Неоснователно обогатяване - какво означава?

Как мога да си върна това, което съм дал, без насрещната страна да е имала право да го получи? Хипотезата, в която съм попаднал се нарича “неоснователно обогатяване”. Повече за нея ще мога да науча по-надолу.

Какво е неоснователно обогатяване?

Правото допуска едно лице да се обогати за сметка на друго, но само при настъпването на определени факти, напр. сключване на договор (дарение) или по волята на лицето, напр. при плащането на чуждо задължение (сметката за ток на съседа). Тези “определени факти” или “волята на лицето” правото нарича обобщено с думата “основание”. Когато липсва основание за дадено плащане/имуществено “разместване”, е налице неоснователно обогатяване. Тоест неоснователното обогатяване е едно недопустимо увеличение на имуществото, спестяване на разходи или намаляването им за сметка на едно лице.

Какви са хипотезите на неоснователното обогатяване?

• Начална липса на основание

Тук се има предвид първоначална липса на основание, като хипотезите могат да са следните:

1. Основанието за имущественото разместване въобще не е възникнало - напр. при нищожно сделка - купувам апартамент, без да съм спазил формата на нотариален акт. Договорът няма да породи действие. Продавачът не е имал право да получи сумата и няма да има такова право, освен ако не се сключи нов валиден договор.
2. Основанието е отпаднало към момента на извършване на имущественото разместване, напр. когато съм поръчител и платя вноска, която вече е платена.
3. Изобщо не съществува задължение - напр. плащам на погрешния човек.
4. Изпълнено е повече от дължимото - напр. дължа 10 хил. лв., а съм платил 11 хил.

Давносттада искам обратно парите е пет години от деня на получаването на облагата. Важно! Не мога да искам връщане на даденото, когато съзнателно изпълнявам свой нравствен дълг. В случая нямам законово задължение да изпълня, но имам морално такова. Например, заплащайки издръжка на внуците си, не мога да я искам от тях, но мога от родителите им.

• Неосъществено основание

Тази хипотеза ще е налице, когато при даването или получаването на облагата се е очаквало евентуално да възникне основанието за това, но същото не се е случило, защото условието за това не се е сбъднало.Напр. подписал съм предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и съм платил част от парите по него, но впоследствие с продавача не сме подписали нотариален акт, тъй като той не е могъл да получи съгласието на останалите съсобственици, т.е. не се е “случило” прехвърлянето на собствеността и следователно продавачът трябва да ми върне платеното, защото основанието, на което съм платил не се е осъществило.

• Отпаднало основание

В този случай основанието за даването/получаването на облагата е възникнало, но след това е отпаднало с обратна сила, напр. договорът, по който съм платил е развален, или дарението, което съм направил, е отменено.Изискуемостта на вземането, респ. началото на давностния срок е денят, в който отпадне основанието.

А когато нямам друга възможност, накъде?

Когато не са налице някои от предпоставките, изброени по-горе (липса на основание, неосъществено или отпаднало основание), и липсва друга възможност за защита, като в същото време е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с възможността да иска да му се върне всичко, с което е “обеднял”.Предпоставки, които трябва да са налице, са следните:

• Обогатяване - активът (правата) на едно лице се увеличава, намалява се пасивът (задълженията) или се спестяват разходи (избягва се едно сигурно намаляване на актива) съобразно правния ред. Това се случва за сметка на имуществото на друго лице. Спестените разходи са нужни, лицето е следвало да ги понесе без изглед за тяхното връщане. Важно е да се знае, че обогатяването е само имуществено. Напр. не може да претендирам, че нашите съседи са се обогатили, слушайки музиката, идваща от моя апартамент.
• Обедняване - намаляване на актива, увеличаване на пасива или при пропускане на увеличаване на актива. Важно е това да е станало за сметка на друго лице. Няма обедняване, ако другата страна се е възползвала, без да има вреда, напр. през зимата съседите топлят, а аз съм си спрял парното и все пак моят апартамент “получава” мъничко топлинка.
• Връзка между обогатяването и обедняването - последните са последица на един общ и стоящ извън тях факт с правно значение.
• Липса на основание - в действителността не съществува правно отношение или юридически факт, който да обоснове разместването на имуществени блага.
• Нямам на разположение друг иск, с който да се защитя. Дори и да съм имал такъв, но не съм го упражнил на време в установените срокове (в следствие на което той се е погасил по давност), няма да мога да се възползвам и от тази възможност.

Налице ли са всички елементи, аз, като лице, което се е обеднило, ще мога да поискам от обогатилия се по-малката от сумите на обогатяването и обедняването като парична равностойност. Изискуемостта на вземането ми и началото на давностния срок, в който мога да си претендирам парите, започва да тече от от деня на получаването на облагата.

Други случаи на неоснователно обогатяване

• Изпълнение поради грешка.

Тук аз изпълнявам едно задължение на кредитор, смятайки, че съм негов длъжник. Обаче съм в грешка - не съм задължен да изпълня това задължение или поне не на този кредитор. Напр. съм поръчител и съм платил на Иван, но преди това той е получил плащане и от главния длъжник.В зависимост дали Иван (кредитор) знае, че не съм му длъжник, и в зависимост от това дали се е освободил от документа, удостоверяващ задължението, или обезпечението (залога или ипотеката), ще имам различни възможности:

1. Имам право да искам от недобросъвестния Иван Петров да ми върне заплатеното от мен - той знае, че задължението се изпълнява от незадължено лице, но въпреки това взема парите.
2. Изпълнението има погасителен ефект, когато кредиторът Иван се е лишил от обезпеченията и документите за дълга, като заедно с това не е знаел, че не съм му бил длъжен - няма да мога да искам от него даденото, но ще мога да встъпя в неговите права и на свой ред да стана кредитор на длъжника, вместо когото съм изпълнил.

• Грешка, която се отнася до пресмятането

Когато в сключения договор е допусната грешка, отнасяща се до пресмятането, с цел избягване на неоснователното обогатяване тя подлежи на поправяне и не е основание за унищожаване на договора, което би довело до връщане на даденото. Напр. при погрешно превръщане на валута - евро в лева или обратно, в следствие от което цената в договора е различна от тази, за която сме се съгласили.

• Отмяна на дарение

Когато отменя направеното от мен дарение и надареният се е разпоредил с имота, напр. продал го е или го е дарил, аз ще мога:

1. ако имотът е прехвърлен преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението в ИР, ще мога да искам от дарения онова, което е получил;
2. ако имотът е прехвърлен след вписване на исковата молба, аз ще имам право да си го получа обратно.

• Подобрения в чужд имот

В случай че извършвам подобрения в чужд недвижим имот, изразяващи се в някакви ремонти, отново ще е налице неоснователно обогатяване, тъй като аз не съм собственик и някой друг ще се възползва от направеното от мен. Повече за обезщетенията при подобрение на чужд недвижим имот мога да прочета на “Правата ми при извършени подобрения в чужд недвижим имот”.[toggles][toggle title=Източници] ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕЧЛ. 28, АЛ. 2 ЗЗД - относно неоснователното обогатяване при грешка в пресмятанетоЧЛ. 55 ЗЗД - относно специалните състави на неоснователното обогатяванеЧЛ. 59 ЗЗД - общ състав на неоснователно обогатяванеЧЛ. 227, АЛ. 5 ЗЗД - относно неоснователно обогатяване при отмяна на дарение ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА ЧЛ. 72 ЗС и ЧЛ. 74 ЗС - относно правата на добросъвестния и недобросъвестния владелец при подобрения [/toggle][/toggles]