„Правителството е подало оставка”, „България е в състояние на политическа криза” – чета подобни заглавия във вестниците и в общи линии успявам да си обясня за какво става въпрос. Това, което обаче не ми е съвсем ясно, са темите за т.нар. „служебно правителство”. Какво представлява то, какви са функциите му и кога се стига до назначаването му мога да разбера в следващите редове.
Министерският съвет подава оставка. Парламентарно представените партии не успяват да съставят ново правителство. Какво се случва оттук нататък? Единственото възможно решение в тази ситуация е президентът да разпусне Народното събрание, да насрочи нови парламентарни избори и да назначи служебно правителство.! Важно Президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок действащото Народно събрание не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.С назначаването на служебен кабинет престава да съществува намиращият се в оставка Министерски съвет.
Основната разлика между едно обикновено правителство и служебното такова идва от начина на конституиране. Съставът на Министерския съвет по принцип се гласува от Народното събрание. Парламентът от своя страна се състои от демократично избрани народни представители. Народното събрание се избира от народа, което значи, че и излъченото от него правителство е израз на народната воля. За разлика от едно обикновено правителство, служебното се избира и назначава от президента. Именно от тази съществена разлика произтичат и разликите във функциите на обикновеното и служебното правителство.Служебното правителство има временен характер. То съществува само до образуването на ново правителство по съответния ред. Срокът му на работа в най-добрия случай е около 3 месеца (2 месеца за провеждане на парламентарни избори и 1 месец за свикване на новоизбраното Народно събрание). С други думи, то съществува до провеждането на нови избори за Народно събрание и избиране на ново правителство от новоизбрания парламент. На практика докато служебното правителство осъществява правомощията си, парламент няма – той е разпуснат от президента.Може ли служебното правителство да функционира при действащ парламент? Да, в периода от избирането на ново Народно събрание до съставянето на ново правителство, както и ако е назначено през последните три месеца от мандата на президента.
Служебното правителство управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната. То поначало изпълнява същите функции, които изпълнява Министерският съвет. Кои са тези функции и отговорности мога да науча тук. Една от задачите на служебния кабинет е да подготви и проведе парламентарните избори. Служебното правителство в никакъв случай не следва да бъде подценявано, въпреки че функционира за кратък период от време, тъй като то може да взема политически решения с важни и дългосрочни за страната последици.! Важно По отношение на служебното правителство не може да се упражни парламентарен контрол, тъй като докато то функционира, няма парламент, който да осъществи този контрол.Все пак президентът може да прави промени в структурата и състава на служебния кабинет.Kогато обаче служебното правителство функционира при действащ парламент, може да се проведе парламентарен контрол, при условие, че той не води до гласуване на вот на недоверие. Може например да се осъществи парламентарен контрол под формата на въпроси и питания.! Важно Служебното правителство има право на законодателна инициатива, макар и ограничена. Ограничението произтича от това, че то не разполага с пълния обем от правомощия и функции, с които разполага Министерския съвет.
Има правомощия на Министерския съвет има, с които служебното правителство не разполага. Някои от управленските решения, които правителството взима, подлежат на одобрение от Народното събрание. Това одобрение е два вида - предварително и последващо. Именно в ситуацията, в която дадено решение следва да бъде предварително одобрено от парламента, правомощията на служебният кабинет са ограничени, защото на практика няма парламент, който да одобри решението. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.Служебното правителство не може да сключва:
За редица международни договори се изисква да бъдат одобрени със закон от парламента - например договори с политически или военен характер; касаещи участието на Република България в различни международни организации; предвиждащи промени в границите на държавата или такива, които предвиждат финансови задължения за държавата. Служебният кабинет може да сключи подобен международен договор, но той няма да стане част от вътрешното ни право, докато не бъде одобрен (ратифициран) от новоизбраното Народно събрание.[toggles][toggle title=Източници] Конституция на Република България (КРБ)чл. 5, ал. 4 - относно ратификацията на международните договори;чл. 84, т. 9 - относно невъзможността на служебното правителство да взема държавни заеми;чл. 84, т. 11- относно предварителното одобрение за изпращане на въоръжени сили извън страната чл. 85, ал. 1 - относно международните договори, коитоНародното събрание трябва да ратифицира;чл. 86, т. 6- относно гласуването на състава на Министерски съвет от парламента;чл. 99, ал. 5 - относно назначаването на служебно правителство;чл. 99, ал. 7 - относно невъзможността президента да разпуска НС през последните три месеца от мандата си. Закон за международните договори на Република България (ЗМДРБ)чл. 15, ал. 1- относно ратификацията на международните договори Съдебна практикаРешение № 20/1992 по конституционно дело № 30/1992 г. – относно временния характер на служебното правителство и неговите правомощия, относно ограничената законодателна инициатива, на която то има право, относно това кой може да прави промени в състава му.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
29.1.2017
