Задържаха ме от полицията за 24 часа

Ако полицията ме задържи, имам право незабавно да разбера основанието, да получа информация за правата си и да се свържа с адвокат. Полицейското задържане по Закона за МВР е ограничаване на свободата, за което трябва да има конкретно законово основание; то не означава, че съм признат за виновен.

Кога могат да ме задържат?

Чл. 72, ал. 1 ЗМВР допуска задържане в изрично изброени случаи, сред които:

• има данни, че съм извършил престъпление;
• след надлежно предупреждение съзнателно преча на полицейски орган да изпълни служебното си задължение;
• показвам тежки психични отклонения и с поведението си нарушавам обществения ред или излагам своя или чужд живот на явна опасност;
• самоличността ми не може да бъде установена в случаите и по начините по чл. 70;
• отклонил съм се от изтърпяване на лишаване от свобода или от задържане като обвиняем; обявен съм за издирване с цел задържане; има искане за екстрадиция или европейска заповед за арест;
• установено е незаконно пребиваване или е налице друг предвиден в закон случай.

Само липсата на лична карта в джоба не е автоматично достатъчна за задържане. Законът допуска установяване на самоличност и чрез други годни способи. Също така не всяко нарушение на обществения ред самостоятелно оправдава задържане по чл. 72.

Какво трябва да получа веднага?

При самото задържане трябва устно и писмено да ми бъдат разяснени правата на разбираем за мен език и по разбираем начин, съобразен със специфичните ми потребности. Не е необходимо да чакам пристигането в полицейското управление.

Издава се писмена заповед, която съдържа полицейския орган, моите данни, фактическите и правните основания, датата и часа на задържането и правата ми. Връчват ми копие от заповедта и декларация за правата. Проверявам дали часът отразява действителното ограничаване на свободата ми.

Подписването за получаване не означава, че признавам престъпление или се отказвам от обжалване. Ако не мога или откажа да подпиша заповедта, това се удостоверява от свидетел и не води само по себе си до освобождаване. Не подписвам празни документи и искам поправка на неверни данни и отразяване на възраженията ми.

Адвокат, мълчание и превод

Имам право на адвокат още от задържането, на среща насаме и на правен съвет. Полицията трябва незабавно да предприеме необходимите действия за осъществяване на достъпа. Адвокатът може да участва във всички действия с мое участие и да прави искания, бележки и възражения.

Трябва да получа информация и за правната помощ и условията за нея. Ако нямам средства, заявявам, че желая назначен адвокат; предоставянето се преценява по Закона за правната помощ. Не е необходимо предварително да съм привлечен като обвиняем, за да имам право на адвокат при полицейското задържане.

При задържане за данни за престъпление имам право да знам за кое престъпление става дума и да запазя мълчание. Мога да поискам първо да разговарям с адвокат. Не приемам, че казаното в „неформален разговор“ е без последици или никога не може да бъде използвано в разследването. Правото да не се самообвинявам не отменя законовите задължения за установяване на самоличността.

Ако не владея български, имам право на устен и писмен превод, а писмен превод на заповедта трябва да ми бъде предоставен в разумен срок. Не подписвам отказ от превод или адвокат, без да разбирам подробно последиците. Законът не допуска отказ от адвокат от непълнолетен или от лице с физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.

Мога ли да се свържа с близък и с лекар?

Имам право за задържането да бъде уведомен човек, когото посоча. Когато упражня това право, полицията трябва незабавно да ми предостави възможност да осъществя връзка с него. Ако не съм български гражданин, имам право да бъдат уведомени и съответните консулски органи; при повече гражданства мога да избера държавата. Уведомяването на консулството се извършва чрез Министерството на външните работи.

Имам право на медицинска помощ. Съобщавам веднага за заболяване, нараняване, бременност, лекарства или друго състояние, което изисква грижа. При травми искам медицински преглед и точно отразяване на оплакванията и установените увреждания.

Могат ли да използват сила и белезници?

Физическа сила и помощни средства са допустими само в предвидените от закона случаи и когато са абсолютно необходими. Преценката зависи от конкретната обстановка, поведението и законната цел. По правило се отправя предупреждение, със законовите изключения, и употребата трябва да спре незабавно след постигане на целта.

Задържането или присъствието ми в тълпа не дават право да бъда удрян като наказание, обиждан или унижаван. Съдействието ми не изключва всяка възможна мярка за сигурност, но и белезниците не могат да се използват произволно. Употребата на оръжие е подчинена на отделните строги условия на чл. 87; опитът за бягство не е общо разрешение за стрелба.

Полицията е длъжна да пази живота, здравето и достойнството ми. Изтезанията и нечовешкото или унизително отношение са забранени.

Какви права имам при обиск?

Полицейският обиск по чл. 80 се извършва от лице от същия пол. За него се съставя протокол, който се подписва от полицейския орган, свидетел и обискираното лице, и получавам екземпляр. Действията не трябва да уронват честта и достойнството ми.

Проверявам описанието на намерените и предадените вещи, количествата и състоянието им. Вещите, оставени за съхранение заради престоя ми, следва да бъдат върнати при освобождаването, освен ако има отделно законово основание за задържането им, например изземване като доказателства. При такова основание искам съответния документ. Обискът като действие по разследване по НПК има собствен процесуален ред.

Ако задържаният е непълнолетен?

Прилагат се допълнителни гаранции: задължителен достъп до адвокат без възможност за отказ, специално отношение, информация за родител или друго надлежно лице, медицински преглед при законовите условия и защита на личния и семейния живот. Законът урежда и придружаване при процесуални действия, съобразено с най-добрия интерес на детето и нуждите на разследването.

Непълнолетните по правило се настаняват отделно от пълнолетните. Изключенията са ограничени от закона и от най-добрия интерес на детето. Когато съмненията за възрастта не могат да бъдат отстранени след предвидената проверка, лицето се счита за ненавършило 18 години.

Кога трябва да бъда освободен?

Срокът по чл. 73 е до 24 часа. Той се отчита от действителното задържане, а не започва отново с довеждането ми в управлението или оформянето на документите. Ако основанието отпадне по-рано, трябва да бъда освободен незабавно.

За продължаващо лишаване от свобода е необходимо друго валидно законово основание и съответният акт. Например по чл. 64 НПК прокурорът може да постанови задържане на обвиняем до 72 часа за довеждане пред съда, а съдът се произнася по искането за задържане под стража. Това не е автоматично „удължаване“ на полицейската заповед.

Как да обжалвам или да потърся обезщетение?

По чл. 72, ал. 9 ЗМВР обжалвам законността на задържането пред районния съд по седалището на органа. Съдът се произнася незабавно, а решението подлежи на касационно обжалване пред съответния административен съд по АПК. Имам право на достъп до материалите, свързани със задържането, които са съществени за ефективното обжалване.

Търся защита веднага и пазя заповедта, декларацията за права, протоколите, медицинските документи и сведенията за свидетели. При незаконно задържане или други противоправни действия може да имам право на обезщетение по приложимия ред, ако са установени нарушение, вреди и причинна връзка. Освобождаването само по себе си не доказва нито законност, нито незаконност на задържането.

За насилие или друго нарушение мога да сезирам прокуратурата и компетентните контролни звена на МВР. Сигналът не замества съдебното обжалване на заповедта.

Автор: Илина Малцева. Съавтор: Рени Христова. Участие в правните актуализации: Боряна Русева.

Правна основа

ЗМВР — чл. 70, 72–75, 80–82 и 85–87; измененията в правата на задържаните, ДВ, бр. 59 от 2026 г.; НПК — чл. 63–64; Закон за правната помощ; ЗОДОВ; Конституция — чл. 29–31; Европейска конвенция за правата на човека — чл. 3 и 5.