Аз съм български гражданин, живея и работя в България – доходите, които получавам като физическо лице, се облагат и трябва да платя данък към българската държава. Взимам си обаче неплатен отпуск и заминавам за Италия, където започвам сезонна работа. Какво става, ако според италианското право, работейки там определено време, дължа данък върху дохода в Италия, но според българското дължа този същия данък и в България. Май излиза, че трябва да платя и в двете държави. Така ли е наистина?
Какво представлява международното двойно данъчно облагане?
За едно и също нещо, за един и същи период да дължа данък два пъти или по-скоро в две различни държави – това е международното двойно данъчно облагане. От икономическа гледна точка то е налице, когато общият размер на данъка, който съм платил, надвишава по размер данъка в държавата с по-високо облагане. Ако например в България се предвижда данък – 50 лв., а в Италия – 70 лв., а аз плащам в двете държави – общо 120 лв.
Откъде идва проблемът?
Проблемът идва от самите данъчни системи. Например според българския закон всички местни лица се облагат за доходите, които получават в България и в чужбина. Аз съм местно лице, ако:
- имам постоянен адрес в България;
- или пребивавма на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период;
- или съм изпратен в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия;
- или центърът на жизнените ми интереси се намира в България (центърът на жизнените ми интереси е в България, ако интересите ми са свързани със страната – взема се предвид къде е семейството ми, къде учат децата ми и др.)
Важно! Не съм местно за България лице, ако постоянният ми адрес е в България, но центърът на жизнените ми интереси не е тук.
За местните лица ми стана ясно. Да видим как стоят нещата при чуждестранните лица – според нашето право те се облагат, ако реализират доход от източник в страната.Именно от тук идва затруднението – изкарвам 2000 лв. от бране на ягоди в Италия – въпреки че съм реализирал този доход в чужбина, дължа данък в България, защото постоянният ми адрес е тук. Но проблем възниква, ако според италианския закон дължа данък в Италия, защото съм получил дохода от източник в Италия.
При кои данъци може да възникне двойно облагане?
Международното двойно данъчно облагане се свързва с т.нар. преки данъци, какъвто е например данъкът върху доходите на физическите лица (дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения, доходи от недвижимо имущество, заплати, надници и други подобни възнаграждения).
Този въпрос не се поставя при косвените данъци (акцизите са такива), тъй като при тях облагането е там, където се потребява самата стока.
Всъщност нещата не са толкова страшни, тъй като има методи, благодарение на които няма да се налага да плащам два пъти един и същ данък..
Как държавите избягват международно двойно данъчно облагане?
На първо място това става чрез мерки, които всяка държава предвижда в законодателството си. Например според българския закон за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени ми в чужбина, имам право на т.нар. данъчен кредит. Кредитният метод се състои в следното: при определяне на данъците на местните лица, те ще имат право да приспаднат платените в чужбина данъци, за всеки идентичен или подобен данък, събран в чужбина.
На второ място това става посредством т.нар. спогодби за избягване на международното двойно данъчно облагане. Тези спогодби на практика са международни договори, които България сключва с други държави.
В тях се предвижда, че едната или другата държава запазва, ограничава или се отказва от правомощията си по облагане на определени доходи или имущество. Всичко е въпрос на договорка. В тези спогодби се определят критериите, въз основа на които едно лице се приема за “местно”.
Важно! Към годишната данъчна декларация, която подавам, следва да приложа удостоверение за внесения в чужбина данък.
Облагането се извършва в държавата, за която лицето е местно. За държавата, в която е реализиран доходът, остават 3 варианта:
- също да обложи този доход;
- да предвиди редуцирана (намалена) данъчна ставка;
- да изключи съответния доход от облагане.
При първите два варианта възниква двойно облагане и за да се избегне то, държавата за която лицето е местно, прилага съответния метод за избягването му (например кредитния метод).
А ето как биха изглеждали нещата в следния пример:
Аз живея и работя в България, като постоянният ми адрес е в гр. Бургас – т.е. местно лице съм за България. Имам обаче апартамент в Италия, от което получавам доходи (давам го под наем). Според спогодбата за избягване на международното двойно данъчно облагане между България и Италия доходите, които съм получил от това недвижимо имущество, ще се обложат в Италия, въпреки че съм местно за България лице. Когато става въпрос за доходи от недвижими имоти, те обикновено се облагат в държавата, където се намират тези имоти.
В българския закон е уредена специална процедура за прилагане на съответната спогодба за избягване на межународното двойно данъчно облагане. Подобна процедура би следвало да е уредена и в законите на други държави. Добре е да се запозная с нея.
Данъчно-процесуален кодекс (ДОПК): чл. 135 и следв. – относно процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане. Закон за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): чл. 4, ал. 1 т. 1- 4 – относно понятието местно лице; чл. 4, ал. 4 – относно понятието център на жизнени интереси; чл. 4, ал. 5 – относно това че лице с постоянен адрес в България не е местно за България ако центърът на жизнените му интереси е в друга страна; чл. 6 – относно облагането на местните лица; чл. 7 – относно облагането на чуждестранните лица; чл. 50, ал. 5 – относно изискването за прилагане към ГДД на удостоверение за платен в чужбина данък; чл. 75 във връзка с чл. 76 – относно кредитния метод. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО): чл. 13 във връзка с чл. 14 – относно кредитния метод. Спогодба между Р България и Република Италия за избягване на двойно данъчно облагане и предотврятяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (Спогодба с Република Италия): чл. 5 – относно облагането на доходи от недвижимо имущество.
