Правата ми като НЕпушач! А наистина ли мога да не плащам сметката в заведението, ако там се пуши?

НЕпушач съм и също имам своите права, макар напоследък да се говори само за правата на пушачите и колко ощетени са те от строгите забрани, влезли в сила през 2012г. И аз съм човек и искам да дишам свободно чист въздух, дрехите ми да не “ухаят” на тютюн и очите да ме смъдят от цигарения дим; а като вляза в заведение да си прекарам приятно, да не се чувствам през цялото време като в “лисичарник”. Какви са правата ми като НЕпушач?

Забраната за пушене и моите права

В световен мащаб е налице тенденцията към ограничаване на тютюнопушеното с цел опазване на общественото здраве. Република България е приела Рамковата конвенция за контрол на тютюнопушенето на Световната Здравна Организация. А като страна членка на Европейския съюз в изпълнение на общата политика на съюза в областта на здравеопазването въведе и “тотална” забрана на тютюнопушенето, която влезе в сила на 1 юни 2012г. Въпреки многото дебати и бурната обществена реакция на неодобрение, тази забрана все още е в сила. “Тотална” означава, че всеки един пушач е длъжен да се съобразява с нея и не трябва да пуши “където му скимне”, а на точно обозначените за пушене места. На тази забрана кореспондира правото ми като НЕпушач да не бъда “опушван”, което трябва да спазва абсолютно всеки, т.е. ако съм на забранено за пушене място и някой запали цигара, имам пълното право учтиво да го помоля да преустанови това свое “занимание”.

Но не е ли това обида, не се ли нарушава така личното пространство на човека? Отговорът е НЕ!, защото:

• аз като гражданин на Република България имам право на здравословна и благоприятна околна среда;
• гражданите на Република България са длъжни да спазват и изпълняват законите на държавата, а пушенето на определени места (независимо колко строго е това) е забранено от закона;
• поведението ми не би могло да се тълкува като обида (разбира се, трябва да съм помолил учтиво, без груби изрази) или дискриминация, тъй като тютюнопушенето не е определено от закона като дискриминационен критерий, какъвто е расата или националността и др. напр.

В заведението се пуши! Какво да правя?!

Влизам в заведение, сядам и си поръчвам. Дотук всичко е тип-топ, но в един момент надушвам тютюнев дим. А това, за мен като НЕпушач е неприемливо. От 1 юни 2012 г. е напълно забранено пушенето в закритите обществени места, а заведението се явява именно такова по смисъла на закона. Как да реагирам аз, при все че не забелязвам никакво противопоставяне на тази проява от страна на персонала на заведението?

• Мога да отида при съответния пушещ клиент и да го помоля учтиво да загаси цигарата.
• Мога да се обърна и към персонала на заведението за съдействие.
• Ако те не вземат отношение, мога да поискам да разговарям с управителя.
• Независимо от всичко изброено по-горе, мога на мига да вдигна телефона и да се оплача в Регионалната здравна инспекция. Вследствие на моя сигнал на място трябва да бъде изпратен здравен инспектор, който да извърши съответната проверка и да констатира нарушението. Ако работното време на РЗИ е изтекло, т.е. минава 17.30, то трябва да звънна в Полицията на тел. 112.

Мога ли да не си платя сметката?

Влизането в заведението, заемането на място и правенето на поръчка от моя страна, съответно приемането и изпълнението на поръчката от страна на персонала в заведението е равносилно на сключване на договор (да, договор може да се сключи не само с полагането на подписи на някаква хартийка, но и чрез действия, каквото е напр. перфорирането на билета в градския транспорт или закупуването на самолетен билет).

Заведението като страна по договора е длъжно да изпълни своите задължения - да ме обслужи, като ми донесе поръчаното от мен в съответното количество и качество, съгласно публично направената оферта чрез менюто. В случая с пушенето обаче съм изправен не пред неизпълнение на договора, а пред нарушение на закона. Забраната за тютюнопушене е от публично естество, тъй като е наложена едностранно от държавата, а отделните членове на обществото са длъжни да я спазват. Това тяхно задължение също е публично и държавата следи за неговото изпълнение. То обаче не е част от договора между мен и заведението. Затова и аз не мога да откажа да си платя сметката, само защото някой си е решил да запали една цигара.

Единственото, което ми остава (освен философски да махна с ръка и да не посещавам повече това заведение), е да сигнализирам компетентните органи - в случая регионалната здравна инспекция.

Важно! В този случай обаче от персонала на заведението нямат право да ми искат документите за самоличност, както и да предприемат каквито и да било действия срещу мен, като напр. да ме блъскат и удрят. Аз имам пълното право да извикам инспекторите от РЗИ, които да констатират нарушението и съставят акт на нарушителя и собствениците на заведението.

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Рамкова конвенция за контрол на тютюнопушенето на Световната Здравна Организация

§ Конституция на Република България

чл 55, КРБ - относно правото на здравословна и благоприятна околна среда;

чл. 58, КРБ - относно задължението на гражданите на Република България да спазват и изпълняват законите на държавата.

§ Закон за здравето

чл. 56 и 56а, ЗЗдр. - относно забраната за тютюнопушене;

§ Закон за защита от дискриминация

чл. 6, ЗЗДиск. - относно дискриминационните критерии;

§ НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА, ПРИ КОИТО СЕ ДОПУСКА ТЮТЮНОПУШЕНЕ В ЗАКРИТИ ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА И В СГРАДИТЕ С ОБОСОБЕНИ РАБОТНИ МЕСТА

§ сайта на министерство на здравеопазването

[/toggle][/toggles]