Получавам писмо или телефонно обаждане от напълно непозната за мен фирма, която твърди, че имам неизплатени задължения към доставчик на услуги и ми указва срок, в който трябва да изплатя посочената сума или в противен случай ме очакват запор, съдебни дела и множество разходи. Имам ли основание да изпадам в паника? Как подобна фирма се е сдобила с личните ми данни и информация за сключен от мен договор и поетите по него задължения? Законно ли е? Дължа ли нещо на някого, с когото не съм имал никакви отношения и не съм сключвал договор под каквато и да е форма?
Какво се случва?
В случая се натъквам на придобилите актуалност през последните години фирми/ агенции за събиране на вземания или така наречените колекторски фирми – търговски дружества, които са специализирани в събирането на неизплатени дългове на физически или юридически лица към техни кредитори (най-често към мобилни или кабелни оператори, банки, електроразпределителни дружества, строителни фирми и др.). Кредиторите се обръщат към тези фирми, защото събирането на вземания от длъжниците често изисква значителни ресурси – финанси, време и нерви, а поверяването задачата на специалисти осигурява значителна бързина и ефективност.
Съществуват две възможности колекторска фирма да прояви интерес към моите задължения:
1) Когато вземане спрямо мен й е било прехвърлено (т.е продадено). Законът предоставя възможност на всеки кредитор да прехвърли свое вземане (парично или не) или имуществено право на трето лице, сключвайки с него договор за цесия. С договора за цесия първоначалният кредитор (наричан цедент) приема ролята на продавач и цедира, т.е прехвърля вземането си спрямо своя длъжник на едно трето лице (наричано цесионер), заедно с всички произтичащи от него права и задължения. С договора за цесия вземането преминава върху купувача заедно със съпътстващите го привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви.
2) Когато е била наета да представлява и да извършва действия по събиране от името и за сметка на кредитора. В този случай продължавам да дължа на първоначалния кредитор, а колекторската фирма получава процент от събранта сума. Колекторската фирма не е носител на правата на кредитора, а е само негов пълномощник. Важно е да поискам документ, който удостоверява упълномощаването, за да разбера основателни ли са претенциите.
Независимо пред коя от двете ситуации съм изправен на първо място е важно сам да проверя дали наистина дължа посочената сума. Съобщението трябва да сочи точния размер на вземането, основанието, на което дължа, към коя дата е било изискуемо, за да се провери и от кога текат лихвите. Важно! Добре е да пазя всички договори, касови бележки и фактури, свързани с доставчици на услуги, за да мога сам да направя справка сключвал ли съм договор, при какви условия и имам ли неизплатени суми.
На какво да обърна внимание при договора за цесия?
