Днес в градския транспорт се завихри ожесточена дискусия по въпроса относно напускането на ЕС от страна на държава членка. Аз обаче не бях подготвен да се включа, тъй като не съм съвсем наясно с процедурата по напускане на Съюза. Веднага реших да попълня тази пробойна в своите знания и отворих pravatami.bg. Ето какво прочетох.
ЕС – минало, настояще и бъдеще. Цели
Защо е създаден ЕС? Може би това е един от въпросите, които малко хора си задават, при все че в ХХІ век почти всеки един от нас е свикнал да приема Обединена Европа и свободното движение на хора, стоки и капитали за даденост.
Най-общо казано ЕС е създаден, за да се сложи край веднъж завинаги на честите и кървави войни между съседни държави, най-яркият пример за които е Втората световна война.
През 1951 г. се създава Европейската общност за въглища и стомана, чиято цел е да обедини икономически и политически държавите, за да гарантира траен мир. По – късно се създават Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия. Постепенно се разширява и кръгът на държавите, членуващи в тези общности.
През 1992 г. след подписването на Договора от Маастрихт и обединението на тези общности се създава Европейският съюз.
ЕС като международна организация без аналог има за цел гарантирането на сътрудничеството между държавите членки, достигането стабилна икономическа и политическа система, създаването и поддържането на единен вътрешен пазар, който да гарантира свободното движение на хора, стоки и капитали – т.е. това, което всеки от нас вижда днес – да мога да пътувам свободно, без виза, където ми хрумне (казвам си – утре заминавам на музикален фестивал в Чехия, паля колата и съм там преди да е мръкнало); да развивам собствен бизнес при по-добри условия – напр. да изнасям и внасям стоки от другите държави членки като ползвам данъчни облекчения и т.н.
Напускане на ЕС – възможно ли е?
Съществува ли такава възможност въобще? Може ли една държава – членка да заяви: “Ние бяхме дотук! От утре се оправяйте без нас!”?
Преди всичко, ЕС е доброволно обединение на държави и именно поради тази причина с приемането на Лисабонския договор (в сила от 01.12.2009 г.) е предвидена възможност всяка една държава членка да се оттегли от Съюза по свое собствено “желание”. Да се оттегли?! Да, договорът използва именно думата “оттегли”, а не “напусне”.
Как се “случва” самото оттегляне?
Процедурата е регламентирана в Договора за създаване на ЕС в редакцията му от 2009 г. А сега, ето какви са стъпките, през които една държава трябва да премине:
- необходимо е да има взето решение за оттегляне на държавата членка – редът за вземане на това решение се определя от вътрешното законодателство на съответната държава – напр. чрез референдум, свикване на Велико народно събрание, решение на парламента и т.н.;
- за взетото решение държавата членка “уведомява” Европейския съвет – уведомлението следва да бъде извършено по официален начин – напр. писмено, а не чрез съобщение в медиите;
- започват преговори между ЕС и “решилата” да се оттегли държава-членка – целта е да се определят редът и условията за оттеглянето, както и бъдещите отношения на държавата с ЕС, напр. как ще се осъществява “влизането” на граждани на ЕС в тази държава – ще е необходима ли виза или не, или пък ще трябва някакъв друг документ – задграничен паспорт примерно;
- вследствие на преговорите се подготвя споразумение за оттеглянето на съответната държава. То се подписва от Европейския Съвет след изрично одобрение от страна на Европейския Парламент. (чл. 50 ДЕС)
Последици от напускането на Съюза
А сега накъде? Какъв е пътят, който се “открива” пред вече бившата държава – членка?
Най-общо казано от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне спрямо тази държава няма да се прилагат договорите за ЕС, както и законодателството на ЕС. Останалите последици се уреждат конкретно в самото споразумение и зависят от всеки отделен случай и постигнатите договорености.
А ако въпреки изразеното желание за напускане не се подпише споразумение? Тогава какво става?
Тогава оттеглянето на държавата има сила след изминаването на две години от изпращане на уведомлението до Европейския съвет. До изтичането на тези две години обаче, въпреки изричното нежелание на държавата да членува в Съюза, законодателството на Съюза “важи” за нея и нейните граждани.
… ново “връщане” в Съюза?!
Може ли бившата държава – членка да се присъедини отново? – Отговорът е “да”, но за целта трябва отново да кандидатства за членство и да премине през процедурата по присъединяване.
Договор за създаване на ЕС чл. 50 – относно процедурата по оттегляне на ДЧ; Договор за функциониране на ЕС
