Получавам заповед за изпълнение, защото кредитор твърди, че му дължа пари или предаване на движима вещ. Проверявам веднага датата на връчване: обичайният срок за възражение е един месец. Заповедното производство не е пълно разглеждане на спора с участието на двете страни, но заповедта може да стане изпълнително основание, а в някои случаи изпълнението може да започне незабавно.
Не пренебрегвам документа, дори да не познавам кредитора или да смятам, че всичко е платено. Преценявам отделно главницата, лихвите, таксите, давността и евентуални неравноправни клаузи. Оспорването може да е само за част от претенцията.
По чл. 414 ГПК мога да подам писмено възражение на хартия в който и да е районен съд или електронно чрез Единния портал за електронно правосъдие. Посочвам съда и делото, заповедта, своите данни и дали оспорвам изцяло или частично. Използването на официалния образец намалява риска от неяснота.
Срокът е един месец от връчването и не може да бъде продължаван. По общото правило не съм длъжен да обосновавам възражението. Изключение е специалното възражение за изпълнение по чл. 414а ГПК, при което представям доказателства за плащането. Запазвам доказателство за подаването; не разчитам на обикновен имейл, ако не са изпълнени правилата за електронно процесуално действие.
Срокът в месеци не е равен на фиксирани 30 дни. Изчислява се по процесуалните правила, включително за съответното число и неприсъствен последен ден. При неясно връчване или близък краен срок търся правна помощ веднага.
При своевременно възражение съдът указва на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от съобщението. Ако искът не бъде предявен в срока, заповедта и евентуалният изпълнителен лист се обезсилват в съответната част.
При предявен иск кредиторът трябва да докаже фактите, от които възниква претендираното право. Аз доказвам относимите си възражения, например плащане. Не съществува общо правило длъжникът сам да доказва „несъществуването на дълга“. След получаване на исковата молба има нови срокове за отговор и доказателства, които трябва да спазя.
Ако не възразя в срок, заповедта по правило влиза в сила и може да се използва за принудително изпълнение. Последващата защита е ограничена до специални основания.
Проверявам точния размер и основанието, преди да платя. Пазя платежен документ с ясно посочено задължение. При плащане в срока за доброволно изпълнение мога да подам възражение по чл. 414а ГПК с доказателства. Мога да оспоря и разноските, когато с поведението си не съм дал повод за заявлението, при условията на тази разпоредба.
Плащането направо на кредитора при вече образувано изпълнително дело не приключва непременно всички въпроси за разноските. Уведомявам и съдебния изпълнител и искам точна справка за остатъка.
Не винаги. В случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1–9 ГПК само възражение не спира принудителното изпълнение. Възможна е защита чрез искане за спиране и надлежно обезпечение; когато длъжникът е потребител, обезпечението е до една трета от вземането.
Съдът може да спре и без обезпечение при искане с писмени доказателства, че вземането не се дължи, основава се на неравноправна потребителска клауза или размерът му по потребителски договор е неправилно изчислен. След предявяване на иска по чл. 422 компетентен е съдът по този иск.
Разпореждането за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта, заедно с възражението. И тази жалба сама по себе си не спира изпълнението. Оспорването на дълга, обжалването на незабавното изпълнение и жалбата срещу конкретно действие на съдебния изпълнител са различни средства за защита.
Чл. 423 ГПК допуска възражение до въззивния съд до един месец от узнаването, ако съм бил лишен от възможност да оспоря вземането на някое от изрично посочените основания:
Само фактът, че друг човек е получил съобщението, не е автоматично достатъчен. Трябва да докажа приложимото основание и момента на узнаването. Подаването по чл. 423 не спира автоматично изпълнението.
При съществени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства може да е приложим искът по чл. 424 ГПК. Той има тримесечен срок от узнаването или от възможността да се набави доказателството и краен срок не по-късно от една година след погасяване на вземането.
Изходът от спора определя отговорността за допустимите разноски. Те не се изчерпват с една фиксирана такса и не се присъждат непременно всички заявени суми. Заповедта може да се обжалва отделно в частта за разноските по чл. 413 ГПК. При липса на средства проверявам условията за правна помощ и освобождаване от такси.
Граждански процесуален кодекс, чл. 60–62, 78, 83, 154 и 410–424; Единен портал за електронно правосъдие.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026