Кога могат да ме следят със специалните разузнавателни средства?

Актуализация към 10 август 2026 г. Проектът за нови правила за трансграничното наблюдение след пълното присъединяване на България към Шенген е публикуван повторно за обществена консултация. Проектът още не е закон и срокът за становища е 11 август 2026 г.

Какво се предлага за наблюдението през граница?

Проектът урежда случай, в който по досъдебно производство вече е започнало използване на СРС въз основа на съдебно разрешение и наблюдаваното лице преминава от България в друга държава. Целта е наблюдението да може да продължи по реда на международната правна помощ, без премахването на граничните проверки да създава празнота в процедурата.

За държава от Шенген молбата за продължаване ще се подава от наблюдаващия прокурор. За държава извън Шенген молбата ще се подава от Върховната касационна прокуратура по предложение на наблюдаващия прокурор.

Нужно ли е разрешение от другата държава?

По общото правило българският орган изпраща мотивирана молба за правна помощ до компетентния орган на другата държава. Наблюдението продължава на нейна територия след получено разрешение и при условията, които тя постави.

Когато наблюдението се извършва от български служители, разрешението се изпраща за изпълнение на ДАТО или ДАНС, а председателят на съответната агенция или оправомощен заместник издава писмено разпореждане.

Какво става при спешно пресичане на границата?

Проектът допуска изключение, когато границата е пресечена в хода на наблюдението и предварително разрешение не е поискано. Българските служители ще могат временно да продължат по искане на наблюдаващия прокурор и след разпореждане на председателя на ДАТО или ДАНС.

Чуждият компетентен орган трябва да бъде уведомен незабавно, а молбата за правна помощ да бъде изпратена веднага с обосновка защо границата е пресечена без предварително разрешение. Наблюдението се прекратява, ако другата държава поиска това или ако до пет часа не бъде получено разрешение, освен ако международен договор предвижда друг срок.

Информацията, събрана без предварително разрешение, ще може да се предостави на наблюдаващия прокурор само след разрешение от компетентния орган на другата държава.

Какви ограничения ще имат българските служители?

да спазват българското право и правото на държавата, в която се намират;
да изпълняват инструкциите на местните компетентни органи;
да могат да докажат служебното си качество и, извън спешния случай, да носят документ за разрешението;
да не влизат в жилища и други места, които не са обществено достъпни;
да не задържат наблюдаваното лице;
да не използват служебно оръжие, освен при законна самоотбрана;
да се вместят в срока на първоначалното разрешение за СРС.

Какво се предлага за наблюдение, което влиза в България?

Проектът децентрализира част от процедурата. За молби от държави от Шенген ще се произнася окръжната прокуратура по предполагаемото място на преминаване на границата, а разрешението ще се иска от председателя на съответния окръжен съд или оправомощен заместник. За държави извън Шенген се запазва ролята на ВКП и Софийския градски съд.

Какво не означава проектът?

Той не разрешава автоматично следене на всеки, който пътува през вътрешна шенгенска граница. Не превръща граничната проверка в СРС и не създава общо право за подслушване без съдебен контрол. Предложената процедура започва от вече разрешено използване на СРС по конкретно досъдебно производство и зависи от разрешението или спешната процедура на другата държава.

Какво представляват СРС?

Специалните разузнавателни средства включват технически средства и способи като наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване, проверка на кореспонденция и компютризирана информация и използване на служител под прикритие. Те служат за събиране и документиране на информация при изрично предвидените в закона условия.

Кога могат да бъдат използвани?

СРС се използват за предотвратяване и разкриване на изрично посочени тежки умишлени престъпления, когато данните не могат да бъдат събрани по друг начин или това е свързано с изключителни трудности. Законът допуска използването им и за дейности, свързани със защитата на националната сигурност.

Лице може да бъде обект на СРС, когато има основание да се предполага, че подготвя, извършва или е извършило такова престъпление, както и в други конкретно уредени случаи — например когато е използвано от извършител без да знае престъпния характер на дейността или е дало писмено съгласие за защита на живота и имуществото си.

Кой иска и кой разрешава СРС?

Използването се иска с писмено мотивирано искане от органите, изрично посочени в закона, а при образувано досъдебно производство — и от наблюдаващия прокурор. Разрешението се дава от компетентния председател на съд или оправомощен заместник. След съдебното разрешение председателят на ДАТО или другият компетентен орган издава писмено разпореждане за прилагането.

При непосредствена опасност от тежко умишлено престъпление или заплаха за националната сигурност законът допуска начало без предварително съдебно разрешение, но използването трябва да бъде одобрено от съда в 24-часов срок, иначе се прекратява.

Колко дълго може да се използва СРС?

Общият срок е до два месеца. При необходимост може да бъде продължен в рамките на законовите максимуми. Прилагането се прекратява при изтичане на срока, постигане на целта или когато не дава резултат.

Кога ще разбера и как мога да се защитя?

Националното бюро за контрол на СРС уведомява гражданите, когато спрямо тях са били използвани неправомерно СРС, освен в предвидените от закона случаи, в които уведомяването би застрашило разследване, живот или здраве.

При незаконосъобразно използване на СРС държавата може да отговаря за причинените вреди. Ако има конкретно наказателно производство или съмнение за незаконно следене, може да потърсите адвокат за преценка на доказателствата и възможните действия.