По принцип не съм хазартна личност. Забелязах обаче, че все повече хора около мен си купуват билетчета от различни лотарии, а и на практика те са навсякъде. Започнах и аз да си взимам по едно-две билетчета всяка сутрин от будката по път за работа. Чудя се обаче, по какъв начин се регулира дейността на подобни лотарии?
Имената на игрите с билетчета най-често са нещо от рода на “Лотария България” или “Национална лотария”. Това обаче не означава, че те се организират от държавата. Държавни са единствено игрите, които се провеждат от Българския спортен тотализатор, т.е. на практика това е тотото. Само това е национална лотария.Всички останали игри се организират от частни лица - местни или чуждестранни фирми, които са получили необходимия лиценз за извършване на хазартни дейности (а това не е национална лотария). Като потребител, аз имам право да получавам информация за това, кой е организаторът на съответната игра. Тези данни би трябвало да мога да открия на билетчето, което купувам.
Мога да си купувам билетчета за лотарията, ако съм дееспособен, т.е. имам навършени 18 години и не съм поставен под запрещение. Всъщност, дори и да не съм достигнал необходимата възраст, бих могъл да участвам в такава игра, ако някой друг закупи билет и ми го подари, а също така и, ако наследя билетче. На практика се случва и непълнолетни да си купуват билетчета и дори да си ги осребряват, но това може да бъде проблем, тъй като покупката на билета всъщност е нищожна.
Когато веднъж закупя билет, мога да го предам на някой друг, без да е необходимо да сключваме някакъв писмен договор. Това означава ли, че, ако дам билета на някой друг, вече няма да съм негов собственик? Не точно. За да стане другото лице собственик трябва и двамата да сме наясно, че аз му давам билета именно с тази цел.Ако просто помоля някой да отиде и да ми осребри билетчето, самото то продължава да си бъде мое, както и паричната награда ще бъде за мен. Това важи, както за още неизтъркани билетчета, така и за такива, за които вече е ясно, че са печеливши. При всяко положение реалните отношения при предаването на билетчета от едно лице на друго са много трудно доказуеми.
В закона има някои правила за провеждането на този тип лотарийни игри, но като цяло условията за участие мога да открия в правилата, които се определят от организатора. Те са съгласувани с компетентните държавни органи и би трябвало да мога да ги открия лесно.Има някои особености за билетчетата, които като цяло не са особено важни за мен. Всяко билетче за лотария трябва да се изготвя по одобрен образец и да има свой уникален сериен номер. Важно е да знам, че много често в условията за провеждане на дадена игра е описано, че повреждането на билета, включително нагъване или скъсване, прави същият невалиден. Това, разбира се, важи и за фалшифицирането на билети.Добре е да знам, че всеки организатор сам определя каква част от постъпленията от билети да бъде заделена за печалби. Тази част обаче не може да бъде по-малко от 50 %. Печалбите представляват парични и предметни награди като тяхното съотношение също се одобрява от държавата.
Спечелих! Това е чудесно. Мога да съм спокоен, че организаторът ще изплати моята награда, тъй като той е длъжен да обезпечи това. Не мога да получа като отговор извинение, че парите за награди са свършили.Важно! Организаторите на лотарийни игри сами определят начина за изплащане на печалби като има и някои особени правила. Много често има срок, в който да поискам изплащане на печалбата си, след изтичането на който тя се счита за непотърсена.Това означава, че не е добра идея да складирам билетчета за лотарията, които да изтъркам в някакъв бъдещ момент или пък да подаря такива на някого за сватбата му след три години. Печалбите се изплащат в брой, освен, ако не са на стойност над 5 000 лв. Тогава ще си ги получа по банков път. Ще трябва да се разделя с печелившия си билет, който се пази от организатора.
Ако сметна, че има някаква нередност в провеждането на дадена лотарийна игра, мога да сигнализирам за това Държавната комисия за хазарта. Тя е органът, който следи за изпълнение на законовите изисквания. Комисията утвърждава и всички правила на организаторите за провеждане на дадени игри, както и образи на билетчета, талони и т.н.Жалба или сигнал мога да подам дори онлайн. Важно е, когато сигнализирам за даден проблем, да се опитам да опиша възможно най-подробно всички обстоятелства, които са ми известни и по възможност да представя и доказателства, например снимка на билетчето си.В някои случаи оплакването ми може да бъде и от чисто потребителски характер, например, че липсва информация за организатора. В този случай би било уместно да потърся Комисия за защита на потребителите, но при всяко положение не съм длъжен да знам точно коя институция е компетентна. Дори да объркам адресата на жалбата, той сам ще я препрати към правилния контролен орган.Актуализира: Милена Горанова[toggles][toggle title="Източници"] Закон за хазарта (ЗХаз):чл. 6 - относно лицата, които могат да бъдат организатори на лотарийни игри;чл. 13 и сл - относно Държавната комисия за хазарта;чл. 37 - относно правилата за провеждане на лотарийни игри;чл. 37, ал. 7 - относно правната същност на лотарийните билети;чл. 38 - относно правилата задължението за минимално съотношение между печалби и постъпления;чл. 47 - относно задължението за изплащане на печалби на организатора. Закон за защита на потребителите (ЗЗП):чл. 4 - относно задължителната информация, която търговците предоставят на потребилите.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
адв. Никола
Пенчев
9.3.2018