2016-11-30 Мерки за неотклонение | pravatami.bg

Мерки за неотклонение

merki-za-neotklonenie

Често гледам по телевизията, че на обвинените в престъпление им се налагат “мерки за неотклонение”, някои ходят да се подписват в полицията, други плащат гаранция. Кой определя тези мерки, винаги ли са необходими?

Какво представляват мерките за неотклонение? Кога и при какви условия се налагат?

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми. Следователно може да ми бъде наложена мярка за неотклонение само ако органите по наказателното производство (Органи на наказателното производство са разследващи органи, прокурор, съд) могат да направят основателно предположение, че съм извършил престъплението, в което съм обвинен. Целта на мерките е да ми попречат да се укрия, да извърша ново престъпление или да осуетя изпълнението на присъдата, с която биха ме осъдили.

Мерките за неотклонение не са задължителни. Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност. Възможно е да ми бъде наложена най – тежката мярка – задържане под стража и след това да бъде заменена с най – леката – подписка и обратно. Всичко зависи от конректната ситуация.

Какво вземат предвид органите по наказателното производство, когато определят мярката?

Органът, който определя мярката ми за неотклонение трябва да вземе предвид:

  1. степента на обществена на опасност на престъплението, в чието извършване съм обвинен;
  2. събраните доказателства срещу мен;
  3. здравословното ми състояние;
  4. семейното ми положение (ако имам деца, за които трябва да се грижа, мярката ми трябва да бъде съобразена с това);
  5. професията ми;
  6. възрастта ми и други данни за личността ми.

Какви са моите права и задължения като обвиняем с взета мярка за неотклонение “подписка” ?

Това е най – леката мярка за неотклонение. Ако ми бъде наложена няма да мога да напускам местожиеенето си без разрешение на прокурор или съд, в зависимост до къде е стигнало делото. Подписката ограничава правото ми на свободно придвижване, но аз все пак мога да напускам местоживеенето си, макар и с разрешение от съответния орган. Често в практиката се пропуска издаването на писмено разрешение от органа, наложил подписката. Целта на тази мярка е да остана на разположение на органите на наказателното производство. Важно! При тази мярка нямам право да напускам пределите на Република България.

Не съм съгласен с мярката “подписка”. Как да обжалвам?

Мярката за неотклонение “подписка”, ако е наложена в досъдебното производство мога обжалвам по следния начин:

  • ако мярката е постановена от разследващ орган (Разследващи органи са следователите, разследващите полицаи, разследващи митнически инспектори. Полицейските органи на МВР и митническите органи на Агенция “Митници” могат да бъдат разследващи органи само в определени случаи), обжалвам пред прокурора;
  • ако мярката е постановена от прокурор, мога да обжалвам пред по-горестояща прокуратура. В този случай отговорът на по-горестоящата прокуратура е окончателен.

Важно! Не мога да обжалвам подписката пред съда, когато тя ми е наложена в досъдебното производство от прокурор или разследващ орган.

Гаранция – втората по тежест мярка за неотклонение.

Може да ми бъде наложена от разследващ орган или прокурор. Основанията да ми бъде наложена тази мярка са същите като основанията за подписка – основателно, обосновано с доказателства предположение, че съм извършил престъплението и реална опасност да се укрия или да извърша ново престъпление. Органът, който определя мярката трябва да се съобрази освен с изброените при подписката обстоятелства и с още едно обстоятелство – моето имуществено състояние. С тази мярка се задължавам да внеса определена сума пари или ценни книжа, те може да бъдат отнети в полза на държавата, ако се укрия и не остана на разположение на органите на наказателното производство.

Прочетох в един вестник, че гаранцията трябва да се определя според минималната работна заплата

Размерът на гаранцията винаги е въпрос на конкретен случай. Никъде няма определен минимален или максимален размер на гаранцията и е възможно да ми бъде наложена мярка “гаранция”, която е по-ниска от минималната работна заплата. Гаранцията може да бъде представена от мен (обвиняемия) или от друго лице. Имам срок за внасяне на гаранцията между 3 и 15 дни, когато:

  • за първи път ми се налага мярка за неотклонение  и тя е “гаранция”;
  • първоначално ми е взета мярка за неотклонение “подписка” и след това се променя на “гаранция”.

Пропуснал съм срока за внасяне на гаранцията. Какво следва?

Съдът може да ми вземе по – тежка мярка за неотклонение – домашен арест или задържане под стража, а когато делото все не е внесено в съда, прокурорът може да направи искане до съда да ми се наложи по – тежка мярка.

Правото ми да обжалвам “гаранцията”

Мога да обжалвам гаранцията, взета от прокурор или разследващ орган в съда. Срокът за обжалването съвпада и с определения срок за внасяне на гаранцията. Моят защитник също има право да обжалва гаранцията.

Ако съм с наложена мярка за  неотклонение задържане под стража или домашен арест и тя бъде променена на гаранция, ще бъда освободен след като внеса определената сума или ценни книжа.

Парите или ценните книжа, които съм внесъл като гаранция ще ми бъдат върнати, ако:

  • бъда освободен от наказателна отговорност (Например, ако съм непълнолетен и съм извършил престъпление, което не е с голяма обществена опасност, поради лекомислие или увлечение. В този случай ще ми бъдат наложени възпитателни мерки) или от изтърпяване на наложеното наказание (Например ако съм осъден условно);
  • бъда оправдан;
  • съм осъден на наказание без лишаване от свобода (пробация, конфискация, глоба);
  • съм осъден с влязла в сила присъда и съм задържан за изпълнение на наказанието.

Домашен арест

Тази мярка може да ми бъде наложена от съда по искане на прокурора. Мярката може да ми бъде взета, когато е налице обосновано предположение, че съм извършил престъплението, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по – тежко наказание, и доказателствата сочат, че съществува реална опасност да се укрия или да извърша ново престъпление. Домашен арест означава, че не мога да напускам жилището си без разрешение на съотвения орган. Ще ми бъдат правени периодични проверки по телефона или на адреса от полицаи, но мярката не означава, че денонощно ще има полицейски патрул пред дома ми.

Задържане под стража – най – тежката мярка за неотклонение

Тази мярка може да ми бъде наложена от съда по искане на прокурора. В този случай ще съм в пълна изолация в арест или в затвор. Мярката може да ми бъде взета само когато са налице всички основания (Обосновано преположение, че съм извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност да укрия или да извърша ново престъпление.) За задържането ми веднага ще бъдат уведомени: семейството ми и работодателят ми (Мога да заявя, че не искам работодателят ми да бъде уведомен).

Не мога неограничено време да съм под домашен арест или задържан под стража

Ако съм обвинен в тежко умишлено престъпление не мога да бъда задържан под стража или домашен арест повече от осем месеца, ако все още делото не е внесено в съда. При обвинение за престъпление, което се наказва с най – малко 15 години лишаване от свобода, могат да ме задържат най – много година и шест месеца. За всички останали случаи задържането ми под стража не може да продължи повече от два месеца. След изтичането на тези срокове ще бъда освободен.

Правото ми да обжалвам задържането ми под стража или домашен арест

Мога да обжалвам определението на съда, с което ми е наложена мярката за неотклонение пред въззивния съд в тридневен срок. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е взета мярката.

По всяко време аз или моят защитник имаме право да поискаме чрез прокурора изменение на взетата мярка. Съдът се произнася с определение, което мога да обжалвам с жалба пред втора инстанция в 3-дневен срок. Ако съдът потвърди мярката за неотклонение и не уважи моето искане, може да определи срок, в който да нямам право да правя ново искане за изменение на мярката.

  • Източници

    Наказателно-процесуален кодекс

    чл. 56, ал. 1 (НПК) – относно основанията за вземане на мярка за неотклонение

    чл. 57 (НПК) – относно целта на мерките за неотклонение

    чл. 58 (НПК) – относно видовете мерки за неотклонение

    чл. 60, ал. 1 (НПК) – относно подписката

    чл. 61, ал. 1 (НПК) – относно гаранцията

    чл. 61, ал. 3 (НПК) – относно обжалването на гаранцията

    чл. 61, ал. 4 (НПК) – относно внасянето на гаранцията

    чл. 61, ал. 5 (НПК) – относно последиците от невнасяне на гаранцията

    чл. 61, ал. 6 (НПК) – относно изменение на мярката в гаранция

    чл. 61, ал. 8 (НПК) – относно връщането на гаранцията

    чл. 62, ал.1 и ал. 2 (НПК) – относно домашния арест

    чл. 63, ал. 1 (НПК) – относно основанията за налагане на мярката задържане под стража

    чл. 63, ал. 7 (НПК) – относно уведомяване на семейството

    чл. 64, ал. 1 (НПК) – относно налагането на мярката задържане под стража

    чл. 64, ал. 5 и ал. 6 (НПК) – относно обжалването на определението на съда за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража

    чл. 65 (НПК) – относно съдебния контрол върху задържането под стража в досъдебно производство

    Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

    чл. 240 – чл. 261 (ЗИНЗС) – относно изпълнение на мярката задържане под стража



Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Етикети

Правни курсове, които спестяват стотици левове.

Научи повече



ИМАМ БИЗНЕС ИДЕЯ!

В каква правна форма да я реализирам?