Пушач съм и забраната от 1 юни 2012 г. ме касае пряко и дълбоко.

Сега, след 1 юни 2012 г., ето къде МОГА да пуша:

  1. На открити обществени места – определението е спорно, но Министерството на здравеопазването приема за открито обществено място такова с най-много две стени и навес (и лятната градина, и терасата трябва да отговарят на тези условия); за открито обществено място може да мине и такова, чиито странични стени се отварят, така че да се осигури естествена циркулация на въздуха (не се посочва дали важи критерият за стените, но тъй като той има отношение към проветривостта на помещението, най-вероятно ще е приложим);
  2. В парковете и на спирките на обществения транспорт – стига обаче на това място в момента да не се провеждат спортни прояви или прояви за деца;
  3. На територията на висшите учебни заведения;
  4. Плажовете и обществените басейни, когато там няма организирани спортни прояви или мероприятия за деца;
  5. Специално обособени помещения на летищата, отговарящи на специфични условия – там не се допускат лица под 18-годишна възраст.

Странно, но точно толкова дълъг е и списъкът на местата, където НЕ МОГА да пуша:

  1. Закрити обществени места – такива ще да са закрити места с поне три стени; времевият период или категоризацията на обекта нямат отношение;
  2. Офиси в сгради с обособени работни места и прилежащите им сервизни помещения – тук отговорен е управителят на субекта (например фирма “А”), стопанисващ офиса; няма законово задължение за изрична заповед на работодателя или забранителни означения; офисът обаче не е “обществен обект” по смисъла на Закона за здравето и РЗИ не може да ми направи проверка без съдебно разрешение, макар забраната за тютюнопушене да важи (виж по-долу –  частно събитие);
  3. Детски площадки и прилежащите към тях площи  – това важи само за прилежащите площи, към които не влизат тротоари или пък територията на близко заведение; ако обаче в градината на заведението ми има обособен детски кът, разграничението между прилежащите площи и останалата част от заведението трябва да е много ясно и категорично направено;
  4. Всички места, където се организират мероприятия за деца и ученици, както и прилежащите терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца;
  5. Спортните обекти, летните кина и театри – по време на спортни и културни прояви.

Допълнителните определения на Министерството на здравеопазването могат да бъдат оспорени по съдебен ред.

Ако наруша забраната, изнервен и опушен съвестен гражданин може моментално да се оплаче в Регионалната здравна инспекция (списък с дежурните телефони на Регионалните здравни инспекции по области мога да намеря тук). По отношение на тютюнопушенето по време на спортна проява на стадион, естествено, компетентен е и арменският поп.

Проверката се извършва от държавните здравни инспектори, които са оправомощени да съберат нужните им данни и да съставят акт за нарушението (могат да ми поискат личната карта – РЗИ е административен орган). Интересен факт в този ред на мисли е, че ако в моето заведение се провежда частно събитие, на което не допускам външни гости (да не е със свободен достъп, продажба на билети или публично оповестено), забраната за тютюнопушене важи, но държавните здравни инспектори не могат да влязат принудително в помещението без съдебно разрешение – тук важат правилата за претърсване на частно помещение. Иначе те имат свободен достъп до проверяваните обществени обекти.

Важно е да знам, че актът, който ще ми се състави има характер на констативен индивидуален административен акт – мога да впиша своите възражения на място, върху самия акт, или да направя това в тридневен срок (най-добре моментално да се посъветвам с адвокат, ако проблемът е сериозен). Трябва да обмисля добре дали са налични убедителни доказателства, че съм извършил нарушението и да използвам евентуалните доказателствени пробойни в своя полза. В случай, че последва наказателно постановление, мога да го обжалвам по съдебен ред в 7-дневен срок. Важно е да знам и че наличието на такъв констативен акт не се приема за неоспоримо и категорично доказателство за наличието на административно нарушение – в евентуален процес мога да искам събирането на допълнителни доказателства – ППВС (на този етап най-добре да се консултирам с адвокат).

Глобите, които могат да ме сполетят, са следните:

  • за физическо лице – от 300 до 500 лева / 500 до 1000 лева при повторно нарушение;
  • за едноличен търговец – от 1000 до 1500 лева / 1500 до 3000 лева при повторно нарушение;
  • за юридическо лице – от 3000 до 5000 лева / 5000 до 10 000 лева при повторно нарушение.

Поради тези впечатляващи суми, надали е приложима схемата с клубовете, черпещи “глоба фас” своите редовни клиенти. Не е приложим и вариантът, в който сервитьорка или управител поема вината на клиента-нарушител, освен ако не кажат, че цигарата е тяхна.

Така, макар и да съм недоволен пушач, аз съобразявам поведението си със закона, защото знам, че:

  • Пушенето не е мое конституционно установено и защитавано право – то е в конфликт с чужди права и с общата политика на държавата за опазване здравето на гражданите;
  • Забраната за тютюнопушене не е дискриминационна практика, защото качеството “пушач” не може да се причисли към дискриминационните критерии, посочени в Закона за защита от дискриминация (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор) – “пушач” е избор, а не качество, а изборът е свободен, но в рамките на закона;
  • Задимените до мъгливост кафенета и клубове са противни, независимо дали пушиш или не.

Вярно е, че някои европейски държави прилагат по-умерена стратегия в ограничаването на тютюнопушенето, но по-рестриктивният подход можеше да се очаква от законодателя към момента. А и все пак имахме две години гратисен период.

  • Източници

    § Закон за здравето (ЗЗ):

    чл. 56 ЗЗ – относно забрана за тютюнопушене в закрити места;

    чл. 56а ЗЗ – относно забрана за тютюнопушене в някои открити места;

    чл. 218 ЗЗ – относно глобите при нарушаване на забраната за тютюнопушене;

    § Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН):

    чл. 36 ЗАНН – относно акт за установяване на административно нарушения;

    чл. 44 ЗАНН – относно възражението срещу акт за установяване на административно нарушение;

    чл. 53 ЗАНН – отностно издаването на назакателно постановление;

    чл. 59 ЗАНН – относно срока за обжалване на  наказателно постановление;

    § Наредба № 36 от 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол:

    чл. 5 от Нареба № 36  – относно правомощията на държавните здравни инспектори;

    § Закон за защита от дискриминация (ЗЗД)