Когато чуя, че на обвиняем е взета „мярка за неотклонение“, това не означава, че съдът го е признал за виновен. Мерките служат за осигуряване на наказателното производство и изпълнението на евентуалната присъда. Те са подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража.
По дело от общ характер мярка може да се вземе спрямо обвиняем, когато от доказателствата може да се направи обосновано предположение за извършеното престъпление и е налице законова цел: да се предотвратят укриване, извършване на престъпление или осуетяване на изпълнението на присъдата. Мярката не е задължителна във всяко производство.
При избора се отчитат обществената опасност на престъплението, доказателствата, здравето, семейното положение, професията, възрастта и останалите данни за личността. Няма задължително преминаване от най-леката към най-тежката мярка. Решението трябва да е обосновано за конкретния случай и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата.
Поемам задължение да не напускам местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Това не е задължение непременно да се подписвам всеки ден в полицейско управление. Контролът се осъществява от структурите на МВР.
Подписката не е равнозначна на отделната забрана за напускане на страната по чл. 68 НПК. Възможно е да ми бъде наложена и такава забрана, но тя се постановява отделно. Дори без нея трябва да спазвам ограничението за напускане на местоживеенето и да поискам необходимото разрешение.
В досъдебното производство срещу постановление на разследващ орган мога да се обърна към прокурора, а срещу прокурорско постановление, което не подлежи на съдебен контрол — към по-горестоящ прокурор по общия ред на НПК. За подписката няма предвидено самостоятелно обжалване пред съд по реда, приложим за гаранцията. Мога да поискам от компетентния орган и нейната отмяна или изменение при отпадане на основанията.
Гаранцията е в пари или ценни книжа. При размера задължително се отчита и имущественото ми положение. НПК не определя общ минимален размер, обвързан с минималната работна заплата.
Тя може да бъде внесена от мен или от друго лице. При първоначално вземане на гаранция или при промяна от подписка срокът за внасяне е между 3 и 15 дни. Невнасянето може да доведе до искане за по-тежка мярка; то не означава автоматично задържане без необходимото решение.
Срокът за обжалване е отделен: гаранцията, взета от орган на досъдебното производство, може да се обжалва от мен или защитника ми пред съответния първоинстанционен съд в 3-дневен срок от предявяване на акта. Съдът разглежда жалбата незабавно в закрито заседание и решението му е окончателно. Не трябва да чакам края на определения срок за плащане, за да обжалвам.
При замяна на задържане или домашен арест с гаранция освобождаването е след внасянето ѝ. Внесена гаранция не може свободно да бъде оттеглена. Тя се освобождава в предвидените от закона случаи, включително при оправдаване, освобождаване от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, осъждане на наказание без лишаване от свобода или задържане за изпълнение на наказанието.
Ако нарушавам процесуалните си задължения, например не се явявам без уважителна причина или сменя местоживеенето си без уведомяване, са възможни по-тежка мярка и последици за гаранцията по чл. 66 НПК.
При домашен арест не мога да напускам жилището си без разрешение. В досъдебното производство той се взема и контролира от съда по реда, към който препраща чл. 62 НПК. Посочва се адресът, на който се изпълнява мярката.
Контролът се извършва от МВР и може да включва електронно наблюдение по законовия ред. Нямам право сам да решавам, че работно задължение или пътуване оправдава напускането. При необходимост искам разрешение от компетентния орган.
Необходими са обосновано предположение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, и доказателства за реална опасност да се укрия или да извърша престъпление. Законът предвижда определени оборими предположения за опасността, но съдът трябва да прецени конкретните данни. Тежестта на обвинението сама по себе си не оправдава неограничено задържане.
В досъдебното производство съдът се произнася по искане на прокурора. Имам право на защитник. Полицейското задържане и прокурорското задържане до 72 часа за довеждане пред съд са различни от съдебната мярка „задържане под стража“ и имат собствен ред за защита.
За задържането се уведомява семейството ми или друго посочено от мен лице, както и работодателят, освен ако заявя, че не желая последното. Законът допуска само ограничени и мотивирани изключения за отлагане на уведомяването. Чужд гражданин може да поиска уведомяване на консулските органи.
В досъдебното производство пределните срокове за задържане под стража са:
Тези ограничения се прилагат и за домашния арест по препращането на чл. 62 НПК. Те не дават право мярката да се задържа до последния ден, ако основанията вече са отпаднали. Отнасят се до досъдебната фаза; след внасяне на делото съдът продължава да проверява законността и необходимостта от мярката, а производството трябва да се води в разумен срок.
Определението за първоначално вземане на задържане под стража или домашен арест подлежи на обжалване пред въззивния съд в 3-дневен срок. В досъдебното производство аз или защитникът ми можем по всяко време да поискаме изменение чрез прокурора, който трябва незабавно да изпрати делото на съда. Съдът го насрочва в тридневен срок.
Ако съдът потвърди задържането по такова искане, може да определи срок до два месеца, през който ново искане от същите лица е недопустимо. Това ограничение не се прилага при влошено здравословно състояние. Определението по искането също се обжалва в тридневен срок. В съдебната фаза молбите за изменение се разглеждат от съда, пред който е делото.
Съхранявам акта и отбелязвам кога ми е предявен или обявен. Кратките срокове правят навременната връзка със защитник особено важна.
Наказателно-процесуален кодекс, чл. 56–68, чл. 200 и чл. 270.
Автор: Яна Милкова.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026
