Поради особеностите и важността на правата и задълженията на народните представители, в България депутатите се ползват с имунитет с цел да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. Конституцията им създава съвкупност от права, с които ги поставя под режима на един особен статут и им обезпечава по-голяма свобода и самостоятелност, сигурност и независимост спрямо органите на изпълнителната и съдебната власт. Народните представители имат правно привилегировано положение спрямо останалите граждани относно наказателната отговорност и личната неприкосновеност. Тази съвкупност от права, известна като парламентарен имунитет, се изразява главно в тяхната наказателна неотговорност и наказателната им неприкосновеност.
Наказателна неотговорност
Тя представлява забрана за търсене на наказателна отговорност от народните представители за изказаните от тях мнения и за гласуванията им:
- в пленарните заседания;
- в заседанията на парламентарните комисии;
- при упражняването на парламентарния контрол и изпълнение на задълженията им.
- когато са изнън НС, но правят изказвания по повод заеманата служба;
- дори когато вече не са депутати – тази част от имунитета не се прекратява с края на заеманата служба.
NB! Никой не може да търси наказателна отговорност от народните представители за тези действия, след като са свързани с изпълнение на техните функции.
Например, обвинения за клевета, злепоставяне и други престъпления против “честта” не могат да бъдат повдигани, тъй като депутатите са наказателно неотговорни за застъпените от тях позиции.
Важно! По отношение на граждански процеси и административнонаказателното преследване народните представители нямат имунитет. Това означава например, че ако депутат е взел пари от мен, няма пречка да си ги поискам чрез съд. Също, ако депутат извърши административно нарушение, като например превишаване на скоростта при управление на МПС, може да му бъде съставен акт и т.н.
Наказателна неприкосновеност
Тя се изразява в забрана за задържане под стража, лишаване от свобода, „домашен арест“, предварително задържане от полиция, административни, административнонаказателни мерки и т.н. и започване на наказателно преследване срещу народните представители.
Тази забрана обхваща всичи действия на народните представители, които биха могли да бъдат категоризирани като евентуални престъпления, включително и тези, които не са извършени при или по повод изпълнение на задълженията им.
Забраната за задържане важи само в случай, че липсва съответното разрешение.
Разрешението за задържане и започване на наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер (напр. кражба, допускане на подчинени длъжностни лица да извършват престъпление и др.; (скоро: “Престъпление. Що е то и какви видове може да бъде?”) трябва да бъде дадено:
- от Народното събрание – предварително
- а когато то не заседава (Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно, макар че тези дати могат да бъдат променяни) от неговия председател.
Ако са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане за започване на наказателно преследване до Народното събрание, а когато то не заседава – до неговия председател, с което се иска разрешение. Към искането се прилагат достатъчно данни, които са необходимо условие за започването на наказателното преследване. Когато искането е за задържане, Народното събрание се произнася с отделно решение. То може да отмени дадено свое разрешение.
Свалянето на имунитета се иска винаги за конкретно престъпление. Това означава, че ако е дадено разрешение за снемане на имунитета по повод конкретно извършено деяние, то това разрешение не важи, ако се окаже, че има съмнение за повече от едно извършено престъпление. В този случай за започване на ново наказателно преследване по повод второ престъпление трябва да бъде получено ново разрешение за сваляне на имунитета
В някои случаи разрешние не е необходимо:
- При заварено (Извършено е туко-що или е в процес на извършване. Например, когато депутатът бъде хванат на местопрестъплението, непосредствено след като е извършил престъплението)тежко престъпление (напр. убийство). В този случай разрешение за задържане не се иска, но незабавно се известява Народното събрание, а когато то не заседава – председателя на Народното събрание. След като депутат е задържан без предварително разрешение, Народното събрание издава разрешение за продължаване на задържането.
NB! Единствено при наличието на заварено тежко престъпление кандидат-депутатите (достатъчно условие е – не е нужно в последствие да бъдат избрани) могат да бъдат задържани от датата на регистрацията им. Разрешение не се изисква.
- При писмено съгласие на народния представител.
Народният представител представя лично писменото си съгласие на председателя на Народното събрание, който уведомява главния прокурор и Народното събрание. Съгласието не може да бъде оттегляно от народния представител.
Наказателната неприкосновеност на народните представители действа през време на мандата им и в случаите, когато наказателно преследване срещу депутат е възбудено преди избирането му. (т.е. започва да бъде разследван за престъпление и в последствие е избран за народен представител).
Когато наказателното преследване завърши с присъда, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване мандата на народния представител, ако:
- е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление и това наказанието не е отложено (напр. поради условно осъждане).
Актуализирал: Боряна Русева.
- Източници
§Конституция на Република България:чл. 69 относно наказателната неотговорност на народния представител;
чл. 70 ал. 1 относно наказателната неприкосновеност на народния представител и хипотезата със “завареното” тежко престъпление;
чл. 70 ал. 2 относно писменото съгласие на народния представител за възбуждане на наказателно преследване;
§Правилник за организацията и дейността на Народното събрание:
чл. 138, ал. 1 и 3 ПОДНС – относно органът, който иска и органът, който дава разрешението за започване на наказателно преследване;
чл. 138, ал. 2 ПОДНС – относно случая на “заварено тежко престъпление от общ характер”;
чл.138 ал. 4 ПОДНС – относно писменото съгласие на народен представител за “сваляне на имунитета”;
чл. 138, ал. 7 ПОДНС – относно влизане в сила на осъдителна присъда и предсрочното прекратяване на мандата на народен представител.
Изборен кодекс (ИК):
чл. 160, ал. 2 – относно имунитета на кандидатите за народни представители.
§Решение на Конституционния съд № 10 от 27.07.1992 относно тълкуването на наказателната неотговорност, наказателната неприкосновеност и възбуждането на наказателно преследване.
