Изпълнение на решения на български съд в чужбина

След дълъг съдебен процес пред българския съд успявам да осъдя своя длъжник, който живее в чужбина, но той категорично отказва да изпълни доброволно задължението си. Цялото му имущество обаче е в страната, където е неговото местоживеене, следователно няма смисъл да поискам от български съдебен изпълнител да започне принудително изпълнение срещу него. Какво мога да направя?За да мога да получа парите, които длъжникът ми упорито не плаща, то трябва българското съдебно решение да бъде признато, а след това и изпълнено, в държавата, където живее той. В това отношение трябва да се разграничат следните хипотези:

1. Ако местоживеенето на длъжника е на територията на държава членка на Европейския съюз:

В зависимост от спецификата на задължението на моя длъжник съществуват различни правила:

• Ако задължението произтича от договор или непозволено увреждане:

Българското съдебно решение се признава в другата държава членка, без да се изисква специално производство пред чужд съд. За целта трябва да представя на съответния чуждестранен орган (например на финландския съдебен изпълнител, ако длъжникът живее във Финландия) заверен препис от съдебното решение и удостоверение, което се издава по формуляр от българския съд, постановил решението, което ще се признава и изпълни. Повече информация за процедурата по изпълнение в съответната държава мога да намеря тук. Удостоверението се връчва и на длъжника, като към него се прилага и самото съдебно решение, ако до този момент то не му е било връчено. Длъжникът може да поиска от компетентния съд в държавата му по местоживеене отказ на признаването и изпълнението на решението, като това ще стане само ако:

1. такова признаване явно противоречи на обществения ред в съответната държава членка;
2. ако решението е било постановено в отсъствието на длъжника или не му е била дадена възможност да се защити;
3. ако решението противоречи на друго съдебно решение, което е постановено в държава по местоживеене на длъжника или на по-ранно решение в друга държава членка;
4. когато са нарушени правилата за определяне на компетентност, в случай че длъжникът е застраховано лице, потребител, работник или служител и др. (виж тук);

Важно! Описаната в предния абзац процедура, при която връчвам преписа от решението и формуляра директно на чуждия съдебен изпълнител (друг орган по изпълнението), важи само за съдебни решения, постановени по дела, започнати след 10 януари 2015 г. При решения, постановени по дела, започнати преди 10 януари 2015 г., представям посочените документи на компетентен съд на другата държава членка. Съдът издава аналог на българския изпълнителен лист, който аз нося на местния съдебен изпълнител, за да мога да удовлетворя претенцията си.

• Ако задължението е за издръжка (от съпруг/а, родители, деца и т.н.):

Българското съдебно решение се признава в друга държава членка от съответния компетентен съд (виж тук), без да се изисква каквато и да било специална процедура и без да е възможно да се оспори самото признаване. Ако длъжникът ми не е участвал в съдебния процес в България, то той може да поиска преразглеждане на решението от Върховния касационен съд. Той има това право, ако не е бил призован редовно или е бил възпрепятстван да оспори вземането поради извънредни обстоятелства, освен ако не е упражнил правото си на обжалване на решението, а е имал възможност да направи това.За да може решението да се изпълни в държавата по местоживеене на моя длъжник, то трябва да представя препис и извлечение от решението – формуляр по образец, който се издава от постановилия съдебния акт съд. (Приложение I Р 4/2009) Освен това (по моя преценка) мога да представя опис на просрочените плащания с посочване на датата, на която е направено изчислението, както и превод на формуляра-извлечение на официалния език на държавата членка по изпълнение. Преводът трябва да се направи от заклет преводач. По молба на длъжника ми компетентният съд отказва изцяло или частично изпълнението на решението, ако вземането ми е погасено по давност по смисъла на българското право или по правото на държавата, в която се иска изпълнението, като се взема предвид по-дългия давностен срок, ако са различни. Изпълнението се отказва и ако решението е несъвместимо с друго решение, постановено в държавата членка по изпълнение или в друга държава членка, което обаче също трябва да отговаря на условията за признаване. След признаването трябва да се обърна към компетентния орган по извършване на принудителното изпълнение – съдебен изпълнител.Важно! Kатегорично e забранено чуждестранният съд да преразглежда решението по същество.

2. Ако местоживеенето на длъжника е на територията на държава извън рамките на Европейския съюз:

За разлика от признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на Съюза, което е сериозно улеснено от единните правила на европейското право, признаването на българско решение в държава извън ЕС е далеч по-усложнен процес.С определени държави (Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия, Исландия и др.) действат правилата на многостранни международни конвенции, а с други страни (напр. Русия, Украйна и др.) - двустранни договори, които уреждат правилата за взаимно признаване и изпълнение на съдебните решения между България и съответната друга страна.Най-трудно е признаването на решения в държави, с които България няма сключен международен договор в тази област. В такъв случай държавата прилага вътрешните си правила, които често правят изпълнението практически доста трудно (напр. САЩ).Поради тази причина извеждането на общи правила за признаването и изпълнението на българско съдебно решение в държава извън ЕС е невъзможно и всеки конкретен случай трябва да бъде изследван сам за себе си. [toggles][toggle title=Източници] Регламент № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела: чл. 1 – относно обхвата на Регламента;чл. 36 – относно липсата на специална процедура за признаване;чл. 37 – относно документите, които трябва да се представят;чл. 43 – относно връчването на удостоверението на длъжника;чл. 45 – относно основанията за отказ от признаване;чл. 53 – относно удостоверението по образец;чл. 81 - относно времевото приложение на Р № 1215/2012;Приложение I – образец на удостоверението.Регламент № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела - относно реда на изпълнение на българските съдебни решения, постановени преди 10 януари 2015 г. Регламент № 4/2009относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка:чл. 1 – относно обхвата на Регламента;чл. 17 – относно липсата на специална процедура за признаване;чл. 19 – относно правото на преразглеждане;чл. 20 – относно документите, които трябва да се предоставят;чл. 21 – относно основанията за отказ от признаване;чл. 42 – относно забраната за преразглеждане на решението по същество;Приложение I – образец на удостоверението; Граждански процесуален кодекс (ГПК):чл. 627а ГПК – относно компетентния български съд по преразглеждането;[/toggle][/toggles]