“Човек и добре да живее… понякога стига до съд.” Да уреждаме проблемите и споровете помежду ни с добра воля и взаимно разбирателство е нещо прекрасно и, вярвам, желано от всички, но нещата не винаги се подреждат така. Често се случва да прибягваме до помощта на съда, за да разрешим спор със съсед, бизнес партньор, а дори и роднина. “Дължиш ми! - Нищо подобно!” или “Това е моята къща! - Глупости, как ще е твоя, като е моя?!” - това са малка част от репликите, след изричането на които бързо и неусетно може да се озова пред съд, търсейки защита на накърненото си право. Няма значение дали става въпрос за спор относно пари, вещи или някакво неоценимо в пари благо (засегнато е доброто ми име например).
Имаш да взимаш пари? Или имаш да даваш пари и някой те притиска? До 48 часа ще получиш съдействие на тази страница. Сподели безплатно казуса си. Адвокатска кантора, специализираща в събиране на вземания, ще го разгледа. [Научи повече]
Нека си представим следната ситуация:Дал съм 10 000 лв. заем на съседа и сме уговорили, че ще ми ги върне след една година. Годината минава, животът си тече, но съседът се ослушва и не ми връща парите. Когато отида да си ги поискам, не ми отваря вратата. Веднъж го засичам пред блока и си искам заема, но той ми отвръща: “Как?! Аз ти го върнах!” Бързо разбирам, че нещата няма да станат с добро и след консултация с адвокат завеждам иск пред съда за сумата от 10 000 лв. Делото се забавя. Съседът обаче, освен че лъже, обича хазарта. Притеснявам се дали въобще ще мога някога да си получа парите, ако той реши да проиграе цялото си имущество, докато съдът постанови решението си. Хубавото в случая е, че мога да поискам от съда да наложи т. нар. обезпечение на иска.
Разрешаването на един правен спор може да се проточи сравнително дълго във времето (а понякога и прекалено!). През този период (в който делото се нарича “висящо”) се случват много неща. Възможно е лицето, срещу което съм завел иска си, да извърши някакви действия, с които да направи невъзможна защитата на моето право, дори и след решението на съда. Така например, ако искам от съда да постанови, че колата е моя и да накара Иван да ми я върне, твърде възможно е въпросният Иван да реши да я продаде, докато чакаме съдът да се произнесе. И дори и да бъде уважено моето искане, след като колата е продадена, какво ще ми върне Иван? Подобни действия ще бъдат и тези на съседа от горния пример, който проиграва цялото си имущество на хазарт и не може да ми върне парите, след като съдът постанови това. Обезпеченията на иска са средствата, чрез които мога да предотвратя подобни ситуации. Целта им е да дадат една привременна защита на спорното право срещу недобросъвестни действия на ответника (лицето, срещу което съм завел иска си). Това са действия, с които той може да осуети търсената от мен защита (да продаде спорната вещ, да я укрие, повреди, унищожи или да разпилее по някакъв начин имуществото си, да опрости или укрие свои вземания). Важно е да поискам предприемането на такива мерки, колкото се може по-бързо, когато това се налага, за да осуетя “тънките” сметки на ответника.
Мога да поискам такова от съда, пред който делото е висящо. За целта е нужно да подам молба за допускане на обезпечението, в която трябва да посоча:
Съдът разглежда молбата в деня на подаването й в закрито заседание. Произнася се с определение, с което уважава или отхвърля молбата. В случай че уважи молбата, съдът издава обезпечителна заповед за налагане на обезпечението.Важно е да знам, че съдът ще допусне налагането на такaва мярка, само ако е налице обезпечителна нужда. Такава има, когато без обезпечението ще се осуети или затрудни осъществяването на правата ми съгласно решението (не мога да получа присъдената ми вещ, ако тя е вече продадена). За да докажа нуждата от обезпечение, трябва да представя убедителни писмени доказателства към молбата си до съда. Важно! В случай че не мога да докажа обезпечителната си нужда, съдът може да постанови да представя гаранция в определен размер. Гаранцията е под формата на:
Възможно е съдът да допусне обезпечаване, но не за размера на целия иск, а само за онази част, за която съм успял да представя доказателства.
Мога да го поискам от родово компетентния съд (районен или окръжен в зависимост от предмета на делото или цената на иска) по постоянния ми адрес или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.Процедурата е същата като при обезпечаване на вече предявен иск, но тук освен в наличието на обезпечителна нужда, ще трябва да убедя съда и че вероятно ще спечеля бъдещото дело. Ако съдът уважи искането ми, ще ми посочи срок, в който да предявя иск. Не го ли направя, обезпечението ще отпадне автоматично. Спазя ли срока обаче, обезпечението ще продължи да действа докато трае процесът.
От съда мога да поискам да наложи:
В случай че съдът откаже налагането на исканата от мен мярка, мога да обжалвам определението с частна жалба. Това мога да направя в едноседмичен срок от момента, в който определението ми бъде връчено (или от момента, в който узная за него, като направя справка, тъй като понякога връчването се бави).Мога да поискам от съда промяна на обезпечителната мярка, ако смятам, че наложената не е достатъчна например. Съдът преценява дали ще я промени, като вземе предвид и възраженията на другата страна по делото. Такова искане може да направи и лицето, срещу което е наложена мярката, ако смята, че тя е неоправдана.Естествено, мога да поискам и отмяна на обезпечителната мярка. Съдът прави това, след като се увери, че вече не е налице обезпечителна нужда. Отмяна може да иска и лицето, срещу което е наложена мярката.Важно! В случай че обезпеченият иск бъде отхвърлен (съдът постановява, че колата всъщност не е моя, а на Иван), ответникът (Иван) може да иска обезщетение от мен за причинените нему вреди от наложената обезпечителна мярка.[toggles][toggle title="Източници"]Граждански процесуален кодекс (ГПК):чл. 389, ал. 1 - относно компетентния да допусне налагане на обезпечителна мярка съд;чл. 389, ал. 2 - относно разглеждането на молбата от съда;чл. 389, ал. 3 - относно определението на съда и обезпечителната заповед;чл. 390, ал. 1 - относно обезпечаването на бъдещ иск;чл. 390, ал.3 - относно срока, даден от съда, за предявяване на иска;чл. 391, ал. 1, т. 1 - относно обезпечителната нужда и доказването й;чл. 391, ал. 1, т. 2 - относно гаранцията;чл. 394 - относно частичното обезпечаване на иска;чл. 397, ал. 1, т. 1, 2, 3 - относно видовете обезпечителни мерки;чл. 398, ал. 1 - относно промяната на обезпечителна мярка;чл. 400, ал. 2 - относно налагането на възбрана върху недвижим имот;чл. 402, ал. 1 и ал. 2 - относно отмяната на обезпечителна мярка;чл. 403, ал. 1 - относно обезщетението, в случай че искът не бъде уважен;чл. 451, ал. 1 - относно действието на запора и възбраната;чл. 452, ал. 1 - относно непротивопоставимостта на действията на лице, чиито вещи или вземания са запорирани или върху чиито имот е наложена възбрана; Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):чл. 180, ал. 1 вр. с чл. 181, ал. 1 - относно гаранцията за обезпечението пред съд. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК):чл. 198, ал. 1, т. 1 - относно възбраната върху недвижим имот и кораб.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Елица
Колева
8.6.2017