Какво се случва?
Получавам заповед за изпълнение, издадена от съда. Оказва се, че мой кредитор търси от мен определена сума пари или връщането на движима вещ, като смята, че вземането е безспорно и е започнал специфична процедура пред съда, с която да провери дали действително не оспорвам вземането.
Внимание! Заповедта за изпълнение, издадена от съда, все още НЕ означава, че аз съм осъден да заплатя посочената там сума или да предам посочената там вещ! Заповедта за изпълнение е акт на съда, който се издава след получаване на заявление по образец, в което заявителят твърди, че има да получава определена сума пари/движима вещ от мен и иска да провери дали аз оспорвам това негово твърдение.
За какво трябва да внимавам?
Когато вземането ми съществува, съответно моят кредитор има писмени или други доказателства за него, той може да предяви иск пред съда и да докаже това вземане. В този случай мога да бъда осъден да заплатя освен сумата, която дължа заедно с начислените лихви, така и разноските в съдебния процес.
Тези разноски представляват държавната такса за завеждане на иска пред съда, която е в размер на 4% от сумата, която дължа, направените по време на процеса разноски за съдебни експертизи, както и адвокатското възнаграждение, което моят кредитор е заплатил в този процес. В случай че се стигне до принудително изпълнение, за мен като длъжник ще останат и разноските, които се правят в този процес (вж. “Правата ми при незаконосъобразно принудително изпълнение” и “Правата ми при незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител”).
Затова е важно да преценя – дължа ли сумата пари/ вещта, която се иска от мен да предада или не. В случай че дължа – най-добре е да не подавам възражение, защото това би довело до завеждане на иск от страна на моя кредитор и би оскъпило още повече моя дълг.
Какви права възникват за мен?
- мога да изпълня посоченото в Заповедта задължение;
- мога да възразя до районния съд, издал Заповедта;
- мога да възразя, ако съм изпълнил в срока за доброволно изпълнение, като следва да представя пред съда и доказателства, че съм изпълнил;
- мога да обжалвам Заповедта единствено в частта за разноските, които заявителят претендира, че е извършил във връзка с нея.
Възражението се подава писмено до съда, който е издал Заповедта. Мога да използвам бланка по образец или просто да напиша на лист хартия трите си имена, ЕГН, адрес, номера на Заповедта, срещу която възразявам, както и дали оспорвам цялата сума или само част от нея. Трябва да посоча и до кой съд адресирам възражението си. Не е необходимо да посочвам причините, поради които възразявам, те, на този етап, не са от значение за съда, освен ако не възразявам, защото съм изпълнил в срока на доброволното изпълнение.
Внимание! Срокът, в който следва да подам своето възражение до Районния съд, издал заповедта, е двуседмичен и започва да тече от деня, в който получа заповедта. Ако пропусна да възразя в този срок, се счита, че вземането, което моят кредитор твърди, е безспорно и срещу мен ще бъде насочено принудително изпълнение.
Особености при подаване на възражение:
Трябва да внимавам дали в Заповедта, която ми е връчена, има отбелязване, че заедно с нея е издаден и изпълнителен лист. Това е специален, но често срещан случай на издадена Заповед за незабавно изпълнение, което означава, че срещу мен вече е започнало принудително изпълнение и в общата хипотеза трябва да предприема мерки за неговото спиране. За повече информация относно спирането на започнало принудително изпълнение – “Когато съдебен изпълнител почука на вратата ми”.
При подаване на възражение до съда, аз по същество оспорвам вземането, което заявителят твърди, че има спрямо мен. Това означава, че съдът ще даде едномесечен срок на заявителя да заведе иск срещу мен и да потвърди вземането си с влязло в сила съдебно решение. В случай че заявителят заведе този иск, аз ще бъда призован на съд и ще трябва да доказвам несъществуване на вземането.
- Ако така предявеният иск на заявителя бъде отхвърлен, съдът ще обезсили издадената Заповед за изпълнение и аз ще мога да претендирам разноските, които съм направил в процеса, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство..
- Ако обаче съдът уважи иска на заявителя, Заповедта за изпълнение ще бъде потвърдена, аз ще бъдете осъден да изпълня задължението, посочено там, както и ще бъда натоварен с всички разноски, които заявителят е направил в исковия процес.
Какво се случва, когато правата ми са нарушени:
- В случай че съм бил лишен от възможност да оспоря вземането, посочено в Заповедта, аз мога да подам възражение до въззивния съд (Окръжния съд) в едномесечен срок от узнаване за съществуването на Заповедта за изпълнение. Трябва да докажа момента на узнаване на заповедта, както и причините, поради които съм бил лишен от възможността да оспоря вземането.
Законът счита, че съм бил лишен от възможността да оспоря вземането, когато:
- Заповедта за изпълнение не ми е била връчена надлежно;
- Заповедта не ми е връчена лично – на мен или на мой процесуален представител;
- Заповедта не ми е връчена лично и в деня на връчване на заповедта аз не съм имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
- не съм могъл да узная своевременно за връчването на Заповедта поради особени непредвидени обстоятелства;
- не съм могъл да подам възражение поради особени непредвидени обстоятелства.
- В случай че намеря новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да ми бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или до изтичане на този срок не съм могъл да се снабдя с тях, мога да оспоря вземането по исков ред, но не по-късно от 3 месеца от узнаване на новооткритите факти или доказателства.
- Източници
§ Граждански процесуален кодекс (ГПК):
чл. 410 ГПК – относно вземанията за които може да бъде издадена заповед за изпълнение;
чл. 412 ГПК – относно съдържанието на заповедта за изпълнение;
чл. 413 ГПК – относно обжалването на заповедта за изпълнение в частта за разноските;
чл. 414 ГПК – относно подаването на възражение срещу издадена заповед за изпълнение;
чл. 414а ГПК – относно подаването на възражение в срока за доброволно изпълнение;
чл. 415 ГПК – относно действието на подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение;
чл. 416 ГПК – относно влизането в сила на заповедта за изпълнение;
чл. 417 ГПК – относно основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение;
чл. 418 ГПК – относно издаването на заповед за незабавно изпълнение;
чл. 420 ГПК – относно спирането на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение;
чл. 422 ГПК – относно подаването на иск от заявителя за установяване на вземането в исков процес;
чл. 423 ГПК – относно възможностите за възражение на длъжника пред въззивния съд;
чл. 424 ГПК – относно възможността за подаване на установителен иск с предмет вземането по издадена и влязла в сила заповед за изпълнение;
чл. 37 и сл. ГПК – относно правилата за връчване на книжа и документи;
чл. 73а ГПК – относно таксите по изпълнението;
чл. 78 ГПК – относно вземанията за разноски, направени от страните в поцеса.
§ Наредба № 6 от 20 февруари 2008 г., издадена от министъра на правосъдието, за утвърждаване на образци на Заповед за изпълнение, заявление за издаване на Заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със Заповедното производство;
§ Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета от МС, в сила от 1 март 2008 г.;
Учебници и монографии:
§ “Гражданско процесуално право”, Живко Сталев и колектив, 9 издание, София 2012 г.;
§ “Заповедно производство, Европейска заповед за плащане”, Стефан Кюркчиев, София, 2009 г.
§ “Заповедно производство”, Силви Чернев, София 2012г.