Длъжникът ми фалира. Какви действия да предприема?

Когато търговецът, който ми дължи пари, изпадне в тежко финансово състояние, може да се стигне до несъстоятелност. „Фалит“ е всекидневното название. Производството е съдебно и цели справедливо удовлетворяване на кредиторите, като допуска и оздравяване на предприятието. Не всяко закъсняло плащане означава неплатежоспособност и не всяко открито производство завършва веднага с разпродажба.

Ако имам несъбрано вземане или срещу мен се предявяват задължения, мога да потърся адвокатска помощ за преценка на документите и възможните действия.

Кога е възможна търговска несъстоятелност?

По общото правило производство се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Това е обективна невъзможност да изпълнява определени изискуеми задължения по чл. 608 от Търговския закон, а не просто отказ да плати конкретна спорна сума. Законът обхваща:

• Парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване и последиците от тях.
• Публичноправно задължение към държавата или община, свързано с търговската дейност.
• Задължение по частно държавно вземане.
• Задължения за трудови възнаграждения към поне една трета от работниците и служителите, неизпълнени повече от два месеца.

Съдът изследва финансовото състояние на длъжника и приложимите законови презумпции. Плащането само на някои кредитори не изключва неплатежоспособността.

За дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции основание е и свръхзадължеността: имуществото не е достатъчно да покрие задълженията.

За физически лица, които попадат в приложното му поле, има отделен Закон за несъстоятелност на физическите лица. Производството по него се открива по молба на самия добросъвестен длъжник при законовите предпоставки. Тук разглеждам действията на кредитора при търговска несъстоятелност; двата режима не бива да се смесват.

Мога ли аз да поискам откриване?

Като кредитор мога да подам молба, ако вземането ми попада в предвидената от закона връзка с търговска сделка. Не е задължително самият аз да съм търговец. Качеството ми на потребител само по себе си не изключва това право: сделката може да е търговска за насрещната страна. Проверяват се конкретният договор, произходът на вземането и предпоставките за несъстоятелност.

Ако търговецът ми дължи обезщетение единствено за непозволено увреждане — например повреждане на моя вещ извън договорните ни отношения — това само по себе си не ме прави кредитор по търговска сделка, който може да поиска откриване по чл. 625 ТЗ. Вече откритото производство обаче може да обхване и други вземания, които трябва да бъдат предявени по съответния ред.

Молба могат да подават още длъжникът, ликвидаторът, НАП в предвидените случаи за публични и частни държавни вземания и Главната инспекция по труда за посочените неплатени възнаграждения. При свръхзадълженост право има и член на управителния орган на дружеството.

Как подавам молбата?

Подавам писмена молба до компетентния окръжен съд. По чл. 613 ТЗ компетентен е съдът по седалището на търговеца, вписано не по-късно от шест месеца преди подаването. Скорошна промяна на седалището изисква проверка на историята в Търговския регистър.

Прилагам писмените доказателства за вземането — например договори, фактури, приемателни документи, кореспонденция и данни за падежа — както и доказателствата, с които разполагам за състоянието на длъжника. Самото твърдение „не ми плаща“ не е достатъчно за доказване на всички предпоставки.

Преди внасянето на молбата уведомявам НАП по чл. 78 ДОПК и прилагам доказателството за уведомяване. То е условие за образуване на делото и разглеждане на молбата. Съобразявам и дължимите такси и разноски според качеството си и приложимите освобождавания.

За подаването на първоначалната молба няма общо правило, което непременно да изисква адвокат. Производството обаче е сложно, а пропуснатите срокове могат да ме лишат от защита, затова правната помощ е особено полезна.

Как съдът разглежда искането?

Молба на кредитор се разглежда с призоваване на кредитора и длъжника най-късно до 20 дни от подаването. До приключване на първото заседание могат да се присъединят и други кредитори. Законът предвижда съдът да обяви делото за решаване до три месеца от образуването му; това не е обещание, че цялата несъстоятелност ще приключи за три месеца.

В зависимост от установеното съдът може:

• Да открие производството, да обяви неплатежоспособността или свръхзадължеността и началната ѝ дата, да назначи временен синдик и да постанови съответните обезпечителни мерки. Възможно е дейността да продължи при законовите ограничения и надзор, включително с цел оздравяване.
• Да обяви длъжника в несъстоятелност още с откриването и да прекрати дейността, ако продължаването ѝ би увредило масата на несъстоятелността.
• Да отхвърли молбата, ако затрудненията са временни или длъжникът има достатъчно имущество, без опасност за интересите на кредиторите.
• При недостатъчно имущество за началните разноски да определи сума за предплащане от заинтересованите лица. Не възниква автоматично принудително събираемо задължение лично аз да я внеса.

Ако необходимите начални разноски не бъдат предплатени, съдът може да открие производството, да обяви длъжника в несъстоятелност, да прекрати дейността и да спре производството по чл. 632 ТЗ. Възобновяване може да се поиска до една година от вписването на решението, ако се установи достатъчно имущество или се предплатят необходимите разноски. При липса на своевременно искане следват прекратяване на производството и заличаване на длъжника.

Най-важната ми следваща стъпка: да предявя вземането

Следя партидата на длъжника в Търговския регистър. По общото правило трябва да предявя вземането си писмено пред съда по несъстоятелността до един месец от вписването на решението за откриване, с копие за синдика и необходимите данни и доказателства. Не разчитам, че участието ми като подател на първоначалната молба заменя тази стъпка.

За вземания, възникнали преди откриването, е допустимо и късно предявяване през допълнителните два месеца след изтичането на първия срок. То води до ограничения и допълнителни разноски: не мога да оспорвам вече приети вземания и извършени разпределения. След крайния срок тези вземания не могат да се предявяват по този ред.

За някои вземания има служебно включване, например вземанията на работници и служители от трудови правоотношения и установени с влязъл в сила акт публични вземания. И в тези случаи проверявам дали сумата е включена правилно.

След обявяването на списъците имам 7 дни за възражение срещу прието или неприето вземане. При предпоставките на чл. 694 ТЗ може да е необходим установителен иск в 14-дневен срок от обявяване на съответното съдебно определение. Не изчаквам лична покана, за да следя тези срокове.

Какво става със задълженията към мен?

Законът разграничава два момента: непаричните задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност към датата на откриване на производството, а всички парични и непарични задължения стават изискуеми от датата на обявяване в несъстоятелност. Ако очаквам доставка на вещ, конкретните ми права зависят и от договора, собствеността и правилата за неизпълнените договори.

Получаването на цялата сума не е гарантирано. Значение имат наличното имущество, обезпеченията, редът на удовлетворяване и приетото вземане. Откриването засяга и индивидуалното принудително изпълнение, затова не разчитам само на вече заведено изпълнително дело.

Когато преговорите за плащане са подходящи, мога да използвам споразумение за разсрочено плащане, съобразено със случая. То не отменя законовите срокове и ограничения на производството по несъстоятелност.

Правна основа

Търговски закон — чл. 286–287, 607–608, 613, 617, 625–632, 638, 685–694 и 742; Данъчно-осигурителен процесуален кодекс — чл. 78; Закон за несъстоятелност на физическите лица.

Статията е от рубриката „Предложи Право“. Актуализира: Велимира Бакалова.