 г. (КРБ):

    чл. 99, ал. 1 – КРБ – относно връчването на проучвателен мандат от Президента за съставяне на правителство;

    чл. 105, ал. 1 – КРБ – относно отговорностите на МС;

    чл. 105, ал. 2 – КРБ– относно отговорностите на МС;

    чл. 106 – КРБ– относно отговорностите на МС;

    чл. 108, ал. 1 – КРБ – относно състава на правителството;

    чл. 108, ал. 2 – КРБ – относно състава на правителството;

    чл. 108, ал.3 – КРБ – относно състава на правителството;

    чл. 109 – КРБ – относно клетвата на министрите пред Народното събрание ;

    чл. 110 – КРБ – относно изискванията за министрите;

    чл. 111, ал. 1, т.1 – КРБ – относно хипотези за подаване на оставка на правителството;

    чл. 111,ал. 1, т. 2 – КРБ – относно хипотези за подаване на оставка на правителството;

    чл. 112, ал.1, 2 – КРБ – относно хипотези за подаване на оставка на правителството;

    чл. 115 – КРБ – относно нормотворческите правомощия на министрите;

    • Устройствен правилник на Министерски съвет и неговата администрация:

    чл. 3, ал. 1 – УПМСНА – относно органите, с които си взаимодейства Министерски съвет;

    чл. 5, ал.1, т. 17 – УПМСНА – относно министърът без портфейл;

    чл. 8, ал. 2 – УПМСНА – относно актовете на МС;

    чл. 8, ал. 4 – УПМСНА – относно актовете на МС;

    чл. 30 – УПМСНА – относно законодателната програма на правителството;

    • Закон за нормативните актове (ЗНА)

    чл. 7, ал. 1 – ЗНА – относно правилниците;

    чл. 7, ал. 2 – ЗНА – относно наредбите;

    чл. 7, ал. 3 – ЗНА – относно инструкциите;

    • Разпореждане № 43 на МС от 1991 г. – пример за разпореждане на МС;
    • Административно право на Република България, Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д., С. 2012 г., стр. 119 – относно факта, че министрите са еднолични органи;