Със съпругата ми решихме да се разведем. В живота се случват и такива неща. При кого обаче да остане невръстното ни дете?
Ако нашият избор е разводът по взаимно съгласие, трябва да уговорим в предварително изготвено споразумение какви ще са личните отношения с детето, каква ще е издръжката и при кого ще живее то.
В този случай при кого да остане детето ще реши съдът след като и аз, и съпругът ми, а и детето ни, ако е навършило 10 години, бъдем изслушани в съдебно заседание. Освен това ще вземе предвид личностните ни качества и морални устои, при нужда ще разпита свидетели, а ако е необходимо, ще изиска становище от дирекция “Социално подпомагане” или от вещо лице - психолог.Разбира се, не на последно място ще вземе предвид желанието ни, привързаността на детето към единия от нас, възрастта му и полаганите до момента грижи за него. Ако съдът прецени, че нито един от нас не е в състояние да се грижи за детето, то ще бъде настанено извън семейството - при баба и дядо, в семейство на други роднини и близки, ако и те са съгласни с това. Може да бъде настанено в приемно семейство или в специализирана институция, посочени от дирекция “Социално подпомагане”. При всички случаи, ако съм осъден да плащам издръжка на детето, факът, че то живее извън семейството, не ме освобождава от това задължение.
Не. Дори и след развода ни имам право да участвам активно във възпитанието на детето. Лишаването от родителски права е нещо съвсем различно и съдът взема такова решение при особени обстоятелства. За да бъда лишен от родителски права или да бъда ограничен в упражняването на някои от тях, поведението ми трябва да е рисково за живота, здравето или имуществото на детето, да не полагам трайно грижи за него или да не плащам издръжката му. Повече за лишаването от родителски права мога да науча от тук.
Когато съдът реши детето да живее при единия от родителите, трябва да определи времето, в което детето ще прекарва с другия си родител. Когато разводът е по взаимно съгласие, режимът на лични отношения ще определим в споразумението, което ще бъде утвърдено от съда. Това са периодите, в които мога да виждам и да вземам детето си - официални празници или лични празници на детето, периодите на ваканция или друго време по наше желание. Например мога да вземам детето всеки втори уикенд и през лятната ваканция за 20 дни, ако те не съвпадат с отпуската на родителя, при когото е детето. Съдът може да разреши и съвместно упражняване на родителски права и от двама ни, ако със съпруга/та ми сме се споразумели за това. Например можем да се разберем всеки от нас да взема детето от училище, когато другият няма тази възможност или детето да преспива при другия родител, без да имаме утвърден “график” за това. Така на практика ние ще сме разделени, но детето ни ще прекарва времето си с всеки един от нас, когато то пожелае или съобразно ангажиментите ни. В определени случаи обаче, когато съдът е преценил, че с поведението си бих могъл да застраша здравето или живота на детето по някакъв начин, срещите ми с него ще се осъществяват в присъствието на друго лице или пък на точно определено място.
Разбира се, можем да се споразумеем със съпруга/та ми за всякакъв размер на издръжката, стига той да не е под законоустановения минимум, който е не по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната. За 2018 г. тя е 510 лв., тоест издръжката не трябва да е по-малко от 127,50 лв. за всяко дете. Все пак трябва да обсъдим възможностите ми и нуждите на детето. Ако не успеем да постигнем съгласие или размерът на издръжката ощетява детето и не е в негов интерес, сумата ще бъде определена от съда. Ако не плащам издръжка на детето си, срещу мен може да се образува бързо производство от граждански съд, а в случай че нямам доходи или имущество, върху което съдебният изпълнител да насочи изпълнението, то издръжката на детето ще се изплаща от държавата, а аз ще бъда неин длъжник. Размерът на издръжката, която се плаща от държавата е различна за всяка календарна година, като за 2017 г. е 80 лв. на месец. NB! Трябва да знам, че ако не изплащам ежемесечно издръжката, на която съм осъден, наред с нея ще дължа и законната лихва, а при два и повече последователни пропуска, срещу мен може да бъде възбудено и наказателно преследване!Във всички случаи трябва да имам предвид, че каквито и да са съдебните решения по тези въпроси, те никога не се постановяват, за да бъдат в ущърб на единия или двамата родители, а само и единствено в интерес на техните деца.[toggles][toggle title=Източници]Семеен кодекс (СК):чл. 51, ал. 1 - относно споразумението за развод по взаимно съгласие;чл. 51, ал. 2 - относно одобрението на споразумението от съда;чл. 59, ал. 4 и 6 - относно преценката на съда за упражняване на родителските права;чл. 59, ал. 7 - относно настаняване на детето извън семейството;чл. 143, ал. 3 - относно задължението за плащане на издръжка при настаняване на детето извън семейството;чл. 132, ал. 1 вр. с чл. 131 - основания за лишаване от родителски права;чл. 59, ал. 8 - специален режим на лични отношения с детето;чл. 142, ал. 2 - относно минималния размер на издръжката.Закон за закрила на детето (ЗЗкрДет):чл. 15 - относно минимална възраст на детето за изслушване при развод на родителите.Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г.чл. 66 - относно размерът на издръжката, плащана от държавата за 2018 г.Наказателен кодекс (НК):чл. 183, ал. 1 - относно неплащането на издръжка.Тълкувателно решение ОСГК ВКС 1/2016 г. от 03.07.2017 г. - относно съвместното упражняване на родителски права.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Маргарита
Иванова
10.1.2018