Обезщетение, ако не мога да стигна до работа заради бедствие

Зима. Сняг се сипе на парцали. И докато децата навън се радват и замерят със снежни топки, аз се чудя как да стигна до работа. Положението е направо бедствено и придвижването ми до там е невъзможно. А мисълта за недоволния ми шеф не ме оставя на мира.

Добрата новина е, че не само не ме чака мъмрене от шефа, ами дори имам право на заплащане (наречено от закона обезщетение), в случай че поради обявено бедствено положение не мога да се явя на работа. Бедственото положение се обявява от:

• кмета на общината за цялата или за част от територията й;
• областния управител за територията на област;
• министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи за повече от една области или цялата страна.

Този режим се въвежда при настъпването на събитие или поредица от събития, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в такива размери, че е нужно предприемането на мерки или участие на специални сили за овладяването им. Тези събития могат да бъдат предизвикани от:

• природни явления - наводнения, земетресения, бури, свлачища, големи снежни натрупвания, пожари, масови заболявания и др.;

• някаква промишлена авария (взривил се склад в завод за боеприпаси например).

Кой ми дължи обезщетение?

Обезщетението получавам от работодателя си заедно с дължимото ми трудово възнаграждение за съответния месец.

Какво трябва да направя?

Подавам молба в свободен текст в Общината за издаване на документ, който да удостовери обявеното бедствено положение за периода, в който съм бил възпрепятстван да се явя на работа. Ако бедственото положение е обявено от областен управител или министър на вътрешните работи, то те установяват причините за неявяването ми.

За какъв период ми се дължи обезщетение?

За времето, през което съм възпрепятстван да работя, докато трае бедственото положение.

В какъв размер е обезщетението?

Размерът на обезщетението е 50 на сто от брутното ми трудово възнаграждение (заплатата ми преди да са удържани съответните данъци, задължителни и доброволни лични осигуровки и други вземания и удръжки). Сумата обаче не може да бъде по - малка от 75 на сто от минималната работна заплата. Към януари 2017 г. минималната месечна работна заплата е 460 лв., а минималната часова е 2, 77 лв. При работен ден от 8 ч. минималната дневна работна заплата е 22, 16 лв. Например: Не ходя на работа 10 дни заради обилния снеговалеж, а дневната ми надница е 40 лв. За тези 10 дни получавам по 20 лв. на ден.

При определяне на обезщетението се използва брутното трудово възнаграждение, което съм получил за месеца, предшестващ месеца, в който е бедствието, или последното получено от мен брутно трудово възнаграждение.

Важно! Възможно е в трудовия ми договор или в колективен трудов договор да са предвидени обезщетения в по-голям размер (например размерът на обезщетението да е 60 на сто от брутната ми заплата или долната граница да е минималната работна заплата, а не процент от нея.) В този случай получавам обезщетението в предвидения в договора размер. (Колективният трудов договор се подписва между работодатели и техните организации, от една страна, и синдикална организация, от друга. Чрез тях се уреждат условията на трудовите и осигурителните отношения. Имат сила за мен като работник или служител, само ако съм член на синдикалната организация, страна по договора.)

В случай че взема участие в спасителните работи при овладяването на бедствието, получавам пълния размер на брутното си трудово възнаграждение. Участието ми се удостоверява отново от кмета.

Какво да правя, ако правата ми са нарушени?

Ако работодателят ми не ми изплати дължимото обезщетение, мога да потърся съдействие от адвокат и да потърся правата си по съдебен ред.

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Кодекс на труда (KT):

чл. 57, ал. 1 - относно действието на колективния трудов договор;

чл. 218, ал. 1 - относно основанието за изплащане на обезщетение при бедствие, неговия размер и периода на изплащане;

чл. 218, ал. 2 - относно размера на обезщетението при участие в спасителните работи при бедствие;

чл. 218, ал. 3 - относно задължението на работодателя да изплати обезщетение при неявяване на работа заради бедствие;

чл. 218, ал. 4 - относно начина за установяване на причините за неявяване на работа.

§ Закон за защита при бедствия (ЗЗБ):

чл. 2, ал. 1 - относно определението за бедствие (легално определение);

чл. 48, ал. 1 и ал. 3 - относно определението за бедствено положение (легално определение);

чл. 49, ал. 1 - относно обявяването на бедствено положение от кмета;

чл. 50, ал. 1 - относно обявяването на бедствено положение от областния управител;

чл. 50а - относно обявяването на бедствено положение от министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи;

§ 1, т. 1, 2, 3 и 4 - относно случаите, при които се обявява бедствено положение.

Постановление № 372 22 декември 2016 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната:чл. единствен, ал. 1 - относно размера на минималната работна заплата за страната за 2017 г.[/toggle][/toggles]