Полагам извънреден труд, когато работя извън установеното в трудовия ми договор работно време, през почивните дни или по време на официалните празници. В зависимост от това в кои интервали на денонощието работя, извънредният труд бива дневен и нощен.
Работодателят ми или негов представител (например управител) постановява полагането на извънреден труд със заповед. Важно е да знам, че извънредният труд се допуска само в няколко изрично изброени случая, като по принцип е забранен от Кодекса на труда (КТ). Така началникът ми може да ме задължи да полагам извънреден труд на няколко основания, изрично изброени в КТ:
- за да довърша започната работа, която не може да бъде довършена в работното ми време;
- за възстановяване и поправки на машини и съоръжения в работните помещения;
- за усилена сезонна работа;
- ако извършвам работа във връзка с отбраната на страната (строя отбранителни съоръжения например) – не важи времевото ограничение, указано по-долу;
- за поправка на щетите от бедствия – не важи времевото ограничение;
- за неотложни обществено необходими работи като възстановяване на електроснабдяването, водоснабдяването, канализацията, съобщителните връзки или оказване на медицинска помощ – не важи времевото ограничение.
Извънредният труд обаче не може да превишава 150 часа, разпределен на порции не по-големи от следните:
- за една седмица – 6 ч. дневен или 4 ч. нощен труд;
- за един месец – 30 ч. дневен или 20 ч. нощен труд;
- за два последователни дни – 3 ч. дневен или 2 ч. нощен труд.
Тоест нощният труд се приравнява към дневния труд в съотношение 2 ч. нощен труд = 3 ч. дневен труд.
Мога да откажа да полагам извънреден труд:
