От известно време зареждам от две различни бензиностанции. Забелязал съм, че  като заредя от първата няма проблем, но след зареждане от втората изминатото разстояние е значително по – малко. Подозирам, че нещо не е наред…

Какво трябва да знам за течните горива?

Течните горива, с които бензиностанцията търгува, са стоки. На първо място, за да се предлагат, те трябва да са безопасни за мен. Нещо повече, те не трябва да са проблем за околната среда, както и за изправността на превознoто ми средство. Търговецът/ производителят има за задължение не само да предоставят информация за предлаганите горива на потребителите, но също така и да удостоверят качеството с декларация.

Каква информация са длъжни да ми предоставят търговецът/ производителят?

На съответната бензиностанция следва да има информация за търговеца, обекта и служителите.

На територията на търговския обект задължително трябва да има обстойна информация за горивата. Тя включва:

  • Вида на горивото, качеството и годността на всяка партида.
  • Обозначения върху дозиращата помпа или съд – маркировка и търговска марка на горивото, съдържание на биоетанол (за бензина), биодизел (за дизела), както и етикет за съдържание на метална добавка MMT. Информацията трябва да е ясна и отчетливо изложена.
  • Информация за горивата като потенциално опасни стоки.

Имам съмнения, че горивото ми е некачествено. Към кого да се обърна?  

Мога да подам сигнал до Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Тя е основен контролен орган, който следи за качеството на горивата чрез Главна дирекция “Контрол на качеството на течните горива” (ГД “ККТГ”). Контролните органи имат за задължение да приемат сигнала ми и да предприемат съответните действия. Повече информация за забранените вече продукти мога да намеря тук.

Важно! Пряк отговорник за установяване и оценка на качеството на горивата е лицето, което ги пуска на пазара. Възможно е производителят, дистрибуторът или/и търговецът да носят заедно отговорност за некачествено състояние на стоката. Независимо от обстоятелствата, при установяване на несъответствие имам право на рекламация пред производителя/търговеца. Оплакването мога да подам устно или писмено, като посоча от какво се оплаквам, обезщетение в каква форма желая да получа, както  и адрес/телефон за контакт. Задължение на производителя/търговеца е да не ме игнорира, ако съм подал оплакването си  в срок (който е две години) Мое задължение е да докажа основателността на претенцията си. Имам право на пълно възстановяване на заплатената сума, намаление в цената, както и безплатен ремонт за претърпените от некачественото гориво вреди. 

Важно! В никакъв случай лицето, което ми е продало некачествено гориво, не се освобождава от отговорност за вредите, причинени на автомобила ми. Ако производителят не може да бъде установен, отговорността носи дистрибуторът или търговецът.

Друг начин да защитя своите права е чрез подаване на жалба до Комисията за защита на потребителите.

Сигнал мога да подам и до Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Сигналът мога да изпратя писмено или устно, лично или чрез упълномощено от мен лице, по телефон, факс или електронна поща. Решението задължително е мотивирано и в писмена форма. Важно е да знам, че ако изпратя анонимен сигнал, той няма да бъде разгледан. Повторен сигнал по конкретния случай – също. Веднъж взето, решението по сигнала ми не подлежи на обжалване.

Ако все пак желая, мога да отнеса случая до съответния граждански съд. В този случай е възможно да предявя иск за обезщетение за нанесените от некачественото гориво щети до три години от датата, на която съм узнал за вредата, дефекта на стоката или/и самоличността на производителя. 

Актуализира: Виктория Пенчева

  • Източници

    Административнопроцесуален кодекс (АПК):

    Чл. 108, ал.1 – относно задължението на държавните органи да разгледат моя сигнал;

    чл.109 – относно правото ми на жалба, предложение или сигнал;

    чл. 111, ал.1 – относно формата и начина на подаване на сигнала;

    чл.111, ал.3 – относно допълнителните указания, давани от компетентния държавен орган;

    чл.111, ал.4 – относно анонимните сигнали;

    чл.114, ал.2 – относно разясняването на правата и задълженията ми като подател;

    чл. 122, ал.2 – относно условията и сроковете при неодобрение на сигнала;

    чл.123, ал.1 – относно решението по сигнала, когато е одобрен;

    чл.124, ал.1 – относно подаването на повторен сигнал по един и същи проблем;

    чл.124, ал.2 – относно необжалваемия характер на решението по сигнала.

    Закон за защита на потребителите (ЗЗП):

    Чл. 4, ал. 1 – относно задължението на търговеца да предостави информация на потребителя;

    чл. 5 – относно наличността и достъпността на информацията;

    чл. 8 – относно информацията за обекта, търговеца и служителите;

    чл. 69 – относно задължението за предоставяне на безопасни стоки и услуги на потребителите

    чл. 71, ал. 1 – относно необходимостта за съответствие на стоката с техническите изисквания, установени по нормативен ред;

    чл. 82, ал.2 – препращаща към Устройствения правилник на ДАМТН;

    чл. 84 – относно задължението за предупреждение в случай на потенциално опасна характеристика на стоката / услугата

    чл. 98 – относно правото на потребителя да подаде жалба/ сигнал до КЗП;

    чл.105 – относно задължението за предоставяне на стока, съответстваща на договорените стандарти

    чл. 112 – относно правото на потребителя на рекламация на стоката;

    чл. 113 – 114 – относно условията за рекламация, сроковете, обстоятелствата и изключенията по предявяването й;

    чл. 115, ал.1 – относно срока за упражняване правото на рекламация от потребителя при установена гаранция от търговеца;

    чл. 122 – същност на правото на рекламация;

    чл. 124, ал.4 – права на потребителя при рекламация;

    чл. 125, ал.3 – относно условията за предявяване на рекламация;

    чл. 127, ал.1 – относно задължението на търговеца да приеме рекламацията;

    чл. 130, ал.2 – същност на отговорността на търговеца за вреди, причинени поради дефект на стока;

    чл.131, ал.1 – относно обезщетението, дължимо от продавача при нанесени имуществени и неимуществени вреди на лицето – купувач

    чл. 134, ал.1 – относно верижната отговорност на дистрибутора и търговеца при неустановянване на производителя;

    чл. 135 – относно солидарната отговорност при дефект на стока;

    чл. 136 – относно задължението на потребителя за доказване основателността на претенцията;  

    чл. 140 – условия при предявяване на иск за обезщетение;

    чл. 141 – относно срока за погасяване правото на обезщетение на потребителя;

    чл. 178: ал. 2 – относно подаването на сигнал до КЗП;

    Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП):

    Чл. 27, ал.2 – относно контрола на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор като компетенция във връзка с приемането на жалби и сигнали от страна на гражданите

    Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Наредбата):

    Чл. 3 – относно безопасността на горивата, пускани на пазара;

    чл. 4, ал.1 – относно отговорността на лицата, пускащи горива на пазара;

    чл. 4, ал.3 – относно задължението за предоставяне на декларация за съответствие;

    чл. 6 – относно техническите изисквания и параметри за течните горива, както следва: т. 1 – бензини, т. 2 – дизели, т. 3 – биодизели;

    чл. 8 – относно преките отговорници за установяването и оценката на качеството на горивата, пускани на пазара;

    чл. 10, ал. 2 – относно съдържанието на декларацията за съответствие по приложение №9;

    чл. 11 – Задължение на производителя/ търговеца за съхраняване на протоколите и декларациите от проверки в срок най – малко две години;

    чл. 12: ал. 1 – относно предоставянето на информация за параметрите на съответните горива;

    ал. 4 –  относно задължението на лицата, разпространяващи течни горива, да спазват техническите изисквания;

    ал. 5 – относно информацията към техническите изисквания за горивата;

    ал. 6 – относно достъпността и яснотата на предоставяната информация;