Сигурността е нещо, за което всеки се замисля в днешно време, а системите за видеонаблюдение стават все по-достъпни. В ежедневието си съм заобиколен от камери – такива има в метрото, училището, на работното място.  Ако се огледам малко повече, мога да остана с впечатление, че всеки има право да използва такава техника – дори и за лични нужди. Вече зная как да се защитя, когато ме снимат без съгласието ми с фотоапарат/камера. Какво знам обаче за средствата за видеонаблюдение – кой има право да ги използва? Възможно ли е това да става без съгласието ми? Какво се случва със записите? – Това са въпроси, чиито отговори мога да открия в следващите редове.

Какво представлява видеонаблюдението?

Видеонаблюдението е дейност, която съдържа в себе си обработване на лични данни, когато позволява записаното лице да бъде безспорно идентифицирано

Кой има право да осъществява видеонаблюдение?

  • Държавните органи в изпълнение на техните функции – например небезизвестните камери по Закон за движението по пътищата.
  • Търговци или юридически лица, които са получили лиценз за извършването на частна охранителна дейност.
  • Този, на когото това му се възлага от законa – например по време на спортни мероприятия законът предупреждава, че заснетото от охранителните камери по стадионите, ще бъде доказателство в съда срещу нарушителите на реда.
  • Този, който е получил изричното ми съгласие да ме заснема – например работодателят ми има право да следи работния процес чрез средства за видеонаблюдение, ако предварително е получил съгласието ми за това (ако това е предвидено в клауза от трудовия ни договор).

Какви са задълженията на осъществяващия видеонаблюдение?

  1. Както разбрахме, когато говорим за видеонаблюдение, говорим и за лични данни, затова осъществяващият видеонаблюдение трябва винаги да бъде регистриран като администратор на лични данни. Администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни. Като такъв, той трябва да е заявил за вписване пред Комисия за защита на лични данни обстоятелството, че ще поддържа регистър “Видеонаблюдение”.
  2. Задължително да ме информира, че съм сниман/записван, дори тогава, когато законът не изисква да съм дал съгласието си за това. Когато при видеонаблюдение се обработват лични данни на неопределен кръг лица, уведомяването става чрез поставянето на видно място на информационни табла. На информационните табла следва да се посочи информация за администратора на лични данни, включително и информация, която позволява осъществяване на контакт с него.
  3. При поискване от моя страна безплатно да ми предоставя достъп до видеозаписите, на които присъствам. Все пак, в зависимост от записа, може да ми бъде отказан достъп, ако закон забранява това или предоставянето на записа може да застраши националната сигурност на страната, или в него се съдържа класифицирана информация.

Какъв е режимът на скритите камери?

В интернет е пълно с обяви на скрити камери, които можеш да поставиш в книга, часовник или химикалка. Интересно е, че в тези сайтове се поощрява използването на подобни устройства, посочват се предимствата им, но нищо не се споменава за това, че употребата им в повечето случаи е забранена от закона. По-горе в Правото се спомена, че ако използването на технически  средства за видеонаблюдение не е възложено в задължение по закон, то е необходимо изричното съгласие на заснемането лице. Естеството на скритата камера изключва подобно съгласие, както и поставянето на информационни табла. Използването на скрита камера противоречи и на конституционния принцип “никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание”.  В някои случаи обаче използването на скрита камера би било допустимо, когато тя се използва в обществен интерес за целите на журналистическата дейност например.

Как мога да се защитя срещу неправомерното видеонаблюдение?

  • На първо място, имам право да възразя пред осъществяващия видеонаблюдение, че не желая да бъда сниман. Той следва да преустанови видеонаблюдението, ако не може да докаже законно основание.
  • Ако не съм дал съгласието си за осъществяването видеонаблюдение и не са налице разгледаните по-горе условия, при които могат да ме снимат без позволението ми, е засегната неприкосновеността на личните ми данни и аз имам следните възможности да подам жалба до:
    • Комисията за защита на лични данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му;
    • административен съд, като наред с това имам право да претендирам обезщетение, в случай че съм претърпял вреди.
  • Да подам иск в граждански съд срещу нарушителя, когато в резултат на неговите действия съм претърпял вреди.
  • Източници

    § Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД):

    чл. 2, ЗЗЛД – определение за лични данни;

    чл. 3, ЗЗЛД – дефиниция на “администратор на лични данни”;

    чл. 4 ЗЗЛД – допустимост на обработването на лични данни;

    чл. 26 ЗЗЛД – право на достъп до лични данни;

    чл. 34 ЗЗЛД – право на отказ на достъп до лични данни;

    чл. 38 ЗЗЛД – право на жалба пред КЗЛД;

    чл. 39 ЗЗЛД – обжалване пред административен съд;

    § 1, ДР, ЗЗЛД – определение на “обработване на лични данни”.

    § Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД):

    чл. 2, ЗЧОД – относно лица, имащи право да извървшват частна охранителна дейност;

    чл. 10, ЗЧОД – относно охраната с помощта на технически системи за сигурност;

    Закон за движение по пътищата (ЗДП):

    170а, ЗДП– относно задължението за използване на технически средства за управление и контрол на движението по пътищата

    Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

    чл. 45, ЗЗД – относно непозволеното увреждане;

    Практика :

    1. Становище на КЗЛД от 28.07.2010 г. на осн. чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3