Аз съм български гражданин, живея и работя в България – доходите, които получавам като физическо лице, се облагат и трябва да платя данък към българската държава. Взимам си обаче неплатен отпуск и заминавам за Италия, където започвам сезонна работа. Какво става, ако според италианското право, работейки там определено време, дължа данък върху дохода в Италия, но според българското дължа този същия данък и в България. Май излиза, че трябва да платя и в двете държави. Така ли е наистина?
За едно и също нещо, за един и същи период да дължа данък два пъти или по-скоро в две различни държави – това е международното двойно данъчно облагане. От икономическа гледна точка то е налице, когато общият размер на данъка, който съм платил, надвишава по размер данъка в държавата с по-високо облагане. Ако например в България се предвижда данък – 50 лв., а в Италия – 70 лв., а аз плащам в двете държави – общо 120 лв.
Проблемът идва от самите данъчни системи. Например според българския закон всички местни лица се облагат за доходите, които получават в България и в чужбина. Аз съм местно лице, ако:
Важно! Не съм местно за България лице, ако постоянният ми адрес е в България, но центърът на жизнените ми интереси не е тук.За местните лица ми стана ясно. Да видим как стоят нещата при чуждестранните лица - според нашето право те се облагат, ако реализират доход от източник в страната.Именно от тук идва затруднението – изкарвам 2000 лв. от бране на ягоди в Италия – въпреки че съм реализирал този доход в чужбина, дължа данък в България, защото постоянният ми адрес е тук. Но проблем възниква, ако според италианския закон дължа данък в Италия, защото съм получил дохода от източник в Италия.
Международното двойно данъчно облагане се свързва с т.нар. преки данъци, какъвто е например данъкът върху доходите на физическите лица (дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения, доходи от недвижимо имущество, заплати, надници и други подобни възнаграждения).Този въпрос не се поставя при косвените данъци (акцизите са такива), тъй като при тях облагането е там, където се потребява самата стока.Всъщност нещата не са толкова страшни, тъй като има методи, благодарение на които няма да се налага да плащам два пъти един и същ данък..
На първо място това става чрез мерки, които всяка държава предвижда в законодателството си. Например според българския закон за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени ми в чужбина, имам право на т.нар. данъчен кредит. Кредитният метод се състои в следното: при определяне на данъците на местните лица, те ще имат право да приспаднат платените в чужбина данъци, за всеки идентичен или подобен данък, събран в чужбина.На второ място това става посредством т.нар. спогодби за избягване на международното двойно данъчно облагане. Тези спогодби на практика са международни договори, които България сключва с други държави.В тях се предвижда, че едната или другата държава запазва, ограничава или се отказва от правомощията си по облагане на определени доходи или имущество. Всичко е въпрос на договорка. В тези спогодби се определят критериите, въз основа на които едно лице се приема за “местно”.Важно! Към годишната данъчна декларация, която подавам, следва да приложа удостоверение за внесения в чужбина данък.Облагането се извършва в държавата, за която лицето е местно. За държавата, в която е реализиран доходът, остават 3 варианта:
При първите два варианта възниква двойно облагане и за да се избегне то, държавата за която лицето е местно, прилага съответния метод за избягването му (например кредитния метод).А ето как биха изглеждали нещата в следния пример:Аз живея и работя в България, като постоянният ми адрес е в гр. Бургас – т.е. местно лице съм за България. Имам обаче апартамент в Италия, от което получавам доходи (давам го под наем). Според спогодбата за избягване на международното двойно данъчно облагане между България и Италия доходите, които съм получил от това недвижимо имущество, ще се обложат в Италия, въпреки че съм местно за България лице. Когато става въпрос за доходи от недвижими имоти, те обикновено се облагат в държавата, където се намират тези имоти.В българския закон е уредена специална процедура за прилагане на съответната спогодба за избягване на межународното двойно данъчно облагане. Подобна процедура би следвало да е уредена и в законите на други държави. Добре е да се запозная с нея.[toggles][toggle title=Източници]Данъчно-процесуален кодекс (ДОПК):чл. 135 и следв. - относно процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане.Закон за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):чл. 4, ал. 1 т. 1- 4 - относно понятието местно лице;чл. 4, ал. 4 - относно понятието център на жизнени интереси;чл. 4, ал. 5 - относно това че лице с постоянен адрес в България не е местно за България ако центърът на жизнените му интереси е в друга страна;чл. 6 - относно облагането на местните лица;чл. 7 - относно облагането на чуждестранните лица;чл. 50, ал. 5 - относно изискването за прилагане към ГДД на удостоверение за платен в чужбина данък;чл. 75 във връзка с чл. 76 - относно кредитния метод.Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):чл. 13 във връзка с чл. 14 - относно кредитния метод.Спогодба между Р България и Република Италия за избягване на двойно данъчно облагане и предотврятяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (Спогодба с Република Италия):чл. 5 - относно облагането на доходи от недвижимо имущество.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
30.8.2018
