Как да си поискам вземането?
След като решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност се впише в Търговския регистър, започва да тече едномесечен срок, в който писмено трябва да предявя вземанията си пред съда по несъстоятелността (окръжния съд по седалището на търговеца). Заедно с това трябва да посоча:
- основанието на вземането ми (например договор за наем, договор за покупко-продажба, договор за лизинг и т.н.);
- размера на вземането ми;
- обезпеченията (залог, ипотека и т.н.), ако има такива;
- съдебен адрес (адрес, на който да ми бъдат изпращани съобщенията относно производството);
- писмени доказателства (например като предоставя копие на договора).
Разбира се, възможно е аз, като кредитор, да се присъединя към производството по несъстоятелност едва във фазата за предявяване на вземанията – тоест не аз да съм бил този, който е поискал пред съд откриване на производството. Ако е така, няма за какво да се притеснявам – при разпродажбата на длъжниковото имущество аз ще получа същото, което бих получил, ако аз бях поискал фалит.
Ако изпусна този едномесечен срок, мога да предявя вземането си в нов двумесечен срок, но има санкция за забавянето ми – вече не мога да оспорвам вземането на друг кредитор (ако например ми се струва, че такова вземане не съществува), както и ако има вече направено разпределение на имущество, аз не мога да участвам в него.
Много е важно тези срокове да не се изпуснат, защото ако ги пропусна, дори да съм осъдил длъжника, окончателно губя възможността да участвам при бъдещото разпределение на имуществото. Поради това трябва като добросъвестен търговец да следя внимателно поведението и действията на бизнес партньорите си и най-вече на тези от тях, които имат финансови затруднения, като периодично проверявам в търговския регистър, който е публичен и достъпът до него е безплатен.
Списък на вземанията и защитата ми срещу грешни вписвания
Синдикът съставя списък на вземанията, който е на разположение на мен и на останалите кредитори в канцеларията на съда. Ако ми се струва, че някои от вземанията по този списък са “изфабрикувани” от длъжника и любим нему кредитор, имам право:
- Писмено да оспоря тези вземания пред съда в срок от 7 дни, след като списъкът е обявен в канцеларията на съда от синдика. Искането ми се разглежда от съда в открито заседание с призоваване на мен, като оспорващ, синдика, длъжника и кредитора, чието вземане се оспорва. Ако прецени, че възражението ми е основателно, съдът изключва вземането и одобрява списъка без него.
- Имам защита и след като съдът е одобрил списъка – за мен възниква правото да предявя иск за установяване несъществуването на вземането, спрямо което съм възразил. Това право възниква за мен и ако е възразено срещу мое вземане, което съдът е изключил от одобрения списък. Искът трябва да се предяви в срок от 14 дни, след като одобряването на списъка е обявено в търговския регистър.
Обявяване в несъстоятелност и започване осребряването на имуществото
След като всичко гореописано се осъществи, остава само съдът да обяви длъжника ми в несъстоятелност и да се започне разпродажба на имуществото му.
Какво ще получа?
След като се разпродаде част или цялото имущество, се разпределят събраните парични средства в следния ред:
- вземания, чието събиране е обезпечено със залог или ипотека. Тези вземания се изплащат след продажба на заложеното, съответно ипотекираното имущество от цената, получена от самата продажба, тоест шансът да не си получа вземането тук е много малък. Изводът е, че като цяло при по-големи задължения е добре да се опитвам да ги обезпечавам – така съм гарантиран, че ще се удовлетворя дори при една евентуална несъстоятелност;
- вземания, заради които се упражнява право на задържане – правото на задържане ((виж “Право на задържане – какво включва?”) е възможност, която законът ми дава, да откажа изпълнение на свое задължение при определени предпоставки, като задържа това, което дължа;
- разноски по несъстоятелността (разноски за съда, синдика и т.н.);
- вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. За тези вземания е създаден и специален фонд – „Гарантирани вземания на работниците и служителите”– за 2015 година този фонд ще гарантира вземания на работници и служители в размер до 1200 лв.
- издръжка, която по закон се дължи от търговеца – това се отнася само до едноличен търговец, тъй като търговско дружество не може да дължи издръжка;
- вземания на държавата и общините – данъци, мита и т.н.;
- вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
- останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Тук може да се каже, че са всички останали задължения, за които няма обезпечение – залог, ипотека и т.н. Ако попадам в тази графа, шансът да си получа вземането е минимален, почти никакъв.
Актуализирал: Христо Милчев
- Източници
§ Търговски закон
чл. 685 и 688, ТЗ – относно предявяването и допълнително предявяване на вземането ми
чл. 686, ТЗ – относно списъкът на вземанията, съставен от синдика
чл. 690, ТЗ – относно оспорването на вземане, включено в списъка
чл. 692, ТЗ – относно одобряването на списъка от съда
чл. 694, ТЗ – относно предявяването на иск за установяване на вземането
чл. 722, ТЗ – относно реда за изплащане на вземанията
§Закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
чл.22 и 23, ЗГВРСНР – относно размера на гарантираните вземания
§ Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване
чл. 14, ЗБДОО за 2015 г. – относно максималния размер на гарантираните вземания
