В момента гражданите на ЕС са по – мобилни от всякога. Възможността да работя и да живея извън България ме изправя и пред други въпроси. Какво например, ако искам да осиновя дете от друга държава? Предполагам, че процедурата е дълга, а необходимата документация и изисквания – безкрайни. По – долу ще науча най – важните неща.

Какво е международно осиновяване?

Първо, добре е да знам, че България, както и повечето държави от ЕС, прилага Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Тук мога да видя точно кои държави прилагат Конвенцията. Нейните правила целят да защитят интересите на детето, когато то предстои да бъде преместено от неговата държава в друга държава, за да бъде осиновено от лице от тази приемаща държава. Важно е и двете държави да прилагат тази Конвенция.

Критерият дали е налице международно, или “вътрешно осиновяване” е обичайното местопребиване на детето и осиновяващите. Обичайното пребиваване не е обвързано от гражданството ми или от някакво разрешение за пребиваване. Аз като български гражданин мога да имам обичайно местопребиваване във Франция, ако живея и работя там.

Международно осиновяване е налице например, когато дете от България се осиновява от лице, което живее в Германия.

Добре е да имам предвид, че законът поставя строги изисквания към международните осиновявания и не ги допуска във всички случаи.

Аз като българин желая да осиновя дете от чужбина – как да го направя?

В тези случаи следва да се обърна към Министерство на правосъдието. То е централният орган в България, който осъществява дейността по международно осиновяване.

Министерството на правосъдието си сътрудничи с органите по международно осиновяване в другите държави. То води регистър на лицата с обичайно местопребиваване в България, които желаят да осиновят дете от чужбина. Ако искам да бъда вписан като осиновяващ в регистъра, ще трябва да заплатя такса в размер на 100лв. 

Към Министерството се създава и Съвет по международно осиновяване, чиито състав се определя от министъра на правосъдието. Съветът дава предложения и препоръки на министъра във връзка с международните осиновявания. 

Ако длъжностните лица от Министерството преценят, че съм годен да бъда осиновител, ще изпратят доклад с информация за мен до компетентния орган на държавата, от която искам да осиновя дете. Те ще проучат здравословното и семейното ми състояние, социалната ми среда, мотивите ми да осиновя дете. Органът от тази държава ще подготви доклад за детето, което ще осиновявам, и ще прецени дали осиновяването отговаря на интересите на детето. Министерство на правосъдието и органът на другата държава вземат мерки по разрешаване на детето да напусне държавата си и да получи разрешение за постоянно пребиваване в България. 

Осиновяване на българско дете от чужденец

Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина:

  • когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната;
  • детето трябва да е вписано в регистър, воден от Министерство на правосъдието за децата, които могат да бъдат осиновявани от чужденци;
  • осиновяващият също трябва да е вписан в специален регистър на Министерство на правосъдието за лицата, желаещи да осиновят дете от България; 
  • държавата на осиновяващия трябва да признае решението на българския съд за осиновяването; 
  • компетентните органи са установили, че международното осиновяване отговаря на най-добрата закрила на интересите на детето;
  • на детето е или ще бъде разрешено да влезе и пребивава постоянно в държавата на осиновители; 
  • лицата и органите, чиито съгласия са необходими (например тези на родители или на осиновяваното дете, ако има навършени 14 години), са ги дали свободно и информирано. 

Тези условия не е необходимо да са налице, когато:

  • съпруг осиновява дете на своя съпруг;  
  • при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях;
  • при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен. (например ако леля осиновява свой племенник).

Ако детето, което се осиновява, е български гражданин, но живее в чужда държава, при осиновяването се прилагат правилата в държавата, в която живее.

Процедура

Тук компетентният българския орган отново е Министерство на правосъдието. Когато дете бъде вписано в регистъра на децата от България, които могат да бъдат осиновени от лица в чужбина, това се отбелязва и във “вътрешния” регионален регистър на децата за осиновяване. Вписването в регистъра за международно осиновяване не е пречка детето да бъде осиновено от българин. 

Ако в 6 месечен срок от  от вписване на детето в регионалния регистър за осиновяване следните предпоставки са налице, то се вписва в регистъра за международно осиновяване:

  • за него са определени не по – малко от 3 осиновяващи;
  • никой от тях не е подал молба за осиновяване;
  • или въпреки усилията не е определен подходящ осиновяващ. 

В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ, като обсъжда всички кандидатури. При определяне на осиновяващ Съветът за международно осиновяване следи за критериите, приложими и при “вътрешно осиновяване”. Повече за тях мога да прочета тук.

След разглеждане на кандидатурите Съветът прави предложение до министъра на правосъдието за подходящ осиновяващ.

Съгласието за осиновяване на българче от чужденец се дава от министъра на правосъдието за лицето, предложено от Съвета. 

Министърът може да откаже съгласие, когато установи обстоятелства, които не са в интерес на детето (например осиновяващите често пътуват и сменят местоживеенето си) или установи, че са допуснати нарушения в процедурата по осиновяване. 

За даване на съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер на 50лв.(определен в тарифа на Министерския съвет). 

И дори това не е всичко – когато министърът даде съгласие, изпраща молбата за осиновяване в Софийски градски съд. Пред съда производството се развива, както при обичайно осиновяване. 

Може ли да се прекрати международно осиновяване?

Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване на осиновяването:

  • когато са налице основанията за унищожаване на осиновяването;
  • когато установи, че осиновяването не е в интерес на детето;
  • когато решението на българския съд за допускането му не бъде признато в приемащата държава.

  • Източници

    Семеен кодекс (СК):

    чл.110 – относно осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в България от лице в чужбина;

    чл.111 –  относно осиновяващия при международно осиновяване;

    чл.112 – относно правомощията на Министерство на правосъдието;

    чл.113 – относно регистрите, водени от Министерство на правосъдието;

    чл.114 – относно Съвета по международно осиновяване;

    чл.115 – относно компетентността на Съвета по международно осиновяване;

    чл.117 – относно съгласието от министъра на правосъдието;

    чл.118 – относно производството по молбата за международно осиновяване;

    чл.119 – относно прекратяването на международно осиновяване.

    Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (ХК):

    чл.2 – относно прилагане на Конвенцията;

    чл.4 – относно условия за международно осиновяване;

    чл.5 – относно условия за международно осиновяване;

    чл.7 – относно сътрудничество между централните органи;

    чл.14 – относно действия на лицето, желаещо да осинови дете от друга държава;

    чл.15 – относно изготвянето на доклад за осиновяващия;

    чл.16 – относно изготвянето на доклад за осиновявания;

    чл.18 – относно предприемането на подходящи мерки от централните органи.

    Тарифа №1 към Закона а държавните такси, за таксите, събирани от съдилищата, от прокуратурата, следствените органи и Министерство на правосъдието:

    т.62а – относно такса за даване на съгласие за осиновяване от министъра на правосъдието;

    т.62п – относно такса за вписване в регистъра на лица с обичайно местопребиваване в БЪлгария, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина.