Наскоро започнах нова работа и се оказа, че крайните срокове са все по-често явление, а за обичайното ни работно време в офиса не успяваме да се справим с тях. По този повод работодателят ми въведе т.нар. „ненормиран работен ден” и нареди да оставаме в офиса и след изтичането на работния ден, за да довършваме задачите си. Вече съм чувала за извънредния труд, който е по-скъпо платен, но такъв ли е трудът и при този вид работно време?

Защо се налага тази организация на труда?

Ненормираността” на работното време обикновено е свързана с особения характер и естеството на работата, която извършвам. Специфичните условия на работа могат да налагат да изпълнявам част от задълженията си и след изтичане на нормално установеното работно време.

  • Типичният пример е по-голямото натоварване при счетоводното приключване на месеца или на годината.
  • Сходно е и положението със следователите, на които се налага да извършат оглед, претърсване или други неотложни действия в неопределено отнапред време, за да не изтърват горещите следи. Те от своя страна са държавни служители и заемат длъжността си не по силата на трудов договор като мен, а по силата на административен акт. Въпреки разликата във възникването на трудовото им правоотношение, ненормираният работен ден може да касае и държавните служители.

Принципът е един и същ – организацията на работното време се прилага за длъжности и процеси, при които се знае, че в определени дни обемът на работа налага да се работи повече от обичайното, но не е възможно да се предвиди точен график за служителите.

Ако се чудиш, дали работодателят ти има право да установява ненормиран работен ден в офиса, то може би ще ти е интересно да научиш повече за правата си на работа изобщо. Един от начините да направиш това е да се запишеш за нашия курс, посветен специално на темата “Правата ми като служител”.

Как трябва да се случва съгласно изискванията на закона?

Да наложи тази нова организация е изцяло във властта на работодателя ми. Той има право сам да прецени как ще се отрази прекъсването на работния процес с изтичането на работния ден. Ако спирането ще бъде неблагоприятно за дейността, той може да въведе ненормирано работно време за някои или за всички служители. Въпреки че е негово право, то също е ограничено от някои правила на Кодекса на труда.

  • За да е законосъобразно, работодателят ми трябва да съгласува действията си с представителите на синдикалните организации, както и с лицата, които представляват нас – работниците и служителите, ако във фирмата има такива. За съжаление е достатъчно и само мнението, той няма задължение да постигне съгласие.
  • Дори и със съгласието на работниците и служителите, ненормираният работен ден не е позволен при тези, които работят при намалено работно време – непълнолетни, лица, работещи при специфични условия и др.
  • Освен останалите почивки, с които разполагам през деня, задължително работодателят трябва да ми предостави още една такава, не по-кратка от 15 минути, след изтичането на нормалното ми работно време.
  • Важно! Правото ми на минимална междудневна (12 часа) и седмична (която обичайно е 48 часа) почивка, която трябва да е непрекъсната, не трябва да бъде нарушавано. Така например ако приключа работа в 22:00 часа, на следващия ден мога да отида в офиса след 10:00. Т.е. „ненормиран работен ден” не означава „неограничен” във времето.

След като спази тези правила работодателят ми може да състави и приеме със заповед списък на длъжностите, за които ще се прилага ненормиран работен ден. Не е необходимо да изготвяме споразумение за промяна на трудовото правоотношение. Моето работно време отново е определено по същия начин, както и за останалите служители – 8-часов работен ден при 5-дневна работна седмица. Но от този момент, когато е необходимо, аз съм длъжна да изпълнявам трудовите си задължения и след изтичането на редовното ми работното време и за мен това няма да бъде извънреден труд.

А какви са ползите за мен?

Това, което ме стимулира да остана в офиса, освен лоялността ми към работодателя, е правото ми на допълнителен платен годишен отпуск. Иначе казано, за положения допълнителен труд няма да получа по-голямо възнаграждение, но ще бъда компенсирана с още няколко дни годишен отпуск – най – малко 5 дни. По-голям размер на допълнителния отпуск може да бъде уговорен в колективния трудов договор, както и между мен и работодателя ми. Но няма законово изискване положените часове труд извън редовното работно време да отговарят на броя на дните допълнителен отпуск за ненормирано работно време.

НО! В случай, че се наложи да се трудя в почивни или празнични дни все пак имам право на допълнително възнаграждение. Неговият размер ще се определя по правилата за заплащане на извънреден труд. А това означава най-малко с увеличение 75%– за работа през почивните дни и с увеличение 100%– за работа през дните на официалните празници.

Когато работодателят ми прецени, че необходимостта от полагане на труд и след изтичането на работното време е отпаднала, отново ще изключи длъжностите от списъка. С това ще се възобнови и нормалният работен процес.

  • Източници

    § Кодекс на труда (изм. и доп. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г.)

    чл. 137 – относно намаленото работно време;

    чл. 139а – относно уредбата на ненормирания работен ден;

    чл. 152 – относно междудневната почивка;

    чл. 153 – относно седмичната почивка;

    чл. 156 – относно допълнителния платен годишен отпуск;

    чл. 262 – относно заплащането на извънредния труд;