Имам сериозни проблеми в работата и в личния живот, които значително пречат на емоционалното ми здраве и на способността ми да живея нормално. Една приятелка ми предложи да потърся помощ от психолог. В главата си обаче, като ми каже някой думата „психолог”, си представям някой, който основно се занимава с хора с психични заболявания – а аз нямам такива… а може би бъркам думите психиатър и психолог ?
Професията „психолог” е вписана в Националния класификатор на професиите и длъжностите. Това означава, че психолог може да бъде само човек, който има специално образование, знания и умения, свързани с поведението, емоциите, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека. За да практикува психологията като професия, психологът трябва да е завършил поне магистърска степен по специалност „Психология”.NB!Той няма медицинско образование и не е лекар, следователно няма право да предписва лекарства.Психиатърът от друга страна е лекар, който има медицинско образование. Той е запознат с човешката анатомия и науката за душевните заболявания. Той може да ме диагностицира, когато имам болестни промени в емоциите, паметта, вниманието, поведението и др. Извършва профилактика и експертиза на психични заболявания (напр.шизофрения). Може да ми предписва и да ме лекува с лекарства съобразно болестта ми.
Най-общо казано, когато отида на посещение при психолог, той трябва да изслуша онова, което искам да споделя с него, и да ми окаже психологична подкрепа. За да може да ми помогне в по-тежки за мен моменти обаче (ако съм жертва на насилие, страдам от посттравматичен стрес или пък съм преживял силен шок вследствие на бедствена ситуация - наводнение, земетресение), психологът следва да е завършил и "клинична психология". Също така мога да се подложа на психотерапия в зависимост от проблема, който имам. В този случай обаче психологът трябва да е преминал и допълнително обучение.
Освен в случаите , в които лично търся помощта на психолог, има няколко житейски ситуации, в които неговата намеса е неизбежна - независимо дали искам, или не. Част от тези ситуации са следните:
При разследване и разкриване на престъпления, често се назначава съдебна психологична експертиза със сътрудничеството на експерт психолог. Тук той е в ролята си на вещо лице – лице със специални знания и умения.Когато аз съм извършител или участник в някакво престъпление, тази експертиза ще ми се назначи, ако има съмнения в способностите ми да възприемам и реагирам при определени ситуации, както и за да разберат мотивите ми за извършеното. При такива обстоятелства психологът е длъжен:
Когато трябва да участвам в разпит по някакво дело, ако съм малолетен (до 14г.), това задължително става в присъствието на педагог и психолог. Когато съм непълнолетен (от 16г. до 18г.), необходимостта от присъствието им се преценява от органа, който ме разпита.Когато родителите ми се развеждат и се спори за това на кого да се присъдят родителски права, съдът може да поиска мнението на психолог, когато има съмнение, че има родителско отчуждение (когато майка ми, баща ми или друг близък роднина (баба, дядо) ме настройва срещу другия родител).Друг пример, в който се прибягва до помощта на психолог, е и когато съм ученик и директорът ще ми налага наказание за нещо, което съм извършил. В тези случаи аз имам право да бъда изслушан и това изслушване задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник.
Ако искам да стана таксиметров шофьор, или пък да имам правоспособност за управление на МПС от категории Ттб, Ттм, С, D и подкатегории С1 и D1, както и когато са ми взели книжката, защото съм карал пиян вече няколко пъти и в много други случаи, аз съм задължен да посетя психологична лаборатория. В тези лаборатории задължително се назначава поне един психолог на трудов договор.Той проверява точността на възприятията ми (за време, място), моята бдителност, вниманието и концентрацията ми, както и бързината на движенията ми чрез психологическо изследване – тестове, които са еднакви и задължителни за всички.
Винаги когато ползвам помощта на психолог или ми е назначен такъв във връзка със съдебна или административна процедура, аз имам право информацията, която предоставям, да остане в тайна. Психологът е длъжен да неразпространява информацията за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни. Психологът може за изисква от мен само такава информация, която е необходима, за да може той да си свърши работата. Информацията и записите се съхраняват по адекватен начин, така че до тях да нямат достъп лица, които нямат право на това и не трябва да знаят какво споделям със психолога. Той от своя страна трябва да направи всичко, за да запази анонимността на данните, които съм му предоставил – той не трябва да разгласява на другите, че аз се ползвам от неговите услуги.Когато упълномощен орган (полицай, прокурор) поиска от психолога информацията, която съм споделил с него, той има задължение да я предостави, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Той им предоставя само тази част от информацията, която има отношение към проблема и запазва поверителния характер на останалата.Като клиент имам право на достъп до материалите (доклади и записи), които се отнасят за мен, както и да получавам необходимата помощ и консултация, като ми се предоставя точна и изчерпателна информация. NB!Когато изисквам такава информация, не трябва да засягам правата и интересите на други лица или на държавата. [toggles][toggle title=Източници]Конституция на Република Българуя (КРБ): чл.34 КРБ - относно предоставянето на информация при поискаване от компетентен орган;чл.41 КРБ- относно правото на клиента да бъде информиран.Етичен кодекс на Дружество на психолозите в Република България (ДПБ):3.1.2 - относно задължението за конфиденциалност на психолозите.Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО):чл.204, ал.3 - относно присъствито на психолог при изслушване на ученик.Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД):чл.2, ал.3 ЗЗЛД - относно обема на информация, която може да изисква психологът.Семеен кодекс (СК):чл.59, ал.6 - относно случаите в които при присъждане на родителските права се иска мнение на психолог.Наказателено-процесулен кодекс (НПК):чл. 140, ал. 1 и 2 - относно присъствието на психолог при разпит на малолетен/ непълнолетен;чл.144-154 - относно съдебно психологичната експертиза.НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006 Г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността "психология", издадена от Министерството на здравеопазването:чл. 3 - относно определението за “психолог;чл. 6 - относно дейностите, които може да изпълнява психолога.НАРЕДБА № 4 ОТ 4 МАРТ 2009 Г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти:чл.4, ал.1- относно това кой може да предписва лекарствени продукти.Международната стандартна класификация на професиите (International Standard Classification of Occupations, 2008, МОТ-ООН)НАРЕДБА № 2 ОТ 29 ЮНИ 2015 г.:чл. 33 - относно забраната психологът като вещо лице да разпространява поверената му информация;чл.35, ал.1 - относно забраната вещи лица да приемат подаръци и услуги;чл. 35, ал 2 и чл. 2 - относно изискването за безпристрастност и независимост на вещото лице;пар. 1, т.1 от ДР - относно определението за вещо лице.НАРЕДБА № 36 ОТ 15 МАЙ 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на мпс, на водачи на мпс и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания:чл. 1- относно лицата, за които се иска проверка на психологическата годност; чл. 3, чл.5, чл.11в, т. 3 - относно преценката за психологическата ми годност за управление на МПС.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Магдалена
Митева
17.5.2017
