Парламент: Как работи Народното събрание?

Всеки ден гледам и слушам за народните представители в Народното събрание, които спорят по този или онзи наболял проблем, гласуват „за“ или „против“ даден законопроект и т.н. Как точно те решават какво ще се случва в държавата и какво не? Защо точно в Народното събрание?

Как се формира Парламентът?

За да си отговоря на тези въпроси трябва да започна с изясняване на структурата и функциите на Народното събрание (НС) или иначе казано Парламента.

НС е постоянно действащ орган, който се ръководи от председател и бива подпомаган от заместник-председател. Избира се за срок от 4 години. Основната му функция е, че осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол в държавата.

Какво се има предвид под „осъществяване на законодателна власт“?

Това означава, че НС приема, изменя, допълва и отменя законите, които са задължителни за всички нас, включително и за държавните органи и организациите.

Как става това?

Това става чрез обсъждане и гласуване на проекти за закони или други актове на НС. Гласуванията на законопроектите са две и се извършват на отделни заседания. Когато вотът на тези заседания бъде положителен, се приемат законите. По изключение Парламентът може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание. Другите актове (решения, декларации и обръщения) на Народното събрание се приемат с едно гласуване. Приетите актове се обнародват в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането им.

Какво е „парламентарен контрол“?

Това е право на народните представители да задават въпроси по актуални теми, които засягат обществото. Тези въпроси биват отправяни до министър-председателя, заместник министър-председател или до някой министър, като всеки петък през последните три часа на заседанието НС изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях. Тези заседания се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Други функции на Народното събрание:

• приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
• установява данъците и определя размера им;
• насрочва избори за президент на републиката;
• приема решение за произвеждане на национален референдум;
• избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;
• създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
• избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;
• дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;
• решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
• разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
• обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;
• дава амнистия;
• учредява ордени и медали;
• определя официалните празници;
• изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика;
• изслушва и приема доклади за дейността на органи (напр. на Министеркия съвет, на Сметната палата  и др.), които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон
• ратифицира и денонсира международни договори, които имат пряко отношение с България;
• избира председателя, заместник-председателите и членовете на Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета;
• избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

Каква е функцията на народните представители/депутатите?

Парламентът се състои от 240 народни представители. Те биват избирани от народа и тяхната функция е да представляват не само своите избиратели, а и целия български народ в Парламента и да бъдат защитници на обществения интерес.

Правомощията на народните представители могат да бъдат индивидуални (всеки народен представител да може сам да упражнява правата си като такъв) и колективни (определен брой депутати да имат право на определени правомощия).

Индивидуалните правомощия на народните представители са:

• право на законодателна инициатива (или иначе казано – предложение за законопроект);
• право на въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри;
• правно привилегировано положение относно наказателната отговорност и личната неприкосновеност, т.нар. парламентарен имунитет.

Колективните правомощия на народните представители са:

• искане от една пета от всички депутати за свикване на заседание на НС;
• право на една пета от народните представители да предложат на НС да гласува недоверие на Министерския съвет;
• право на въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри, като по предложение на една пета от депутатите по даден въпрос може да има разисквания и да се приеме решение.

Едно от основните задължения на народните представители е, че не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която е несъвместима с положението им на такива. Друго основно задължение на депутатите е да действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения. Също така ако народен представител е избран за министър, то той прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър.

Друго важно нещо, което трябва да знам за народните представители е кой може да бъде избиран за такъв. Трябва да е български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

• Източници

  Конституция на Република България

  Чл. 74 и чл. 77 относно ръководството на Народното събрание.

  Чл. 64, ал. 1 относно срокът на функциониране на НС.

  Чл. 84, т. 1 относно осъществяването на законодателната власт.

  Чл. 86, ал. 2 относно задължителността на законите и решенията на НС.

  Чл. 88, ал. 1 и ал. 2 относно гласуванията на законопроектите.

  Чл. 88, ал. 3 относно обнародването на приетите актове.

  Чл. 84, т.2-17 относно функциите на НС.

  Чл. 85, ал. 1 относно ратифицирането и денонсирането международни договори.

  Чл.91, ал. 1 относно избора на Сметна палата.

  Чл. 91а, ал. 1 относно избора на омбудсман.

  Чл. 63 относно броя на народните представители.

  Чл. 67, ал. 1 относно функциите на народите представители.

  Чл. 87, ал. 1 относно правото на законодателна инициатива.

  Чл. 90, ал. 1 и 2 относно правото на народните представители на въпроси, питания и разисквания.

  Чл. 78, т.2 относно искането за свикване на заседание на НС.

  Чл. 89, ал. 1 относно гласуването на недоверие на Министерския съвет.

  Чл. 67, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 относно задълженията на народните представители.

  Чл. 68, ал. 2 относно избора на народен представител за министър.

  Чл. 65, ал. 1 относно условията за съвместимост с длъжността “народен представител”.

  Правилник за организацията и дейността на Народното събрание

  Чл. 96, ал. 1 относно правото на народните представители да задават въпроси по актуални теми, които засягат обществото.

  Чл. 106, ал. 1 относно времето, през което НС изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях.

  Чл. 51 относно прякото предаване на заседанията.

  Чл. 142 относно начина на осъществяване на правомощията на народните представители.

  Закон за Сметната палата

  Чл. 12, ал. 1 относно избора на ръководство и членове на Сметната палата.