Новите европейски правила за етикетите на стоките

Емулгатори, консерватори, Е-300, Е-460… Всички тези непознати и неразчитаеми термини от етикетите на стоките ме объркват. Искам да се храня здравословно и да правя информиран избор за това какво има в храната, която купувам, но как да се случи, като често дори не мога да видя срока на годност на стоката?

От 13 декември 2014 г. във всички страни от Европейския съюз започва да действат нови правила за етикетирането на стоките. Целта им е улесняването ми – като краен потребител, за да знам какво купувам и с какво се храня. Данните върху етикетите ще са по-подробно, по-ясно и по-четливо изписани. Ето по-съществените промени и новости, които вече ще трябва да се публикуват на етикетите.

Предоставянето на информация за храните е задължителна практика, когато купувам дадения артикул от магазина. Но ако се храня в заведение, не винаги съм сигурен за съдържанието на храните и за срока им на годност. Това вече ще е задължително, т.к. дори заведенията за обществено хранене, кетъринг-компаниите и доставчиците на храна ще са длъжни да предоставят информация за съставките на храните. Тези правила важат дори за предлаганата храна например в самолетите или в автобусите.

Информацията може да бъде предадена чрез етикет, друг съпровождащ материал, в устна форма или чрез модерни технологии (например устройство, разчитащо баркодове, което показва данните за произхода, съставките, срока на годност на храната).

Задължителната информация за храните е следната:

Наименование на храната;
Списък на съставките;
Нетно количество на храната;
Срок на минимална трайност или срок на годност;
Специални условия за съхранение и/или условия за употреба;
Страна на произход или място на произход;
Указания за употреба, когато те са необходими за правилната употреба и консумация на храната;
Действителното обемно съдържание на алкохола при алкохолни напитки;
Обявяване на хранителната стойност.

Посочената информация трябва да ми бъде предоставена в леснодостъпен вариант. Освен това, в случай че информацията се предоставя чрез етикет или съпътстващ материал, тя трябва да не е затъмнена или покрита и да е незаличима. Трябва да е разположена в основното зрително поле, тоест там, където има най-голяма вероятност да го забележа от пръв поглед. С оглед на безпроблемното прочитане се въвеждат и стандарти за шрифта (0,9мм за малките опаковки и 1,2мм за всички останали)

Специфични изисквания за някои особени категории храни:

Ако опаковката на колбасите не е ядивна, то това трябва да е посочено;
Храни, които са били замразени преди продажбата, а се продават като размразени, трябва да бъдат означени като такива;
Ако купувам месни продукти, месни заготовки и рибни продукти, съдържащи добавени протеини, включително хидролизирани протеини с различен животински произход, в наименованието на храната се посочва наличието на тези протеини и техният произход. Същите тези продукти не трябва грешно да създават впечатлението, че са произведени от едно цяло парче месо или риба, за това те трябва да се казват „формовано месо“ и „формована риба“. На всеки вид месо, трябва да е обозначен неговият произход, както и къде е отгледано самото животно;
Ако в съответния продукт има съставки, които са под формата на специално създадени наноматериали, то това трябва да е ясно заявено чрез думата „нано“ в скоби;
Етикетът специално трябва да съдържа наименованието на редица съставки, към които широк кръг от хора имат алергии. Например зърнените култури, съдържащи глутен или соя;
Вече няма да е позволено да се изписват съставки с химическите им термини – например Е-300 трябва да бъде обозначено като Витамин С, а Е-385 ще мога да прочета като калциев дисодиум.

Все пак ще има редица продукти, за които не е необходимо да има етикет, например плодовете, зеленчуците, газираната вода, сиренето, маслото, ферментиралото мляко и сметаната, но само ако към тях не са били добавяни други съставки освен млечни продукти.

[toggles][toggle title=Източници]

§ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предоставянето на информация за храните на потребителите:

чл. 1, пар. 3 - относно задължените субекти за предоставяне на информация;

чл. 2, пар. 2 а) - относно определението “информация за храните”;

чл. 2, пар.4 - относно специалните наименования на съставките;

чл. 3, пар.1 - относно причините за съставяне на подробни изисквания за етикиране на храните ;

чл. 9, пар. 1, а) - относно задължителните данни на етикетите;

чл. 9, пар. 1, б) - относно задължителните данни на етикетите;

чл. 9, пар. 1, в) - относно задължителните данни на етикетите;

чл. 9, пар. 1, д) - относно задължителните данни на етикетите;

чл. 9, пар. 1, е) - относно задължителните данни на етикетите;