Искам да се забавлявам с приятели навън до късно или ми харесва да се разхождам по празните улици и да гледам как светлините угасват. Това, колкото и приятно да е, може понякога да ми създаде проблеми. Въпросът е наясно ли съм с това как мога да се предпазя на улицата при нападение, какви средства за самозащита мога да използвам, без после аз да понеса вината за това, че съм се защитил.
Нападението е действие (удар, стрелба и т.н.) или бездействие (лекар не оказва помощ на нуждаещо се лице, проснат с разбита глава на тротоара), което поставя в опасност /застрашава/ (някой замахва срещу мен с нож или насочва пистолет срещу мен) или уврежда (ранява) моята личност и / или права (правото ми на собственост - някой се опитва да ми открадне телефона).
Важно! Нападението може да не е насочено пряко към мен, може да е насочено и към друго лице, мой познат или напълно непознат човек, напр. докато си вървя по уличаата, виждам как някакъв мъж дръпва чантата на непозната жена, стояща на спирката, и решавам да помогна, като препреча пътя на крадеца.
1. Газов пистолет - за да притежавам такъв не се изисква никакво разрешително, необходимо е само да имам навършени 18г. Мога да го закупя свободно, но все пак в 14-дневен срок от придобиването му трябва да уведомя за това писмено началника на РУ на МВР по постоянния ми адрес. Уведомлението е в свободен текст.
Важно! Този вид оръжия трудно биха могли да доведат до летален край, но има вероятност, от изстрел отблизо, да нанесат сериозни щети върху лицето на потърпевшия, включително ослепяване, обезобразяване и оглушаване.
2. Огнестрелно оръжие -
Повече за това в "Как да регистрирам оръжието си?".
Важно! Ако използвам такова оръжие трябва да знам, че има риск за живота на нападателя ми, ако той ми се окаже лице със сърдечни проблеми напр.
Правото ми да се отбраня и защитя обаче не е безгранично. Мога да използвам само такива средства и в такава степен, която съответства на опасността, на която съм изложен. Това е въпрос на преценка във всяка конкретна ситуация и зависи от много фактори:
Не винаги обаче в стресов момент всеки от нас може да разсъждава трезво, затова законът поставя като граница явното несъответствие между защитата и нападението. Явно несъответствие имаме, когато напр. някой ми е отмъкнал чантата, а аз извадя пистолет и го застрелям в главата. Несъответствието е явно, когато е ясно изразено и не буди никакво съмнение. Когато е налице такова несъответствие ответната страна (моят нападател) също ще има право да се защити.
Нападението, от което се защитавам трябва да е непосредствено. Въпросът е откога то може да се определи като такова. Кой е началният и кой крайният момент на непосредствената опасност? Началният момент е не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на личността ми или законните ми права, напр. нападателят ми се е насочил към мен. Крайният момент е, когато нападението е прекратено. А то е прекратено, когато:
Важно! Не мога да се защитавам срещу предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува, напр. ако някой ми се вижда съмнителен или си гледа накриво.
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Наказателен кодекс
чл. 12 - относно неизбежната отбрана;
§ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 ОТ 29.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 11/1973 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
§ Ал. Стойнов, Наказателно право - обща част, София, 2008г.
§ Закон за Министерството на вътрешните работи
чл. 7 - относно задълженията на органите на МВР.
§ ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ
чл. 54 - относно газовия пистолет;
чл. 76 - относно придобиването и съхранението на огнестрелно оръжие;
чл. 81 - относно употребата на огнестрелно оръжие;
чл. 84 - относно валидността на разрешението;
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Лиляна
Попова
31.12.2016