Как се приемат законите в Европейския съюз?

Положителният референдум във Великобритания и предстоящото заради него напускане на Европейския съюз поставиха под въпрос информираността на европейските граждани относно Съюза. Често ЕС е обвиняван, че законите му се приемат от незнайни чиновници, както и че прекалено бавно се взимат решения. Всичко това ме провокира да се замисля - аз мога ли да дам аргументирано мнение по темата? Наясно ли съм какво всъщност е ЕС? Знам ли как функционира той? Кои са институциите му и как се създават европейските закони?

Какво представлява Европейският съюз?

Важно! ЕС не е нито федерация, нито международна организация.Той е политически и икономически съюз без аналог, който се състои от държави, между които има свободно движение на стоки, хора, капитали и услуги.ЕС се характеризира основно с това, че държавите членки доброволно му дават правомощията си върху определени области, в които само той може да приема закони. Такива сфери са паричната(за държавите, ползващи евро като валута), митническата, търговската политика, както и политиката за конкуренция и опазване на морските биологични ресурси. ЕС може да създава закони и в други области като например социалната политика, селското стопанство, околната среда, транспорта и други, но само след съгласието на държавите.Важно! Създадените от ЕС закони са задължителни за всички държави членки. Поради това би било хубаво да съм наясно - от кого и как по-точно се приема това законодателство.

Кой съставя и приема европейските закони?

В законодателния процес участват три европейски институции – Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС.

Какво представляват тези институции и кои са техните членове?

• Европейската комисия се състои от 28 комисари, по един от всяка държава. Всеки от тях отговаря за определена област, в рамките на която внася предложения за закони. На практика функциите на комисарите наподобяват тези на министрите в държавите.

• Европейският парламент заедно със Съвета на ЕС осъществяват законодателните функции. Тоест те гласуват дали да се приемат предложенията на Комисията. Европейският парламент се състои от 751 депутата, избрани чрез избори във всяка една държава членка. В зависимост от населението държавата има на разположение определен брой депутатски места. Например Германия, като страната с най-голямо население, има 96 евродепутата, а най-малката - Люксембург - има 6. България е средна по големина държава, поради което тя има 17 депутата в Европейския парламент. Основната задача на евродепутатите е чрез вота си да защитават интересите на своите граждани.

• Съветът на ЕС е третата институция, която участва в законодателния процес. Тя се състои от по един министър на всяка държава членка, като всеки един защитава интересите на своята страна. Съветът заседава в различни състави според темата, която се обсъжда. Например ако ще се гласуват външнополитически проекти, Съветът на ЕС ще се състои от 28те външни министри на държавите членки.

Важно! Съветът на ЕС е различна институция от Европейския съвет и Съвета на Европа.

• Европейският съвет също е орган на ЕС, но той се състои само от държавните лидери. Такива са например министър-председателите при парламентарните републики и президентите при президентските. Тази институция не предлага и не гласува закони, а само определя приоритетите и насоките за развитие на Съюза.
• Съветът на Европа пък е международна организация, която изобщо не е част от ЕС.

Каква е процедурата за приемане на закони?

Европейската комисия изготвя предложение за закон и го предава за гласуване на Европейския парламент и на Съвета на ЕС. Първо Парламентът обсъжда предложението и с мнозинство го приема или отхвърля. След това и съответният формат на Съвета гласува законопроекта.Важно! За да се приеме един закон от Съвета, трябва да са гласували „за“ минимум 55% от министрите, като те трябва да са представители на поне 65% от населението на ЕС. Ако обаче предложението е в областта на външната политика или сигурността, Съветът взима своето решение с единодушие.Ако мнозинствата в Съвета и в Парламента гласуват „за“, законопроектът е приет. Той се превежда на всички европейски езици и се публикува в Официален вестник. 20 дни след това законът е в сила.Ако обаче една от двете институции отхвърли предложението, тя изготвя изменения и ги предлага на другата, която трябва да гласува отново за вече промененото предложение. Ако отново не се постигне съгласие между Съвета и Парламента, се свиква помирителен комитет. Той се състои от равни на брой членове на Съвета и Парламента. Целта му е да се постигне сближаване в позициите на двете институции и да се приеме закон. Ако за 6 седмици не се одобри общ проект, законът официално не е приет.Важно! Освен тази процедура съществува и опростена. При нея европейските закони се приемат:

• От Съвета с участието на Европейския парламент.
• От Европейския парламент с участието на Съвета.

В повечето случаи участието се изразява в даването само на консултации от едната институция. Тази специална процедура се използва само в конкретни случаи като например приемането на закони за борба с дискриминацията, мерки за улесняване на консулската закрила, разпоредни относно акцизите и други.

Какви са тези европейски закони?

ЕС приема 3 вида закони - регламенти, директиви и решения, като те са задължителни за държавите членки.

• Регламентът е европейски акт, който се прилага директно във всички държави. Например регламент би било задължението да се премахнат всички депа за отпадъци, които не отговарят на определени критерии.
• Директивата пък задължава държавите членки да постигнат определен резултат в определен срок. За тази цел членките въвеждат свои закони, чрез които да се осъществи поставената задача. Директива би било например изискването до определена година да се намали отрицателното въздействие на депата върху околната среда.
• Решението пък е акт, който може да бъде адресиран до всички държави членки или само до някои от тях. Неговото изпълнение е задължително само за тези, до които е адресирано. Съветът на ЕС може да приеме Решение, с което например да се направи актуализация на списъка с лица и образувания, по отношение на които се прилагат специални мерки за борба с тероризма.

Важно! Европейските институции приемат също така препоръки и становища, но те нямат задължителен ефект.[toggles][toggle title=Източници] Договор за ЕС (ДЕС)чл. 1 - относно законите на ЕСчл. 10, ал. 2 - относно институциите на ЕСчл. 13, ал. 1 - относно институциите на ЕСчл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 - относно функциите на Европейския парламентчл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 - относно функциите на Европейския съветчл.16, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 - относно функциите на Съвета на ЕСчл. 17, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 - относно функциите на Европейската комисиячл. 26, ал. 1 - относно функциите на Европейския съветчл. 31 - относно законодателните процедури в областта на външната политика и сигурността Договор за функционирането на ЕС (ДФЕС)чл. 2, ал. 1 - относно изключителната компетентност на ЕСчл. 2, ал. 2 - относно споделената компетентност между ЕС и държавите членкичл. 3, ал. 1 - относно областите под изключителната компетентност на ЕСчл. 4, ал. 2 - относно областите на споделена компетентностчл. 19, 23 и 113 - относно случаите, при които се използва специалната законодателна процедурачл. 26, ал. 2 - относно какво представлява ЕСглава 1, раздел 1, чл. 238 - относно гласуването в Съвета на ЕСчл. 288 - относно актовете на ЕСчл. 289, ал. 2 - относно специалната законодателна процедурачл. 294, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8, ал. 9, ал. 10, ал. 11, ал. 12, ал. 13. - относно законодателната процедура на ЕС чл. 297 - относно публикуването на законите и влизането им в сила[/toggle][/toggles]