Често ми се случва да чуя по новините, че „предстои съдът да изслуша вещото лице” по определено дело или пък, че „вещото лице е било отстранено”.

Кои са вещите лица?

Вещите лица са експерти в определени области – наука, изкуство, техника, медицина. Именно защото са вещи в дадената област, те могат да дадат своето експертно заключение по конкретен проблем. Често този проблем е от съществено значение за решаването на дадено дело. Няма как да очаквам съдията или съдиите да бъдат „всезнаещи”. Когато, за да реши едно дело, съдията има нужда от специални знания, той назначава вещо лице и му дава определен срок, в който да отговори на поставените въпроси. Вещото лице обаче не е служител на съда – то само и единствено предлага услугите си на съда, т.е. помага със знанията си в дадена област.

Например една от страните по дадено дело може да твърди, че не е подписвала определен документ (пълномощно; договор и др.). В този случай следва да се установи дали подписът действително е положен от съответната страна. Тогава на помощ идва вещото лице, което изготвя почеркова експертиза. Или пък страните по делото спорят дали дадена сграда е построена в съответствие с всички изисквания – един строителен инженер би могъл да отговори компетентно на този въпрос. Това е т.нар. съдебно-техническа експертиза.

Вещите лица имат роля и в изпълнителното производство. Преди частният съдебен изпълнител да изнесе имота на публична продан, този имот се оценява от вещо лице, което присъства на описа на имота.

Кой може да бъде вещо лице?

Вещите лица трябва да притежават специална правоспособност. Условията, на които те трябва да отговарят са следните:

  • да притежават степен на образование или професионална квалификация, които съответстват на вида експертиза. (т.е. ако на съда е необходима съдебно-счетоводна експертиза – вещото лице следва да има диплома за висше образование по специалност „счетоводство и контрол”);
  • да имат най-малко 5 години стаж по специалността;
  • да не са осъждани за престъпление от общ характер;
  • да не са лишени от право да упражняват професия или дейност;
  • да не са съдии (тъй като е недопустимо ролята на съдията да се смесва с тази на вещото лице);
  • да бъдат български гражданин, гражданин на ЕС, на Швейцария или на държава, която е страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство  или  да има разрешение за постоянно пребиваване в България.

Вещото лице получава възнаграждение (депозит/хонорар). То се заплаща от страните по делото и е част от съдебните разноски. Банковата сметка, по която се заплаща, мога да намеря на сайта на съответния съд.

За всеки съдебен район на окръжен или административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица. Тези списъци се утвърждават от специална комисия и се публикуват на сайтовете на съответните съдилища.

Кой може да иска назначаване на вещо лице?

Вещото лице трябва да бъде включено в делото по инициатива на съда или по искане на някоя от страните по делото. Мога да поискам  вещо лице както с исковата молба, така и по време на съдебно заседание. Съдът постановява определение, в което посочва имената и образованието на вещото лице, както и материалите по делото, до които му се дава достъп. Например, за да бъде изготвена една съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице се предоставят фактури, годишни финансови отчети и други документи. Съдът формулира и конкретни въпроси, на които трябва да се даде отговор. Например може да му се постави задача да изчисли размера на договорната лихва.

Може ли съдът да назначи не едно, а повече вещи лица?

Когато въпросите, на които трябва да се даде отговор, са по-сложни и изискват по-задълбочена и комплексна проверка, съдът може да назначи повече вещи лица. В този случай, ако между вещите лица има разногласия, всяко представя отделно своето мнение пред съда. При различни становища на вещите лица обаче е възможно съдията да не успее да прецени кое е правилното. Тогава пред него стоят две алтернативи. Едната е да изиска от същите вещи лица да отговорят на допълващи въпроси, с помощта на които да се внесе яснота в спорната материя. Вторият вариант е да назначи други вещи лица.

Какви са изискванията към вещото лице?

За да бъде преценката на вещото лице правилна, несъмнено то трябва да е безпристрастно. Например някой, който живее на семейни начала със страна по делото или пък е роднина на страна по делото, не може да бъде вещо лице. Това са обстоятелства, които пораждат напълно основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Ако аз съм страна по дело и смятам, че назначеното вещо лице не е безпристрастно, мога да искам отстраняването му и назначаването на друго. Нещо повече – вещото лице е длъжно да съобщи на съда, ако са налице обстоятелства, които поставят под въпрос безпристрастността му. Вещото лице е длъжно да даде не само безпристрастно, но и вярно заключение.

!Важно За даване на невярно заключение, вещото лице носи наказателна отговорност. Може да му бъде наложена и глоба, когато без уважителна причина не се яви на съдебното заседание, откаже да даде заключение или не представи експертизата в срок. 

В какъв срок трябва да бъде представено заключението?

Вещото лице трябва да представи заключението си в съда най-малко една седмица преди съдебното заседание.

!Важно Ако вещото лице не спази едноседмичния срок, разглеждането на делото се отлага за друга дата.

Това е необходимо, за да се осигури достатъчно време на страните за запознаване със заключението. Тоест ако аз съм страна по дадено дело и вещото лице представи експертизата си 4 дни преди съдебното заседание, мога да искам от съда да отложи делото за друга дата и съдът е длъжен да го направи.

Делото не се отлага само ако и двете страни заявим пред съда, че сме се запознали със заключението на вещото лице и че желаем делото да се разгледа въпреки неспазването на едноседмичния срок.

!Важно Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, тъй като го преценява заедно с всички останали доказателства по делото.

  • Източници

    Граждански процесуален кодекс

    Чл. 195 – относно назначаването на вещо лице

    Чл. 195, ал. 2; чл. 203 – относно случаите когато има няколко вещи лица

    Чл. 196, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1 – относно основанията за отвод

    Чл. 199 – относно срока за предаване на експертизата

    Чл. 202 – относно оценката на заключението на вещото лице

    Чл. 485 ал. 1 във връзка с чл. 468 – относно ролята на вещото лице в изпълнителното производство

    Закон за съдебната власт:

    Чл. 398, ал. 1; чл. 401 – относно списъците с вещи лица

    Наредба за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лицa

    Чл. 7 – относно изискванията, на които трябва да отговарят вещите лица

    Наказателен кодекс

    Чл. 291 – относно отговорността на вещото лице