Случвало ми се е да водя съдебни дела с бизнес партньорите ми. В крайна сметка се оказа, че от протакането от съдебна инстанция на съдебна инстанция, въпреки че спечелих делото, разходите ми за съдебни такси, адвокати, документи и т.н. бяха по-големи. Запитах се няма ли по-лесен, евтин и бърз начин?
Има и той се нарича алтернативно решаване на спорове. Според българското законодателство има два такива начина – Арбитраж и Медиация.
При медиацията, страните по спора се съгласяват трето неутрално лице, наречено медиатор, да посредничи при разрешаването на спора им. Специфично е, че спорът може да е правен и неправен – например, може да опитам да се споразумея с бизнес партньора си, който ми дължи пари, но може да опитам да постигна договореност и със съседа си, с когото сме в конфликт от години.
Медиацията не е „мини съдебен процес”, при който медиаторът отсъжда коя от страните е права. Точно обратното, чрез различни методи на преговори и той се опитва да прикани страните сами да достигнат до споразумение. Безпристрастен е и не налага решение. Процедурата може да трае и само няколко часа, за разлика от съдебния процес, който може да продължи и години.
Пред медиатор може да отнеса следните спорове:
- Спор, свързан с граждански битовизми, например между хазяин и квартирант;
- Спор при покупко-продажба или друга дребна сделка;
- Спор в семейните отношения, например по-лесно уреждане на разпределянето на имуществото при развод или уреждането на графика на посещение на децата;
- Делба на имущество, например при получаване на наследство;
- Трудови спорове между работодател и работник, например свързани с неплатено дължимо обезщетение или неспазването на определени клаузи на Трудовия договор;
- Безспорно обаче най-голямото приложение на медиацията е при търговските спорове. Така бизнесът получава бързо и евтино разрешение на възникналите противоречия, при неизпълнение на задължение от едната страна, забавяне, дължима неустойка или пък при лоша продукция, лошо изпълнение и т.н.
Важно! Медиация не може да се осъществява при каквито и да е наказателно-правни казуси.
Как протича процедурата?
С другата страна по спора сме съгласни да опитаме да го решим чрез медиация. Как протича процедурата?
- Медиацията може да е инициирана от коя да е от страните.
- Страните подписват информирано съгласие за същността на процедурата.
- Страните, ръководени и напътствани от медиатора, изразяват тяхната гледна точка по спора. Важно да е да отбележи, че страните са напълно равнопоставени. Каквото получава едната страна като време за изказване, право на пълномощник или на представител и/или помощник като адвокат, на същото има право и другата страна.
- В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
- Процедурата може да завърши с подписване на Споразумение, което много прилича на двустранен договор. За да му се придаде изпълнителна сила, то трябва да се потвърди от съответния Районен съд. Процедурата е изключително опростена и представлява потвърждаване на записаното в Споразумението от страните.
- Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните:
- Формата може да бъде най-разнообразна: устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите.
- Съдържанието трябва да обхваща мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, подписите на страните.
7. Процедурата може да завърши и без Споразумение, ако страните решат, че не могат да стигнат до взаимноудовлетворяващо положение. Тогава те могат да се обърнат към Съда.
Към кой момент процедурата по Медиация е възможна?
- Ако имам търговски договор с партньорите си, мога предварително да уговоря, че евентуални възникнали спорове ще се решават чрез Медиация.
- В случай на вече заведено дело в Съда, страните имат правото да предложат и да се съгласят на процедура по Медиация, която да замести производството пред съда.
- Самият Съд също напътства страните да разрешат спора си чрез Медиация.
- Източници
§ Закон за медиацията:
чл. 2 – относно понятието медиация;
чл. 3, ал.1 – относно предмета на мадиацията;
чл. 3, ал. 3 – относно случаите, в които закона не позволява медиация;
чл. 5 – относно равнопоставеността на страните в спора;
чл. 6 – относно положението на медиатора в спора;
чл. 11, ал. 1 – относно иницииращата страна за започване на медиация;
чл. 11, ал. 3 – относно разглеждането на вече отнесен за решение спор пред съда чрез медиация;
чл. 11, ал.4 – относно предварителното съгласие на страните за медиация;
чл. 13, ал. 1 – относно писменото съгласие на страните за участието им в медиацията;
чл. 13, ал. 4 – относно хода на процедурата;
чл. 15, ал. 1, т. 2 и 3 – относно условията за прекратяване на процедурата без постигнато споразумение;
чл. 16 – относно формата и съдържанието на споразумението;
чл. 18 – относно предаването на изпълнителна сила на споразумението;
§ Граждански процесуален кодекс:
чл. 140, ал. 3 – относно напътствията от съда за разрешаване на спора чрез медиация;