Фирмена тайна и конфиденциалност - как да ги запазим?

Често и от различни източници съм чувал думите: “Това е фирмена тайна”. Но какво точно се включва в това понятие? Как да защитя търговска тайна на своя бизнес? Какви права имам спрямо служителите, които нарушават установените правила за конфиденциалност?

Търговска тайна

Търговската тайна на моята фирма е информация относно формула, практика, процес, дизайн, способ, които използвам в бизнеса си с цел спечелване на предимство пред конкурентите от същия бранш. Тя обхваща също така и факти, решения и данни, свързани със стопанска ми дейност като търговец. Запазването й в тайна е в мой интерес а аз съм взел необходимите мерки за това. Типичен пример може да бъде метод за производство на даден продукт. В някои законодателства тази тайна се определя като поверителна информация.Начинът, по който се дефинира търговската тайна, варира според законодателството на конкретната държава. Въпреки това има три фактора, които са общи за всички дефиниции. Търговска тайна е вид информация, която:

Търговската тайна като вид търговска информация се характеризира с допълнителни качества, по които се отличава от общия информационен поток, касаещ дадена търговска дейност. Такива качества са нейната:

Защита на търговската тайна

В действащото законодателство, освен общата забрана за издаване на търговска тайна, е уредено единствено конкретно такова задължение за прокуриста, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник да пазят търговската ми тайна..Обикновено фирмите защитават своята поверителна информация чрез включване на специални клаузи в договорите със своите служители, забраняващи издаването на тези факти, данни и информация, които са търговска тайна. Но, за да бъде защитена една информация в качество й на търговска тайна, се изисква управленско решение от мен в качеството ми на мениджър на бизнеса.В редица чужди държави, а в последно време и у нас, мениджърите изискват декларация за конфиденциалност (NDA = Non-Disclosure Agreement) от служителите, консултантите, подизпълнителите, общо взето от всички, с изключение на клиентите. Целта на декларацията за конфиденциалност е да се предотврати изтичане на информация. За да има практически смисъл, в една такава декларация трябва ясно и изчерпателно да посоча данните и информацията, които представляват фирмена тайна и чието разпространяване е недопустимо. В декларацията може да бъде определен и срок за действие на забраната за неразпространение и евентуално обезщетението, което работникът или служителят дължи на работодателя при нарушаване на това задължение. Страните могат доброволно да договорят и други гаранции за опазване на тайната, включително задължение на работника или служителя да не започва конкурентна на работодателя си дейност (самостоятелно или при друг работодател).Неспазването на задължението за неразпространение на информацията ми дава право като работодател да наложа предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, включително и уволнение. Но ако в декларацията е записана някаква неустойка, аз мога да я получа, ако лицето пожелае доброволно да я плати, или ако тя ми бъде присъдена по съдебен ред, а за това е необходимо първо да бъдат доказани фактите на нарушаване на задължението за опазване на тайната и на настъпване на съответните вреди за търговеца.Съдействие и добра консултация по темата мога да получа на тази страница.*От рубриката “Стани автор”Автор: Мариела Георгиева[toggles][toggle title="Източници"]§ Закон за защита на конкурециятачл. 37 - относно издаването на тайната;§ 1, т. 9 ДР - относно определението за търговска тайна.§ Търговски закончл. 52 - относно задължението за пазене на тайна.[/toggle][/toggles]

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

рубриката

“Стани автор”

14.9.2018

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Още от близо 1000 статии

Потърси правата си