Референдумът е:
- основна форма на пряка демокрация;
- чрез него народът осъществява държавната власт непосредствено, отговаряйки на решение на поставен въпрос само с „да” или „не”;
- референдумът се произвежда на основата на принципите на общо и равно право на глас;
- гласуването е пряко и тайно, а резултатът от него адекватно отразява народната воля и става общозадължителен.
(виж: “Как да гласувам на референдум?” и “Право на гражданите да участват в управлението на държавата”)
Любопитни исторически факти:
- Конституцията на Франция от 1958 г. обявява референдума за един от най-важните институти на демокрация.
- Първият референдум в България е на 19 ноември 1922 г. по време на управлението на БЗНС. Поставен е въпросът да бъдат ли съдени министрите от няколко правителства, които са смятани за виновни за националната катастрофа на България през 1913 г. и 1918 г.
- Преди 1944 г. в България референдумът е широко използван за решаване на въпроси от местно значение.
- След 1944 г. се провеждат два национални референдума. Първият е през 1946 г. за премахване на монархията и за установяване на републиканско управление, а вторият е през 1971 г. за приемане на Конституцията.
- На 17 февруари 2008 г. гражданите на Бургас и общината гласуват на местен референдум, отговаряйки на въпроса „Одобрявате ли изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на община Бургас?”. Резултатите от проведения референдум са: 97% гласуват против, но тъй като в него участват едва 20% (а не задължителните 50%) от жителите на общината, резултатът е нелегитимен. Подобна ситуация се случва на 6 април 2008 г. на местния референдум в Созопол. Отново във връзка с изграждането на тръбопровода, където допитването не се приема за легитимно поради липса на избирателна активност под задължителната.
- На 16 май 2009 г. в община Поморие също се провежда местен референдум на въпроса „Съгласни ли сте с изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис със съоръжения, разположени на територията на общината”. Резултатите показват, че 98, 97% от общо гласувалите са гласували с „не”. Това обаче е първият сред проведените до момента три референдума по темата, който е легитимен. Окончателната избирателната активност е била 60,12%.
- На 27 януари 2013 г. предстои четвъртият по ред национален референдум, но първият за демократична България на тема: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" На въпроса ще отговаряме само с "да" или "не" .
Референдумът бива два вида:
1. Национален референдум:
- Той е с общодържавен мащаб;
- Народното събрание определя проблема, по който да се произведе национален референдум, а президентът определя датата за провеждането му;
- Предмет на този вид референдум са въпроси с държавна важност и голямо обществено значение от компетентността на Народното събрание.
- Право на гласуване на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат адрес на територията на страната към датата на насрочване на референдума; които са навършили 18-годишна възраст към деня на референдума включително; които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Право на глас имат и български граждани в чужбина, които отговарят на изброените горе условия. Те могат да подават гласовете си в дипломатическите и консулските представителства на Република България (вж и: “Правото ми на глас”).
- Финансови средства за произвеждането на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет. Настоящият национален референдум 2013 г. за ядрената енергетика ще струва 20 милиона лева. 14 милиона от тях ще отидат за организация и подготовка, а останалите около 6 милиона лева ще бъдат разпределени за допълнителни разходи.
2. Местен референдум:
- Той се провежда само в границите на общината, района, кметството или населеното място.
- Съответният Общински съвет провежда местни референдуми, с които се решават въпроси от местно значение и могат да бъдат използвани по-често, отколкото националния референдум.
- Право да гласуват на местен референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.
- Финансови средства за произвеждането на местен референдум се осигуряват от съответния общински бюджет.
Резултати от референдума:
- При национален референдум:
- Отчитането на резултатите от гласуването и отразяването им в протоколите на секционните комисии и общинските избирателни комисии става по аналогичен начин както на изборите. Централната избирателна комисия получава всички протоколи, обобщава резултатите и ги обявява.
- По закон резултатът от допитването до народа чрез национален референдум се приема за общозадължителен и легитимен, ако са гласували поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. За предстоящия национален референдум 2013 г. гласувалите трябва да бъдат 4 345 500 души.
- Предложението, предмет на референдума е прието, ако на поставения въпрос отговорите „да” са повече от половината от действително подадените гласове и са гласували не по-малко от броя на участвалите в последните избори за народни представители.
- Положителният вот на гласоподавателите е с конститутивен характер. Приетото решение се обнародва в Държавен вестник от председателя на Народното събрание и влиза в сила 3 дни след това. Ако резултатът от гласуването е отрицателен, референдум по същия въпрос може да се проведе най-рано след 2 години от датата на провеждане на референдума.
Как се оспорва резултатът от националния референдум?
Право на оспорване имат:
- не по-малко от една пета от народните представители;
- Президентът на Републиката;
- Министерският съвет;
- не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
- инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.
Срокът за оспорване е 7 дни от обявяването на резултатите от Централната избирателна комисия.
- Оспорването се извършва пред тричленен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок.
- Решението на тричленния състав може да се оспори пред петчленен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок.
2. При местен референдум:
- След приключване на гласуването, секционната комисия преброява бюлетините и отразява резултата в протокол, който се предава в общинската комисия. Тя обобщава данните и обявява резултата.
- Предложението, предмет на референдума, ще бъде прието, ако в него са участвали поне 40 % от гражданите с избирателни права и с “Да” са отговорили повече от половината, които са участвали. Общинският съвет приема мерки за изпълнението му. Организацията на изпълнението се възлага на кмета.
- Когато референдумът се произвежда заедно с други местни избори, предложението, предмет на референдума, ще се приеме, ако с “Да” са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в дадената община за изборите за общински съветници.
- Ако решението е положително, то влиза в сила веднага след обявяването му, а общинският съвет приема мерки за изпълнението му. Организацията на изпълнението се възлага на кмета.
- Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от 1 година от датата на произвеждането му.
Как се оспорват резултати от местен референдум?
Право на оспорване имат:
- поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
- кметът на общината, съответно кметът на кметството или района;
- инициативният комитет с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра;
- съответният областен управител.
Срокът за оспорване е 7 дни от обявяването на резултатите от общинската избирателна комисия.
- Оспорването се извършва пред съответния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок.
- Решението на административния съд може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок, и неговото решение е окончателно.
Актуализирал: Йоана Мирчева
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Конституция на Република България (КРБ):
чл. 98 и чл. 102 от КРБ - относно насрочването на национален референдум;
чл. 136 от КРБ - относно участието на гражданите в местното самоуправление.
§ Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС):
чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПУГДВМС - относно референдума като форма на пряко участие;
чл. 3, ал. 2 от ЗПУГДВМС - относно видовете референдум;
чл. 4, ал. 1от ЗПУГДВМС - относно правото на гласуване на национален референдум;
чл. 5 от ЗПУГДВМС - относно финансовите средства за провеждане на референдум;
чл. 6 от ЗПУГДВМС - относно съдебния контрол;
чл. 9 от ЗПУГДВМС - относно предмета на национален референдум;
чл. 14 от ЗПУГДВМС - относно определяне дата на национален референдум;
чл. 18, ал. 1 от ЗПУГДВМС - относно гласуването с “да” или “не” на национален референдум;
чл. 20, 21 и 22 от ЗПУГДВМС - отноосно - отчитането и обявяването на резултатите от национален референдум;
чл. 23 от ЗПУГДВМС - относно приемане решението на национален референдум;
чл. 24 от ЗПУГДВМС - относно оспорването на резултата на национален референдум;
чл. 25 от ЗПУГДВМС - относно влизането в сила на решението на национален референдум;
чл. 26 от ЗПУГДВМС - относно провеждането и предмета на местен референдум;
чл. 37, ал. 1 от ЗПУГДВМС - относно гласуването с “да” или “не” на местен референдум;
чл. 39 и 40 от ЗПУГДВМС - относно събиране и обявяване резултатите от местен референдум;
чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС - относно влизане в сила на приетото решение на местен референдум;
чл. 41, ал. 3 от ЗПУГДВМС - относно не вземане на решение на местен референдум;
чл. 42, ал. 3 от ЗПУГДВМС - относно произвеждане на референдум заедно с други местни избори и приемане на предложението;
§ РЕШЕНИЕ на НС от 24.10.2012 г. за произвеждане на национален референдум.
§ Изборен кодекс (ИК):
чл. 2 от ИК - относно основните принципи на изборното право.
§ Конституционно право – проф. Стефан Стойчев, Сиела, София 2002 г.
[/toggle][/toggles]
