Снимат ме без моето съгласие. Какви са правата ми?*

Откривам своя снимка в интернет или виждам, че някой ме снима, въпреки че не желая това. Правата ми зависят от обстоятелствата: кой снима, с каква цел, къде, дали се разпознавам и пред кого се разпространява кадърът. Самото заснемане и последващото публикуване са отделни действия и всяко трябва да има законно основание.

Какво защитава Конституцията?

Член 32 от Конституцията защитава личния живот, честта, достойнството и доброто име. Той забранява следене, фотографиране, филмиране и записване без знанието на човека или въпреки изричното му несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.

Мога ясно да заявя, че не желая да бъда сниман или записван. Това има значение за преценката на случая, но не отменя специално законово правомощие — например на компетентен орган при законно извършвано процесуално действие. Обратно, мълчанието ми не е автоматично валидно съгласие за всякакво използване на снимката.

Снимката лични данни ли е?

Да, когато по нея мога да бъда идентифициран пряко или чрез друга информация. Разпознаването може да е възможно и без ясно видимо лице — например по татуировка, облекло и контекста. Записването, съхраняването и публикуването на такива изображения могат да представляват обработване на лични данни.

За дейности, които попадат в приложното поле на Общия регламент относно защитата на данните, администраторът трябва да има основание по чл. 6, определена цел и да спазва изискванията за необходимост, прозрачност и ограничаване на съхранението. Съгласието е едно от основанията, но не е единственото. При определени условия са приложими законово задължение, обществена задача или легитимен интерес, преценен спрямо правата на заснетите лица.

Обикновената снимка на лице не е автоматично биометрични данни от специална категория. Такъв въпрос възниква при специално техническо обработване за уникално разпознаване; изображенията могат да разкриват и други чувствителни данни, за които важат допълнителни правила.

Кога съгласието е валидно?

Когато обработването се основава на съгласие, то трябва да бъде свободно, конкретно, информирано и недвусмислено изразено. Предварително отметнато поле, мълчание или липса на реакция не са достатъчни. Администраторът трябва да може да докаже съгласието.

Няма общо правило всяко съгласие за публикуване на снимка задължително да е на хартия. Писмената или електронната форма обаче помага да се установи какво точно е разрешено — например публикация в конкретен сайт, реклама или използване за определен срок.

Съгласието за снимане не означава непременно съгласие за рекламна кампания или за публично качване на кадъра. Мога да оттегля съгласието си за бъдещото обработване; това не прави незаконно обработването, извършено законосъобразно преди оттеглянето.

Може ли да ме снимат на публично място?

Член 13 от Закона за авторското право и сродните му права урежда портретните изображения. По правило за създаването им е необходимо съгласие, но законът предвижда изключения: изображение в хода на обществената дейност на лицето или на публично или обществено място; лице, което е само детайл в кадър на събрание, шествие или пейзаж; получено възнаграждение за позиране, ако не е уговорено друго.

Тези изключения не дават неограничено право снимката да бъде използвана за всяка цел. Продължават да имат значение личният живот, защитата на данните, контекстът и евентуалните уговорки. Например присъствието ми на градски празник не означава само по себе си, че одобрявам продукт, ако снимката ми бъде поставена в негова реклама.

Авторското право на фотографа и правата на изобразения човек са различни. Това, че някой е автор на кадъра, не решава автоматично въпроса дали неговото разпространяване нарушава чужди права.

А при новини, репортажи и обществени събития?

При журналистически цели се съпоставят свободата на изразяване, правото на информация и неприкосновеността на личния живот. Член 25з ЗЗЛД допуска такова обработване при зачитане на този баланс. Не всяка публикация, обявена за „репортаж“, оправдава разкриване на лични подробности, а публичните личности също имат защитен личен живот.

Акредитацията на фотограф или разрешението на организатора урежда достъпа до събитието. То не заменя самостоятелната преценка дали конкретното заснемане и публикуване е законосъобразно. При снимки на деца се отчитат и правилата за закрила на детето и неговият най-добър интерес.

Важи ли регламентът за семейни снимки?

Регламентът не се прилага за обработване от физическо лице в рамките на изцяло лични или домашни занимания. Семейният албум е различен от публично разпространяване до неопределен кръг хора. Дали конкретен профил, публикация или видеонаблюдение попада в изключението се преценява според действителния обхват и цел.

И когато регламентът не се прилага, остават възможни други средства за защита на личния живот, честта и достойнството.

Какво мога да направя при нежелана публикация?

Запазвам доказателства. Отбелязвам адреса на публикацията, датата, профила или издателя, видимия контекст и обхвата на достъп. Правя екранни снимки и пазя кореспонденцията.
Обръщам се към публикувалия или администратора. Искам информация за целта и основанието, а според случая — изтриване, ограничаване на обработването или прекратяване на използването. Мога да подам и сигнал чрез механизма на платформата.
Упражнявам приложимите права. При съгласие мога да го оттегля; при легитимен интерес или обществена задача мога да възразя по чл. 21 от регламента. Искането за изтриване не е безусловно — съществуват изключения, включително за свобода на изразяване и защита на правни претенции.
При необходимост сезирам КЗЛД или съда. Избирам подходящия ред според нарушението и търсената защита.

По общото правило на чл. 12 от регламента администраторът трябва да отговори на искане за упражняване на права до един месец. При сложност или много искания срокът може да се удължи с още два месеца, но за удължаването и причините трябва да ме уведоми в първия месец. При журналистически и други специални случаи проверявам и приложимите законови изключения.

Какви са сроковете за жалба и мога ли да получа обезщетение?

По чл. 38 ЗЗЛД жалбата до Комисията за защита на личните данни се подава до шест месеца от узнаването, но не по-късно от две години от нарушението. Тя трябва да е подписана и да съдържа достатъчно конкретни факти и доказателства.

КЗЛД уведомява за напредъка или резултата в тримесечен срок. Това не е обещание всяко производство да приключи окончателно за три месеца. Решението подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок от получаването му.

Член 39 ЗЗЛД предвижда и пряка съдебна защита срещу действия и актове на администратора или обработващия, включително искане за обезщетение. При същото нарушение законът ограничава едновременното водене на този спор пред съда и на висящо производство пред КЗЛД.

Обезщетение за имуществени или неимуществени вреди се присъжда от съд, а не като част от глобата на КЗЛД. Необходимо е да се установят приложимите предпоставки, включително вредата и връзката ѝ с нарушението. Самото неудовлетворение от снимката не гарантира определена сума. При посегателство върху честта или личния живот може да е приложима и гражданската отговорност по Закона за задълженията и договорите.

Не изземвам чужд телефон и не унищожавам техника или записи. При заплахи, изнудване или друга опасност търся съдействие от полицията.