Правото ми на издръжка*

Издръжката е възникващо от закона задължение на един член от семейството да доставя средства за съществуване на друг член, като семейство тук се разбира в един по-широк смисъл - като група от лица, които са свързани с родствени връзки. Тя е проявление на принципа за взаимна грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Кога имам право на издръжка?

За да имам право на издръжка, трябва едновременно да са налице следните условия:

Неработоспособен съм - т.е. налице е невъзможност да работя по трудов или граждански договор (скоро: “За какво да внимавам, когато сключвам трудов договор?”) поради заболяване или неподходяща за работа възраст (малко дете или много възрастен човек). Внимание! Неработоспособност не означава липса на работа поради висока безработица, съкращение в моето предприятие или свит пазар на труда за моята специалност - това не са основания за търсене на издръжка!
Да не мога да се издръжам от имуществото си, което включва доходите, които получавам като работна заплата или пенсия, социални помощи или стипендии и др., както и налични вещи - недвижим имот, който може да бъде даван под наем или движими вещи, които не са от първа необходимост, и биха могли да бъдат продадени. Въпросът дали мога сам да се издържам от имуществото си е конкретен и винаги се преценява от съда.
Лицето, което ми дължи издръжка, да има възможност да я дава - и тук съдът преценява съвкупно доходите и имуществото на лицето, от което искам издръжка.
Между мен и задълженито лице да има семейноправна връзка - има изрично изискване в закона за поредността, в която мога да искам издръжка от близките си. Трябва да съм наясно че посочената поредност е задължителна, но всеки от моите роднини отговаря за издръжката ми съобразно възможностите си. Това означава, че мога да искам издръжка от моите родители само ако децата или съпругът ми (ако има такива) не могат да си позволят да ми я дават. Поредността на близките ми, от които мога да искам издръжка, е следната:

Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:

деца и съпруг;
родители;
бивш съпруг;
внуци и правнуци;
братя и сестри;
дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

Размер и форма на задължението за издръжка

Размерът на издръжката се определя според нуждите ми и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите ми се определят спрямо нормалните и обичайни условия за живот в страната. Ако близките ми лица не са в състояние да ми дават пълната издръжка, мога да се обърна към лицата от по-долен ред за остатъка.
Имам право да получавам издръжката си в пари - всеки месец, като при забава мога да търся и законната лихва (Какво е законна лихва? - Вж. “Правата ми при теглене на потребителски кредит”). В определени случаи, когато се съглася на това, мога да получавам вместо пари определени вещи - хранителни продукти, горива за отопление или други необходими за оцеляването продукти.

Изменение, прекратяване и изгубване на правото на издръжка

При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена от съда. Тук се има предвид изменение или отпадане на нуждата ми, съответно изменение във възможностите или невъзможност на задълженото лице да дава издръжка. Т.е. ако лицето, което ми дължи издръжка изпадне в състояние, в което повече не може да ми я плаща, съдът може да прекрати изплащането на издръжката. Важи и обратното: ако в един момент вече мога да се издържам сам от имуществото си (ако напр. наследя безумно богатия си вече мъртъв чичо), то на мен вече определено не ми се дължи издръжка. Внимание! Промяна в размера или прекратяване на правото ми на издръжка може да породи правно действие само след постановяване на съдебно решение. Тези въпроси по съществуването и размера на моята издръжка не могат да се решават без надлежна намеса на съда, освен в случаите, в които постигнем съгласие - аз и моите близки, които ме издържат.

Не мога да търся издръжка от мой близък, ако съм се порвинил тежко спрямо него, което ще рече, ако умишлено съм извършил престъпление спрямо него.

Особени видове издръжка

1. Издръжка на ненавършили пълнолетие деца, която се дължи от техните родители.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите (осиновителите) дължи издръжка съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Бракът между родителите е без значение. И лишеният от родителски права дължи издръжка. Брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца имат еднакво право на издръжка - до навършване на пълнолетие.

Семейният кодекс предвижда два алтернативни начина за прекратяване на брака приживе на съпрузите:

Развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, при който съдът е длъжен да се поизнесе за издръжката. Тук съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.
Развод по взаимно съгласие, при който съпрузите сключват споразумение, в което задължително се включват въпросите, свързани с децата, включително издръжката, а съдът само одобрява това споразумение, ако не противоречи на интересите на децата.

В конкретния пример за издръжката за децата има и някои особености:

задължението е безусловно (т.е. абсолютно и задължително) - независимо от това дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си;
задължението е и на двамата родители;
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

А ето ги и случаите, в които дължащият издръжка на детето родител има правото да спре да я плаща:

навършване на пълнолетие (освен ако не е учащ);
сключване на брак след 16 г. (скоро: “За правото ми да сключа брак преди навършване на пълнолетие”);
осиновяване - при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада напълно, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка само ако осиновителят няма възможност да я дава.

2. Издръжка на учащи се лица

За да се дължи тази издръжка, трябва едновременно да са налице следните предпоставки:

детето да учи - редовно обучение (в средно или висше учебно заведение, или колеж);
да не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си;
издръжката не трябва да създава особено затруднение на родителите.

В случай обаче на изтичане на предвидения срок на обучение или при преминаване от редовна в задочна форма на обучение, задължението на родителите да издържат учащия се отпада. Задължението за издръжка отпада и при навършване на пределна възраст на детето - 20 г. в среднообразователно учебно заведение и 25 г. във ВУЗ и колеж, ако то още не е завършило, тоест няма диплома за завършено средно или висше образование.

3. Издръжка на бивш съпруг

Има само една предпоставка за този, на когото се дължи този вид издръжка - да не е виновен за прекратяването на брака (за което между другото съдът се произнася само ако страните/съпрузите са пожелали изрично това). Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок, като съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.

Основания за прекратяване на издръжката, давана на бивш съпруг са: