Обичам да пътувам в страната и в чужбина. Организирам се с приятели и се забавляваме заедно. За да спестим от разходите за транспорт често използваме така нареченото “споделено пътуване” до желаната от нас дестинация.

Какво представлява “споделеното пътуване”?

В закона няма изрична регламентация за това какво представлява споделено пътуване. То може се определи като договор (в повечето случаи в устна форма) между шофьор на автомобил и друго лице/лица за съвместно пътуване с оглед разделянето на разходите за гориво. Например – аз, Иван и Мари искаме да отидем до Седемте Рилски езера. Знаем, че Петър има автомобил и вместо да взимаме автобус навиваме го да дойде с нас и да пътуваме с неговата кола, като си поделим разходите за бензин.

Как мога да си намеря спътници в посоката, в която пътувам?

Идеално е, ако имам приятел или познат, който да пътува в моята посока – на работа или  за почивка. Някога обаче е невъзможно. В такива случаи мога да се възползвам от неограничените възможности, които предлага интернет. Поради удобството на този вид пътуване има доста сайтове за споделени пътувания, както и социални групи за споделени пътувания. Когато използвам тези начини за намиране на превоз, добре е да знам няколко основни неща за тях.           

  1. Уеб сайтове за споделени пътувания – тези сайтове играят ролята на посредник между пътуващи в една посока – тези с МПС, от една страна, и тези, които не разполагат с кола, от друга. Сайтовете работят като “търсачки” и на база зададени критерии като градско/междуградско пътуване, дата, час и др. мога да избера подходящ за мен вариант. При ползване услугите на сайта – аз трябва да се регистрирам, тоест предоставям личните си данни и се съгласявам с общите му условия (сключвам договор при общи условия).

Важно! Сайтовете са само посредник при превоза и общите условия на всеки съдържа подобна клауза “Сайтът не носи отговорност за всички преки или косвени загуби, които може да са понесени от вас.” Какво означава това – например, ако пътуването се провали и пропусна ангажимента си, не мога да искам обезщетение от сайта.

  1. Социални групи за споделени пътувания – особеното тук е, че няма посредник между пътуващите – пускам публикация, че в петък ще пътувам до Пловдив и търся двама или трима за компания и чакам предложения.

Какви права имам като пътник при споделено пътуване? Съответно какви  задължения имам при превоз пътници с личното ми МПС?

При споделените пътувания важат общите правила за безопасност при пътуване предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

  • Преди тръгване водачът е длъжен да провери дали колата му е изправна – спирачки, затваряне и отваряне на врати и т.н.
  • Забранено е да  се надвишава товароносимостта на превозното средство – ако колата е четириместна, не можем да пътуваме шестима (дори и да сме най-готината компания).
  • Превозването на деца под 12-годишна възраст е забранено на предната седалка на лекия автомобил, освен ако детето е поставено на специална седалка.

Когато пътувам с непознат шофьор винаги се притеснявам относно въпроси като: Правоспособен водач ли е?, Употребил ли е алкохол?, Автомобилът преминал ли е задължителен технически преглед?, Изправен ли е към момента?, Шофьорът собственик ли е на колата, да не е крадена? По закон проверка на водач на МПС могат да правят само служителите на Пътна полиция. Но, споделеното пътуване е договорно съглашение, затова при договаряне, преди да заплатя цената на превоза, мога да изискам от шофьора да ми покаже, че притежава съответните документи като шофьорска книжка, регистрационен талон и др.

Какви са “плюсовете” и “минусите” на споделените пътувания?

Възползвам се от споделените пътувания, когато мога и го правя с удоволствие, защото:

  • В зависимост от крайната точка на пътуване често излиза по-евтино да пътувам “споделено”  в сравнение с други начини на превоз.
  • Намирам си приятна компания и не скучая.
  • Може да се каже, че така щадя околната среда от вредните газове на повече на брой превозни средства.
  • Намалява се автомобилния трафик – вместо всеки да се вози сам в колата си, пътуваме заедно (една кола вместо четири е наистина облекчение за пътя).

Пътуването с чужд транспорт има и своите недостатъци, например възможността да отпадне уговорката в последния момент и да ми развали плановете. Има още един доста по-важен аргумент срещу тях – като неформална уговорка в повечето случаи единственото задължение, което се поема е за плащане на съответна част от цената.  При пътно транспортно произшествие (ПТП) аз ще си поема лечението, а не шофьора. Докато, ако пътувам с градския транспорт, влак, автобус, такси и т.н. последиците от увреждане на здравето ми ще бъдат покрити от задължителната застраховка “Злополука” на пътниците, която задължително се поддържа от превозвачите. Там важи максимата, че закупеният от мен билет материализира моята застраховка.

Интересно! Бъдещето на “споделените пътувания”

Съществуват идеи за закрепване в закона на правила за споделените пътувания, като например – заплащането на данък от лицата, извършващи подобни услуги с цел печалба; извършването на проверки за техническа изправност на колите от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” и др. Как обаче законът може да даде легална дефиниция на споделеното пътуване и да различи съвместните пътувания между приятели и колеги и пътуването на стоп от това да се извършва превоз с личното МПС с цел печалба е наистина любопитен въпрос.