Фактическо съжителство - правната страна

Живея с приятеля си Георги от 10 години. Споделяме апартамент, делим си всички разходи, а най-важното е, че имаме дете на 6 години (което Георги е припознал). Въпреки това нямаме сключен брак. Често чувам изразите “фактическо съжителство” и “живот на семейни начала” и искам да разбера какво означават и какви права ми дават.

Какво е фактическо съжителство?

Фактическото съжителство, познато също като живот на семейни начала, е ситуация, при която една двойка дели жилище, финанси, имущество и пр., но няма сключен брак.

Очевидно съм във фактическо съжителство, но какво значение има това от правна страна?

Сключването на брак води до възникването на редица права и задължения за мен и моя нов съпруг. Тези последици обаче не настъпват при фактическото съжителство. Като не сключваме брак, Георги и аз не поемаме всички задължения и рискове, които този съюз предполага. Следователно, няма и да се възползваме от предимствата и защитите, които бракът предоставя. Ето кои са някои от основните разлики между фактическото съжителство и брака:

• Ако живеем на семейни начала, може да прекратим съжителството по-всяко време. Ако имаме брак - трябва да се разведем.
• При фактическо съжителство родителят, който се грижи за децата, няма право да претендира за ползването на семейното жилище, ако то е собственост на другия родител или на трето лице. Тази възможност съществува при развод.
• При фактическо съжителство е невъзможно да търся издръжка от бившия/бившата. Ако съм разведен/а, мога да поискам издръжка от бившия/бившата съпруг/а.
• При сключен брак съществува презумпция, че бащата на дете, родено по време на брака, е съпругът на майката. При фактическото съжителство няма такава презумпция и бащата трябва да припознае детето (как става това мога да разбера тук).
• Ако сме женени можем да осиновим дете, но ако живеем на семейни начала не можем.
• Фактическото съжителство е несигурно. Лесното прекратяване е както предимство (например ако Георги ми изневери, аз мога още на следващия ден да си събера багажа, да се изнеса и повече да не общувам с него), така и недостатък.
• Няма документ, който да доказва, че аз и приятелят/приятелката ми живеем във фактическо съжителство. Ако се наложи да доказваме това (например ако се разделим, не можем да се разберем при кого да остане детето и прибегнем до съд), ще трябва да разчитаме на роднини и приятели, които могат да свидетелстват за съществуването на съжителството.

Какво се случва с детето ни, ако се разделим?

От известно време връзката ми с Георги не върви добре. Най-накрая и двамата се съгласихме, че е време да прекратим съжителството си. Но какво ще се случи с детето ни? При кой родител ще живее то?Като родители, независимо дали имаме сключен брак, или не, имаме равни права и задължения спрямо децата си. Ние сме длъжни да се грижим за развитието и образованието на детето си и да защитаваме неговите интереси. Когато не живеем заедно, можем сами да стигнем до решение къде и с кого да живее детето, колко време да прекарва с другия родител и каква издръжка да получава. За по-голяма сигурност можем да поискаме районният съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението ни. За съжаление, възможно е да не успеем сами да постигнем съгласие. В тези ситуации трябва да се обърнем към районния съд по настоящия адрес на детето, който ще определи къде и с кого да живее то, колко време да прекарва с другия родител и каква издръжка да получава. При вземането на тези решения съдът трябва да има предвид най-добрия интерес на детето. За да прецени какво е в най-добрия интерес на детето, съдът взема под внимание редица фактори - например възрастта и пола на детето, желанията и чувствата му, неговите потребности (физически и емоционални), способността на родителите да се грижат за него и пр. Съдът също така проучва:

• качествата ни като родители (образование, култура, морал) - като родител трябва да мога да напътствам детето си, да му давам положителен пример за подражание и да отговарям за моралното му възпитание;
• какви грижи сме полагали и какво е отношението ни към детето - възможно е съдът да предпочете да остави детето при родителя, който е полагал и продължава да полага най-големи грижи за него (например хранил го е, къпал го е, водил го е на детска градина или училище, организирал му е срещи с други деца и пр.);
• какво ние желаем - има случаи, в които единият родител демонстрира нежелание да се грижи за детето си и да изпълнява родителските си задължения; в такива ситуации е нелогично детето да остане при този родител;
• към кого от нас детето е по-привързано;
• дали има кой да ни помага в грижите - помощ от баби, дядовци, лели, чичовци и пр. е важна, особено когато родителите работят;
• какъв социален живот водим - тук се проучва обкръжението ни (семейство, приятели, познати, колеги), тъй като то въздейства върху възпитанието на детето;
• материалните ни възможности - възможностите на всеки родител се вземат предвид, но това не означава, че съдът автоматично ще предпочете по-заможния родител.

Когато не живея с детето си, дори да не дължа издръжка на бившия/ата, детето винаги има право да получава издръжка от мен.

А какво се случва с имуществото ни и как да защитя правата си?

Апартаментът, в който живеем с Георги, се води само на негово име. Мога ли аз да имам някакви претенции относно собствеността на жилището?Фактическото съжителство не поражда имуществени последици като тези при брака. От това следва че, макар и да съм живяла в него 10 години, аз не мога да претендирам за права върху апартамента на Георги. Имуществото, придобито по време на фактическото съжителство не е общо, а е на този, който го е купил.Все пак има как да защитя правата си, но това изисква да съм внимателен/на и организиран/а. Големи покупки като апартамент, къща или кола е желателно да се купуват общо. В такъв случай те ще са съсобствени и всеки от нас притежава равна идеална част от закупения имот. Ползването и продажбата на общите имоти са регламентирани по закон, което ги прави много по-ясни. По-дребни покупки като мебели, домакински уреди и други вещи, необходими в една къща, принадлежат на този, който ги купи. Затова ако много държа при разпадане на връзката да запазя за себе си удобния диван и антикварната масичка, за които платих, е желателно да имам издадена фактура на мое име или поне касов бон, за да мога да докажа, че разходите по тези вещи са мои. Ако и тези предмети за закупени с общи средства, те също се явяват съсобственост. За щастие ние с Георги не се разделяме драматично и с лоши чувства, затова сами се разбрахме как да си поделим общото имущество. Ако подобно разбирателство е невъзможно, мога да предявя иск и да водя дело за делба. [toggles][toggle title=Източници]Семеен кодекс (СК):чл. 56 - относно ползването на семейното жилище след развод;чл. 61 - относно презумпцията, че съпругът на майката е бащата на дете, родено по време на брака;чл. 64 - относно припознаването на дете;чл. 81 - относно осиновяването на дете от двама души;чл. 122 - относно правата и задълженията на родителите;чл. 125 - относно грижите, възпитанието и надзора на децата;чл. 127 - относно споровете относно родителските права;чл. 143 - относно правото на издръжка на непълнолетните деца от родителите;чл. 145 - относно търсенето на издръжка от бившия съпруг.Закон за собствеността (ЗС):чл. 28 - относно частната собственост;чл. 30 - относно правото на съсобственост;чл. 34 - относно делбата на съсобственост.Закон за закрила на детето:пар. 1, т. 5 - относно какво означава най-добрия интерес на детето. Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС - относно факторите, които съдът взема предвид, когато решава спор относно родителски права.[/toggle][/toggles]