Кой носи отговорност за вреди, причинени от дете?

„Който чупи – купи!” – често сме чували това неприятно предупреждение като деца, а сега може би сме в ситуация да го повтаряме на своите деца. В действителност, родителите са тези, които носят отговорност за поведението на своите деца и съответно за причинените от тях вреди. Но какъв е обхватът на тази отговорност и може ли да бъде ограничен?

Отговорност на родителите за вреди, причинени от децата им

Законът изрично е определил, че родителите и осиновителите отговарят за вредите, причинени от техните деца, при следните условия:

• ако упражняват родителските права, и
• децата не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Има две основни причини, които налагат отговорността да се понесе от родителите:

• Не е оправдано децата да носят отговорност, тъй като те често действат без вина. Поради своята възраст моето дете не може да разбере напълно, че това, което е направило, е неправилно.
• Все някой трябва да обезщети пострадалия. След като моето дете не може да носи отговорност, логично е аз, като родител, да се нагърбя с поправянето на вредите.

Каква е моята отговорност за извършените от детето ми вреди?

Като родител (респ. осиновител) отговарям лично за недобре изпълнен родителски дълг във връзка с възпитанието и контрола на детето си. Явно лошо съм възпитал детето си и/ или съм допуснал съществени пропуски по надзора му и следва да понеса лично последствията от това, като възстановя щетите на пострадалото лице. След като направя това, не мога да искам от детето си да ми възстанови платеното обезщетение.

Пример: 10-годишният Петър е ударил съученика си Калоян с едно стъкло в окото, вследствие на който удар окото на Калоян е било завинаги повредено и той остава с намалено зрение. Родителите на Петър дължат паричното обезщетение, което съдът е определил, на Калоян и следва лично да го заплатят. Те не могат да искат Петър да им върне тази сума, дори след като навърши пълнолетие.

Друг е въпросът какви възпитателни мерки ще бъдат предприети спрямо Петър с оглед превъзпитанието му (предупреждение; задължение да се извини на пострадалия; задължаване да извърши определена работа в полза на обществото и т.н.).

Ще дължа ли обезщетение за вредите, причинени от детето ми, ако с майка му сме разведени и тя се грижи за него?

Не всеки родител е отговорен, а само този, който упражнява родителските права и при когото детето живее (следва да са изпълнени и двете условия едновременно). С оглед на това, отговорът на горния въпрос е, че аз няма да дължа обезщетение, ако не са ми предоставени родителските права. Без значение е определеният режим на лични отношения с детето.

Възможно е отговорността ми да отпадне, ако:

• докажа, че не са ми присъдени родителски права и детето не живее при мен, съответно не съм отговорен за възпитанието му. Все пак този довод не винаги би ме освободил от отговорност, защото може да се установи, че в конкретната ситуация съм бил длъжен да предотвратя вредоносния резултат (в ролята на възпитател);
• докажа, че не съм бил в състояние да предотвратя настъпването на вредите и съответно липсва причинна връзка между поведението на детето и отговорността ми за възпитанието му в конкретната ситуация – най- често такъв е случаят, при който детето е поверено на друго лице, което отговаря за неговото поведение. Тогава аз съм лишен от възможността да упражнявам какъвто и да било контрол над своето дете, тъй като този контрол е предоставен изцяло върху други лица. Пример: при сбиване в детската градина, отговорност ще носят възпитателите, които не са взели отношение и не са предотвратили неблагоприятните последици, въпреки че са могли и са били длъжни да го сторят.
• докажа, че детето ми е над 18 години, от което следва, че то самостоятелно носи отговорност;
• докажа, че деянието не е противоправно (например било е неизбежна отбрана) или че не е извършено от обвиняемото лице.

(*) Статията е от рубриката ни “Стани автор”

Автор: Яница Златева

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за задълженията и договорите

Чл. 48 - относно отговорността на родителите за вреди;

§ Определение № 1157 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова;

§ Решение № 662 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова;

§ Решение № 323 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 718/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева;

§ Решение № 1208 от 19.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 915/98 г., V г. о., докладчик съдията Любка Илиева;

§ Решение № 176 от 18.II.1985 г. по гр. д. № 33/85 г., IV г. о. ;

§ Решение № 923 от 6.04.1957 г. по гр. д. № 854/57 г., IV г. о.

[/toggle][/toggles]