В много случаи буквата на закона изисква от мен, за да мога да осъдя едно лице - мой длъжник - преди това да съм отправил към него покана за изпълнение на неговото задължение. Несъмнено това е израз на демократизма в правото, но от друга страна, има известни тънкости, с които е добре да съм запознат.
Нотариалната покана не е задължителна. Няма и случаи, в които да е. Тя обаче внася допълнителна сигурност в отношенията ми с другото лице. Представлява по своята същност официалното ми волеизявление, отправено към конкретен субект. Нотариалната покана има доказателствена сила, която обвързва и получателя й.
Предимството: Без съмнение съдът може да установи на коя дата другото лице е получило уведомяването.
Недостатъкът: Таксите, които ще платя на нотариуса, остават за моя сметка.
Нотариална покана може да изпрати всяко физическо и юридическо лице. Тя се изготвя задължително от нотариус и се връчва от него на получателя (може и от негово пряко подчинено лице, работещо в кантората). За да има доказателствена сила нотариалната покана, необходимо е нотариусът, който я изготвя да има правоспособността да го прави. Изборът на нотариус е личен.
Съвет: Законът не ме задължава, но е много по-сигурно да избера нотариус с район на действие, съвпадащ с адреса на получателя.
Няма правило или законови ограничения. Мога да си служа с нотариална покана, когато сметна за нужно. Но ето няколко съвета за случаите, когато практиката показва необходимост от изполването на нотариалната покана:
Важното при нотариалната покана е доказателствената сила и придаването на достоверност на датата на получаване на изявлението. Най-подходящите случаи да си послужа с нотариална покана са онези, в които в един последващ момент ще ми бъде трудно да докажа, че съответното изявление е стигнало до другото лице (получател в случай на изпращане на нотариална покана).
Нотариалната покана се изпраща чрез нотариус. Първо трябва да отправя устно искане до нотариуса, чиито услуги желая да ползвам. Това трябва да се случи в кантората му. Нотариусът установява самоличността ми и започва производството по изготвяне и изпращане на поканата. Подписът ми не следва да се заверява нотариално, следователно вместо мен може да се яви и друго лице, мой представител. Нотариусът гарантира и удостоверява само и едиствено изпращането и получаването на поканата.
NB! Нотариусът е служебно лице, което е длъжно да пази станалите му известни при изпълнение на служебните задължения обстоятелства относно личния ми живот и тайни и няма право да си служи с тях за лична или чужда облага.
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Закон за нотариусите и нотариалната дейност
чл. 2, ЗННД - относно определението за нотариус
чл. 26, ЗННД - относно професионалната тайна
чл. 50, ЗННД - относно възлагане връчването на съобщения и книжа
§ Гарждански-процесуален кодекс
чл. 592, ГПК - относно нотариланата покана
чл. 593, ГПК - относно констативния протокол
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Вяра
Молева
7.12.2017