Референдумът е пряко гласуване на гражданите по конкретен въпрос. Вместо да избирам представители, отговарям с „да“ или „не“ на предложение. Гласуването е общо, равно, пряко и тайно, а участниците трябва да имат равен достъп до информация и еднакви условия за представяне на различните становища.
Националният референдум решава въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. Парламентът взема решението за произвеждането му, а президентът определя датата. Организацията се финансира от държавния бюджет. Възможно е гласуване и извън страната в секции, образувани по приложимите правила.
Местният референдум се отнася до въпроси от компетентността на органите на местното самоуправление, района или кметството. Провежда се в община, район или кметство. По общия ред решението се взема от общинския съвет, а разходите са за общинския бюджет. Законът урежда и специални случаи на насрочване от кмета или областния управител.
Референдумът не е анкета или обикновена подписка. Подписката може да започне процедурата, но решението се взема чрез гласуване при установените в закона условия.
Не. Предложението трябва да е допустимо според Конституцията и закона. Национален референдум не може да решава например размера на данъците и таксите, трудовите и осигурителните плащания и вноски, държавния бюджет или правилата за вътрешната организация на Народното събрание. Има и ограничения за изрично изброени конституционни правомощия.
Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област. По въпроси, уредени в сключен международен договор, референдум може да се проведе преди ратификацията му. Достатъчният брой подписи сам по себе си не премахва ограниченията.
При местен референдум са изключени въпросите на общинския бюджет, размерите на местните данъци и такси и вътрешната организация и дейност на общинския съвет. Въпросите трябва да са кратки, точни и ясни и да позволяват отговор „да“ или „не“.
На национален референдум могат да гласуват български граждани с избирателни права, които към деня на насрочването имат постоянен адрес в България. Избирателни права имат навършилите 18 години, които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
За местен референдум е необходим постоянен адрес или настоящ адрес, когато е различен от постоянния, на съответната територия през последните шест месеца преди насрочването. Важно е да проверя избирателния списък и обявените за конкретния референдум правила.
При подписка с поне 400 000 български граждани с избирателни права Народното събрание приема решение за референдум, ако предложението отговаря на законовите ограничения. Подписите подлежат на проверка; обявеният от организаторите брой не е окончателният брой на валидните подписи.
Предложението е прието, ако са изпълнени едновременно две условия: участвали са поне толкова избиратели, колкото на последните избори за Народно събрание, и с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Сравнява се броят на участниците, а не процентът на активност на двата вота.
Има и междинен резултат: когато участвалите са по-малко от участвалите на последните парламентарни избори, но повече от 20% от гражданите с избирателни права, и повече от половината участници са отговорили с „да“, предложението се внася за разглеждане в Народното събрание. Това не означава, че предложението вече е прието като задължително решение на референдум.
Приетото решение не се нуждае от последващо одобрение от парламента. Той приема необходимите актове за изпълнението му. Решението се обнародва след изтичане на срока за оспорване или след окончателното съдебно решение и влиза в сила от деня на обнародването. Ако парламентът не приведе свой акт в съответствие с резултата в тримесечния законов срок, противоречащата част не се прилага.
Ако предложението не е прието, нов национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран най-рано след две години.
Предложение могат да направят поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима; кметът на общината, района или кметството; или инициативен комитет с подписите на поне една двадесета от гражданите с избирателни права и постоянен адрес на съответната територия към вписването на предложението.
При подписка с поне една десета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство общинският съвет приема решение за референдум, ако въпросът е допустим. Законът предвижда и възможност с подписка да се поиска референдум за одобряване на вече обявено решение на общинския съвет.
По общото правило трябва да участват поне 40% от гражданите с избирателни права в съответната община и повече от половината участници да отговорят с „да“.
Когато местният референдум е едновременно с общите избори за общински съветници и кметове, действа специално правило: гласовете „да“ трябва да са повече от половината от подадените действителни гласове в съответната община в изборите за общински съветници. Затова при такова съвпадение не е достатъчно да се гледа само мнозинството сред участниците в референдума.
Приетото решение не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. След приключване на сроковете за обжалване или съдебния спор председателят на съвета го обявява по законовия ред. То влиза в сила веднага след обявяването, а кметът организира изпълнението. Ако предложението не е прието, нов местен референдум по същия въпрос може да се инициира най-рано след една година.
Правото да се оспорят крайните резултати принадлежи на определените в закона инициатори и органи; не възниква автоматично за всеки отделен гласоподавател.
В България са провеждани национални референдуми през 1922, 1946 и 1971 г. При действащата конституционна уредба примери са националните допитвания през 2013, 2015 и 2016 г. Техните резултати и изборни книжа могат да се проверят в архива на ЦИК. За правното действие на всеки конкретен вот са решаващи приложимият тогава закон, официално обявените резултати и евентуалното съдебно решение.
Местните допитвания също имат своя история, включително гласуванията в Бургас и Созопол през 2008 г. и в Поморие през 2009 г. Правилата и праговете от тези години не определят условията за нов местен референдум.
Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление — чл. 2–10, 23–27 и 41–43; Конституция — чл. 42; архив на ЦИК.
Авторски принос: Йоана Мирчева.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026
