Медиация или как да не се влачим по съдебни инстанции години?

Случвало ми се е да водя съдебни дела с бизнес партньорите ми. В крайна сметка се оказа, че от протакането от съдебна инстанция на съдебна инстанция, въпреки че спечелих делото, разходите ми за съдебни такси, адвокати, документи и т.н. бяха по-големи. Запитах се няма ли по-лесен, евтин и бърз начин?

Има и той се нарича алтернативно решаване на спорове. Според българското законодателство има два такива начина – Арбитраж и Медиация.

При медиацията, страните по спора се съгласяват трето неутрално лице, наречено медиатор, да посредничи при разрешаването на спора им.  Специфично е, че спорът може да е правен и неправен – например, може да опитам да се споразумея с бизнес партньора си, който ми дължи пари, но може да опитам да постигна договореност и със съседа си, с когото  сме в конфликт от години.

Медиацията не е „мини съдебен процес”, при който медиаторът отсъжда коя от страните е права. Точно обратното, чрез различни методи на преговори и той се опитва да прикани страните сами да достигнат до споразумение. Безпристрастен е и не налага решение. Процедурата може да трае и само няколко часа, за разлика от съдебния процес, който може да продължи и години.

Пред медиатор може да отнеса следните спорове:

• Спор, свързан с граждански битовизми, например между хазяин и квартирант;
• Спор при покупко-продажба или друга дребна сделка;
• Спор в семейните отношения, например по-лесно уреждане на разпределянето на имуществото при развод или уреждането на графика на посещение на децата;
• Делба на имущество, например при получаване на наследство;
• Трудови спорове между работодател и работник, например свързани с неплатено дължимо обезщетение или неспазването на определени клаузи на Трудовия договор;
• Безспорно обаче най-голямото приложение на медиацията е при търговските спорове. Така бизнесът получава бързо и евтино разрешение на възникналите противоречия, при неизпълнение на задължение от едната страна, забавяне, дължима неустойка или пък при лоша продукция, лошо изпълнение и т.н.

Важно! Медиация не може да се осъществява при каквито и да е наказателно-правни казуси.

Как протича процедурата?

С другата страна по спора сме съгласни да опитаме да го решим чрез медиация. Как протича процедурата?

1. Медиацията може да е инициирана от коя да е от страните.
2. Страните подписват информирано съгласие за същността на процедурата.
3. Страните, ръководени и напътствани от медиатора, изразяват тяхната гледна точка по спора. Важно да е да отбележи, че страните са напълно равнопоставени. Каквото получава едната страна като време за изказване, право на пълномощник или на представител и/или помощник като адвокат, на същото има право и другата страна.
4. В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се  варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
5. Процедурата може да завърши с подписване на Споразумение, което много прилича на двустранен договор. За да му се придаде изпълнителна сила, то трябва да се потвърди от съответния Районен съд. Процедурата е изключително опростена и представлява потвърждаване на записаното в Споразумението от страните.
6. Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните:

• Формата може да бъде най-разнообразна: устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите.
• Съдържанието трябва да обхваща мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, подписите на страните.

7. Процедурата може да завърши и без Споразумение, ако страните решат, че не могат да стигнат до взаимноудовлетворяващо положение. Тогава те могат да се обърнат към Съда.

Към кой момент процедурата по Медиация е възможна?

• Ако имам търговски договор с партньорите си, мога предварително да уговоря, че евентуални възникнали спорове ще се решават чрез Медиация.
• В случай на вече заведено дело в Съда, страните имат правото да предложат и да се съгласят на процедура по Медиация, която да замести производството пред съда.
• Самият Съд също напътства страните да разрешат спора си чрез Медиация.

• Източници

  § Закон за медиацията:

  чл. 2 – относно понятието медиация;

  чл. 3, ал.1 – относно предмета на мадиацията;

  чл. 3, ал. 3 – относно случаите, в които закона не позволява медиация;

  чл. 5 – относно равнопоставеността на страните в спора;

  чл. 6 – относно положението на медиатора в спора;

  чл. 11, ал. 1 – относно иницииращата страна за започване на медиация;

  чл. 11, ал. 3 – относно разглеждането на вече отнесен за решение спор пред съда чрез медиация;

  чл. 11, ал.4 – относно предварителното съгласие на страните за медиация;

  чл. 13, ал. 1 – относно писменото съгласие на страните за участието им в медиацията;

  чл. 13, ал. 4 – относно хода на процедурата;

  чл. 15, ал. 1, т. 2 и 3 – относно условията за прекратяване на процедурата без постигнато споразумение;

  чл. 16 – относно формата и съдържанието на споразумението;

  чл. 18 – относно предаването на изпълнителна сила на споразумението;

  § Граждански процесуален кодекс:

  чл. 140, ал. 3 – относно напътствията от съда за разрешаване на спора чрез медиация;