2017-10-13 Какво се случва, ако фирмата ми задлъжнее към държавата? | pravatami.bg

Какво се случва, ако фирмата ми задлъжнее към държавата?

firmata-mi-zadlajnq-kam-darjavata

Имам фирма с неплатени данъци/глоби, а сега получавам притеснителни уведомления и предупреждения от компетентните органи. Какви действия могат да се предприемат в този случай срещу мен и какво да направя, за да се предпазя?

Проблемът.

В случаите, когато съм пропуснал – случайно или не – да внеса данъците си за определен период от време или да платя наложена на фирмата ми глоба, то това със сигурност ще бъде забелязано от компетентните органи. Какво ще направят те в такъв случай? Законодателят е предвидил, че тази хипотеза е много вероятна и е изградил механизми за принудително събиране на задълженията на  некоректните платци към държавата. Какви са те?

Процедурата.

На първо място, ще ми бъде изпратена покана за доброволно изпълнение – подсещане, че имам задължение към държавата, което трябва да изпълня. Принципно задълженията към държавата следва да се изпълняват доброволно, като същите могат да бъдат платени в брой или по банка. Затова и преди да предприеме каквото и да било друго, държавата ми изпраща тази покана за доброволно изпълнение. Целта на тази процедура е да се избегне принудителното изпълнение. Защото, в крайна сметка, държавата иска да събере дължимото й, а когато това се извършва доброволно от страна на длъжника, държавата се ангажира най-малко и е в най-голям интерес за нея. Ако обаче дори и след това не изпълня задължението си, компетентният орган, обикновено:

  1. поставя на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
  2. разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер.

Едва след като извърши тези действия, компетентният орган може да пристъпи към действия за принудително събиране на вземанията си.

Какво да правя?

Ако компетентният орган все още не е наложил принудително обезпечение (това са възбрана върху недвижим имот или кораб; запор на движими вещи и вземания; запор на сметките; запор на стоките в оборот), мога да подам искане за отсрочване (до определен краен срок) или разсрочване (плащане на части) на задълженията ми до съответния компетентен орган – т. нар. „погасителен план“. Той трябва да бъде изрично одобрен, като органът не е абсолютно задължен да ми даде такова разрешение – може да ми бъде отказано. Взема се предвид финансовото състояние на фирмата, дали е в процедура по ликвидация и т.н. Едва след като получа одобрение за погасителния план, мога да започна да изплащам задълженията си съгласно него на определени вноски. За тези задължения обаче, дължа лихви.

Принудително събиране на вземанията.

Когато компетентният орган обаче счете, че е невъзможно да събере задължението ми, същият пристъпва към принудителното им събиране и има право да обезпечи същите, за което не е длъжен да ме уведоми. Това се извършва чрез публичен изпълнител, изрично натоварен със задължението да предприеме всички действия, така че да събере задълженията ми. Обезпечение може да бъде наложено, дори и фирмата да има одобрен погасителен план за отсрочено/разсрочено плащане – по този начин компетентният орган се застрахова, че ако не плащам навреме задълженията си, ще има откъде да си вземе парите.. Обезпеченията се отменят, едва след като погася (заплатя) задълженията си.

И една възможност…

Когато сметката на фирмата ми е запорирана и не мога да се разпореждам със средствата по нея, възниква логичният въпрос, как да не задлъжнея и към други предприятия за електро-, топло- и водоснабдяване например, или към телефонните оператори? Не съм длъжен в този случай да вадя парите от джоба си, дори и да съм неин управител. Трябва просто да подам молба до публичния изпълнител да разреши определена част от сумите по сметката да бъдат предоставени за извършване на т. нар. „неотложни плащания“. А какво представляват всъщност те? Това могат да бъдат разходи за режийни за офис/склад или друг обект на фирмата ми, или разходи по договори, свързани с основната й дейност. Това освобождаване на суми обаче, не означава, че ще мога да се разпореждам с част от парите по запорираната сметка свободно. Неотложните плащания ще се правят от банката, в която е открита сметката на дружеството, и на която Публичният изпълнител е дал разрешение да се разпорежда с тези средства, по начин, по който последният е указал. Например, фирмата ми има сключен договор с мобилен оператор или има имот, за който трябва да плаща сметки за електричество – тогава банката от името на фирмата ми и чрез банковата й сметка заплаща задълженията към съответните доставчици.

  • Източници

    Закон за корпоративното подоходно облагане

    чл.8, ал. 2 – относно внасяне на дължимите данъци по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите

    Данъчно-осигурителен процесуален кодекс:

    Чл. 178, ал. 1 – относно изпълнение на задълженията

    Чл. 182, ал. 2 – относно предварително уведомяване за неплатени задължения

    Чл. 182, ал. 2 – относно публично разгласяване

    Чл. 183, ал. 1 – относно отсрочване и разсрочване на задължения

    Чл. 183, ал. 5 – относно погасителен план

    Чл. 195, ал. 1 – относно публични обезпечения

    Чл. 198, ал. 1 – относно видовете обезпечения

    Чл. 229, ал. 1 – относно неотложни плащания



Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Етикети

Правни курсове, които спестяват стотици левове.

Научи повече

X
Бъди в час с най-новите Права: 1 имейл от нас на седмица.



До -82%

Празнично намаление на курсове на правна тематика.