Често гледам по телевизията, че на обвинените в престъпление им се налагат “мерки за неотклонение”, някои ходят да се подписват в полицията, други плащат гаранция. Кой определя тези мерки, винаги ли са необходими?
Мерките за неотлонение са четири - подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми. Следователно може да ми бъде наложена мярка за неотклонение само ако органите по наказателното производство (Органи на наказателното производство са разследващи органи, прокурор, съд) могат да направят основателно предположение, че съм извършил престъплението, в което съм обвинен. Целта на мерките е да ми попречат да се укрия, да извърша ново престъпление или да осуетя изпълнението на присъдата, с която биха ме осъдили.Мерките за неотклонение не са задължителни. Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност. Възможно е да ми бъде наложена най-тежката мярка - задържане под стража и след това да бъде заменена с най-леката - подписка и обратно. Всичко зависи от конректната ситуация.
Органът, който определя мярката ми за неотклонение трябва да вземе предвид:
Това е най-леката мярка за неотклонение. Ако ми бъде наложена няма да мога да напускам местоживеенето си без разрешение на прокурор или съд, в зависимост до къде е стигнало делото. Подписката ограничава правото ми на свободно придвижване, но аз все пак мога да напускам местоживеенето си, макар и с разрешение от съответния орган. Често в практиката се пропуска издаването на писмено разрешение от органа, наложил подписката. Целта на тази мярка е да остана на разположение на органите на наказателното производство. Важно! При тази мярка нямам право да напускам пределите на Република България.
Мярката за неотклонение “подписка”, ако е наложена в досъдебното производство, мога да обжалвам по следния начин:
Важно! Не мога да обжалвам подписката пред съда, когато тя ми е наложена в досъдебното производство от прокурор или разследващ орган.
Може да ми бъде наложена от разследващ орган или прокурор. Основанията да ми бъде наложена тази мярка са същите като основанията за подписка - основателно, обосновано с доказателства предположение, че съм извършил престъплението и реална опасност да се укрия или да извърша ново престъпление. Органът, който определя мярката, трябва да се съобрази освен с изброените при подписката обстоятелства и с още едно обстоятелство - моето имуществено състояние. С тази мярка се задължавам да внеса определена сума пари или ценни книжа, те може да бъдат отнети в полза на държавата, ако се укрия и не остана на разположение на органите на наказателното производство.
Размерът на гаранцията винаги е въпрос на конкретен случай. Никъде няма определен минимален или максимален размер на гаранцията и е възможно да ми бъде наложена мярка “гаранция”, която е по-ниска от минималната работна заплата. Гаранцията може да бъде представена от мен (обвиняемия) или от друго лице. Имам срок за внасяне на гаранцията между 3 и 15 дни, когато:
Съдът може да ми вземе по-тежка мярка за неотклонение - домашен арест или задържане под стража, а когато делото все още не е внесено в съда, прокурорът може да направи искане до съда да ми се наложи по-тежка мярка.
Мога да обжалвам гаранцията, взета от прокурор или разследващ орган в съда. Срокът за обжалването съвпада и с определения срок за внасяне на гаранцията. Моят защитник също има право да обжалва гаранцията.Ако съм с наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест и тя бъде променена на гаранция, ще бъда освободен след като внеса определената сума или ценни книжа.Парите или ценните книжа, които съм внесъл като гаранция, ще ми бъдат върнати, ако:
Тази мярка може да ми бъде наложена от съда по искане на прокурора. Мярката може да ми бъде взета, когато е налице обосновано предположение, че съм извършил престъплението, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата сочат, че съществува реална опасност да се укрия или да извърша ново престъпление. Домашен арест означава, че не мога да напускам жилището си без разрешение на съответния орган. Ще ми бъдат правени периодични проверки по телефона или на адреса от полицаи, но мярката не означава, че денонощно ще има полицейски патрул пред дома ми.
Тази мярка може да ми бъде наложена от съда по искане на прокурора. В този случай ще съм в пълна изолация в арест или в затвор. Мярката може да ми бъде взета само когато са налице всички основания (Обосновано предположение, че съм извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност да укрия или да извърша ново престъпление.) За задържането ми веднага ще бъдат уведомени: семейството ми и работодателят ми (Мога да заявя, че не искам работодателят ми да бъде уведомен).
Ако съм обвинен в тежко умишлено престъпление, не мога да бъда задържан под стража или домашен арест повече от осем месеца, ако все още делото не е внесено в съда. При обвинение за престъпление, което се наказва с най-малко 15 години лишаване от свобода, могат да ме задържат най-много година и шест месеца. За всички останали случаи задържането ми под стража не може да продължи повече от два месеца. След изтичането на тези срокове ще бъда освободен.
Мога да обжалвам определението на съда, с което ми е наложена мярката за неотклонение пред въззивния съд в тридневен срок. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е взета мярката.По всяко време аз или моят защитник имаме право да поискаме чрез прокурора изменение на взетата мярка. Съдът се произнася с определение, което мога да обжалвам с жалба пред втора инстанция в 3-дневен срок. Ако съдът потвърди мярката за неотклонение и не уважи моето искане, може да определи срок, в който да нямам право да правя ново искане за изменение на мярката.[toggles][toggle title=Източници]Наказателно-процесуален кодексчл. 56, ал. 1 (НПК) - относно основанията за вземане на мярка за неотклонениечл. 57 (НПК) - относно целта на мерките за неотклонениечл. 58 (НПК) - относно видовете мерки за неотклонениечл. 60, ал. 1 (НПК) - относно подпискатачл. 61, ал. 1 (НПК) - относно гаранциятачл. 61, ал. 3 (НПК) - относно обжалването на гаранциятачл. 61, ал. 4 (НПК) - относно внасянето на гаранциятачл. 61, ал. 5 (НПК) - относно последиците от невнасяне на гаранциятачл. 61, ал. 6 (НПК) - относно изменение на мярката в гаранциячл. 61, ал. 8 (НПК) - относно връщането на гаранциятачл. 62, ал.1 и ал. 2 (НПК) - относно домашния арестчл. 63, ал. 1 (НПК) - относно основанията за налагане на мярката задържане под стражачл. 63, ал. 7 (НПК) - относно уведомяване на семействоточл. 64, ал. 1 (НПК) - относно налагането на мярката задържане под стражачл. 64, ал. 5 и ал. 6 (НПК) - относно обжалването на определението на съда за налагане на мярка за неотклонение задържане под стражачл. 65 (НПК) - относно съдебния контрол върху задържането под стража в досъдебно производствоЗакон за изпълнение на наказанията и задържането под стражачл. 240 - чл. 261 (ЗИНЗС) - относно изпълнение на мярката задържане под стража[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Яна
Милкова
15.3.2018
