Както на мен, така и на всеки от нас се е случвало поне веднъж да сключи договор с мобилен оператор, застраховател, кабелен оператор, да изтегли заем от банка, да си купи ваучер за услуга по интернет и други подобни. Това, което обединява изброените сделки е, че те се сключват при т.нар. общи условия. Въпросните общи условия могат да бъдат много удобни за мен, защото правят сключването на договора лесно, бързо и удобно, но могат да се окажат и доста “хлъзгави”. Ето защо трябва да съм нащрек и да се запозная с написаното по-долу.
Когато сключвам договор при общи условия, те задължително трябва да ми бъдат предоставени в писмена форма. Също така служителят, който ми ги предоставя, е длъжен да ми разясни, ако нещо не ми е ясно. Освен това, за да съм обвързан с общите условия, аз задължително трябва да ги приема писмено, което ще рече напр. да се подпиша под тях.
Ако обаче аз съм търговец и сключвам договор при общи условия, които съм знаел или съм бил длъжен да знам, ще бъда обвързан с тях, ако не ги отхвърля незабавно. Между търговци е възможно и т.нар. мълчаливо приемане на общите условия. Това важи за случаите, когато общите условия са включени в офертата, която прави съответният търговец за вид сделка и тази оферта се разпространява чрез каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни. В този случай общите условия се считат за негласно формулирани.
Възможно е лицето, с което договарям, да ми предостави общи условия, но аз да не съм напълно съгласен с тях. В този случай няма пречка да уговорим нещо различно и да си стиснем ръцете, като с оглед по-лесното доказване е добре да направим тази уговорка в писмена форма. Това, което сме уговорили, ще има предимство пред общите условия, дори да не сме зачеркнали изрично последните.
Да вземем следния пример: Имам договор при общи условия с мобилен оператор. По време на договора обаче той решава, че ще промени общите си условия и ще вдигне минималната такса за услугата. Мобилният оператор е длъжен да ме уведоми за изменението в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от мен телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция и да ми даде писмено достатъчен срок, в който аз мога да да ги отхвърля (по принцип срокът е 1 месец от уведомлението). Ако в този срок не се възпротивя на промяната, се счита, че приемам новите общи условия и трябва да се съобразявам с тях.
Често се случва в договорите при общи условия да се съдържат неравноправни клаузи и аз като потребител съм принуден да се съглася с тях, защото останалата част от договора ме устройва. Такива клаузи са например уговорките, че ако потребителят не изпълни задълженията си, ще заплати ужасяващо голяма неустойка; уговорки, че договорът може да се променя едностранно в ущърб на потребителя или пък такива, че само потребителят ще понесе санкция, ако не изпълни договорните си задължения. Неравноправните клаузи са нищожни. Срещу тях аз мога да се браня с иск или възражение. Разбира се, ако имам съмнения, че договорът не предвижда равнопоставеност на правата и задълженията, аз не мога своеволно да не изпълня задълженията си по него, а трябва да се обърна към юрист, който да прегледа договора “под лупа” и да прецени клаузата съобразно целия договор и изобщо всички обстоятелства около сключеното съглашение.
Когато сключвам договора при общи условия, всички клаузи трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за мен начин, защото потребителят има качеството на т.нар. “слаба страна” и законът го защитава.
Ако са нарушени правата ми, аз имам възможността да се обърна към Комисията за защита на потребителите, която може от своя страна да сезира съда. Жалба до Комисията се подава по реда, описан тук.
Тъй като при общи условия се сключват предимно договори с голям брой потребители, ако има много хора, които не са доволни от общите условия, те могат да обединят своите претенции и да заведат т. нар. колективен иск, с който да защитят правата си. Искът се подава до окръжния съд и за завеждането му потребителите се уведомяват чрез медиите, като всеки увреден може да се включи към иска в определен от съда срок.
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Закон за задълженията и договорите:
чл.16, ЗЗД - относно договорите при общи условия;
§ Търговски закон:
чл. 290 ,ал. 1, ТЗ - относно негласно формулирани общи условия;
чл. 298, ТЗ - относно договорите при общи условия.
§ Закон за защита на потребителите (ЗЗП):
чл. 143 - относно неравноправните клаузи;
чл. 145 - относно преценката дали клаузата е неравноправна;
чл. 146, ал. 1 - относно нищожност на неравноправните клаузи;
чл. 147- относно съставянето и тълкуването на договорите с потребители;
чл. 147а - относно сключването на договор при общи условия с потребител;
чл. 147б - относно изменението на общите условия;
чл. 148 - относно Комисията за защита на потребителя.
§ Граждански процесуален кодекс (ГПК):
чл. 379 - относно колективния иск;
чл. 380, ал.1 - относно подсъдността при колективни искове;
чл. 382, ал.2 - относно разпространяването на информация за предявяване на колективен иск.
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Виолета
Атанасова
17.10.2017