Аз и няколко други лица сме съсобственици на една вещ. Всеки от нас има правото да я използва според нейното предназначение. Как се случва това и какви са правата на всеки един от нас?
Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Това означава, че правото ми да извличам ползи от общата вещ е ограничено в две насоки:
То може да е определено от естеството й или пък уговорено от самите нас (съсобствениците) към момента на възникване на съсобствеността. Това не означава, че трябва да я ползваме по един и същ начин. Да вземем за пример един автомобил. Автомобилът служи за превоз на хора и товари. Аз мога да използвам съсобствения автомобил, за да стигна с него до работното си място, а друг съсобственик – за да транспортира с него някакъв товар. Ние задоволяваме различни потребности, но и двамата използваме автомобила по предназначението му. Но не може някой от нас да го ползва като жилище – автомобилът не е предназначен да задоволява жилищни нужди.
За да може обаче и другите съсобственици да ползват вещта, е необходимо аз, ползвайки вещта, да полагам определени стандартни грижи за нейното запазване. Ако вещта погине, това ще рефлектира върху правата на останалите съсобственици – те няма да могат да я ползват. Такова изискване не съществува, когато една вещ е притежание само на едно лице – тогава то може да прави с нея каквото си поиска, включително да я унищожи. Аз обаче съм съсобственик на автомобила и затова трябва да съблюдавам правата на останалите съсобственици – в противен случай те могат да търсят от мен обезщетение.
Ако само аз използвам лично общата вещ, ще дължа обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Ако ми е отправено писменото поискване, имам право да предложа на този, който ми го е отправил, да му предоставя възможността да ползва общата вещ. Няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност.
Ние като съсобственици решаваме как да се разпредели ползването на общата вещ. Не е необходимо решението да е взето единодушно, при общо съгласие. То може да се вземе от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако например автомобилът е собственост на трима души и аз притежавам ¾ (= 6/8) от него, а всеки от другите двама съсобственици – по 1/8, аз сам мога да взема решение за ползването на вещта, защото съм собственик на повече от половината от нея.
Но невинаги може да се образува мнозинство или макар да има мнозинство, е възможно решението да създава опасност от увреждане на общата вещ, например в резултат на прекомерното или неправилното й използване. Означава ли това, че решение за разпределение на ползването на вещта няма да може да се вземе? Не задължително. Аз и който и да е от другите съсобственици може да поискаме районният съд да направи едно от следните две неща:
Когато става дума за жилищен имот, който се ползва само от мен в качеството ми на съсобственик, при разрешаването на въпроса, дали да допусне друг от съсобствениците в общото жилище, съдът ще извърши преценка доколко съсобственото жилище може да бъде използвано за задоволяване на жилищни нужди и на другия съсобственик или съсобственици. Тази преценка съдът прави, като взема предвид броя на жилищните и сервизните помещения и като държи сметка доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно правата им на собственост. Така например, ако едностайно жилище, на което съм съсобственик, е заето от моето семейство, очевидно е, че останалите съсобственици няма да могат да ползват същото едностайно жилище. Тогава искането до съда за разпределение на ползването, отправено от неползващия съсобственик, ще бъде отхвърлено и той ще има право да търси обезщетение от ползващия съсобственик.
Актуализира: Елвира Димитрова
Автор:Емил Махлелиев
[toggles][toggle title="Източници"]
чл.31 – относно начина на използване на общата вещ
чл. 32 – относно решението за разпределение на ползването на общата вещ
§ Тълкувателно решение № 67 от 25.11.1969 г., гр.д. № 67/ 69 г., ВС, ОСГК
§ Тълкувателно решение № 129 от 30.06.1986 г., гр.д. № 125/ 85 г., ВС, ОСГК
§ Георги Боянов – „Вещно право”, София, 2009 г., с. 182-184
§ Стоян Ставру – „Разпределение на ползването на съсобствена вещ” в: „Съвременно право” № 6/ 2008 г.
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
рубриката
“Стани автор”
24.4.2018
