Как функционира Висшият съдебен съвет?

Висшият съдебен съвет (ВСС) представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той решава кадрови, организационни, финансови и технически въпроси за съдилищата, прокуратурите и следствените органи, без да се намесва в решаването на конкретните дела.

Кой участва във Висшия съдебен съвет?

Конституцията предвижда 25 членове:

• Трима по право — председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор.
• Единадесет, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители — шестима за съдийската и петима за прокурорската колегия.
• Единадесет, избрани пряко от магистратите — шестима от съдиите, четирима от прокурорите и един от следователите.

Изборните членове трябва да са юристи с високи професионални и нравствени качества и поне 15 години юридически стаж. Законът установява и несъвместимости, например с партийно членство, определени публични длъжности и търговска дейност. Оценката на качествата се основава на предвидените проверки и документи.

Мандатът на изборните членове е пет години, без право на два последователни мандата. Той може да бъде прекратен предсрочно при конституционните основания, например оставка, влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление, трайна фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията повече от една година или дисциплинарно освобождаване от длъжност.

ВСС е постоянно действащ орган. Изтичането на мандата на изборните членове не означава, че самият орган престава да съществува. За упражняването на определени правомощия след изтичане на мандата обаче важат законови ограничения.

Поименният състав и данните за отделните членове мога да проверя на официалната страница на ВСС.

Как се избират членовете?

Има две отделни процедури — за парламентарната квота и за квотата на съдебната власт.

За парламентарната квота народните представители правят предложения по колегии след писмено съгласие на кандидатите. Предложенията се разглеждат от специализирана постоянна комисия на Народното събрание. Представят се мотиви за професионалните и нравствените качества, документи за образование, стаж и несъвместимости, декларации за имущество и интереси и другите изискуеми документи. Народното събрание приема правила за прозрачна, обективна и равнопоставена преценка.

Предложенията и документите по чл. 19 ЗСВ се публикуват на сайта на Народното събрание до три работни дни от получаването им. По чл. 19а кандидатът представя писмена концепция и предвидените декларации до 14 дни от публикуването на кандидатурите; концепциите и декларациите се публикуват до три работни дни след изтичането на този срок. Следват публично изслушване и избор.

За професионалната квота съдиите, прокурорите и следователите избират съответните членове пряко и тайно по правилата на ЗСВ. Предложенията и документите се публикуват на сайта на ВСС и кандидатите се изслушват. Конкретният график, секциите и начинът на гласуване се проверяват в официално обявената процедура: за изборите през 2026 г. законът съдържа и специални преходни правила.

Пленум и две колегии

ВСС упражнява правомощията си чрез пленум, съдийска колегия и прокурорска колегия.

• Пленумът включва всички членове.
• Съдийската колегия има 14 членове: председателите на ВКС и ВАС, шестима избрани от съдиите и шестима от Народното събрание.
• Прокурорската колегия има 11 членове: главния прокурор, четирима избрани от прокурорите, един от следователите и петима от Народното събрание.

Министърът на правосъдието председателства пленума, но не гласува. Съдийската колегия се председателства от председателя на ВКС, а прокурорската — от главния прокурор, с предвиденото в закона заместване при отсъствие. ВСС като орган се представлява от определен с решение на пленума изборен член.

С какво се занимава пленумът?

Сред правомощията му са:

• Да приема проекта на бюджета на съдебната власт и да управлява недвижимите ѝ имоти.
• Да организира квалификацията на магистратите и да приема и представя предвидените годишни доклади.
• Да прави предложения до президента за назначаване и освобождаване на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор при законовите условия.
• Да решава въпроси за съдебните райони, седалищата и броя на съдилищата и прокуратурите по установения ред.
• Да определя броя на магистратите съобразно натовареността и да определя възнагражденията им в рамките на закона.
• Да одобрява етичните кодекси по предложение на съответната колегия, да поддържа публичен регистър на решенията и да дава становища по законопроекти за съдебната власт.

С какво се занимават колегиите?

Всяка колегия действа според професионалната си насоченост. Тя назначава, повишава, премества и освобождава съответните магистрати, организира конкурси, решава въпроси за несменяемостта и атестирането и упражнява предвидените дисциплинарни правомощия. Колегиите назначават и административните ръководители и заместниците им, с изключение на трите длъжности, за които Конституцията предвижда назначаване от президента.

Атестирането е оценка на професионалната компетентност, деловите качества и спазването на етичните правила. Законът разграничава предварително атестиране, атестиране за несменяемост, периодично и извънредно атестиране. Периодичната оценка е за петгодишен период при условията на чл. 196–197 ЗСВ.

Прокурорската колегия има и специални правомощия, включително избор и освобождаване на директора на Националната следствена служба и предвидените назначения във връзка с разследването на главния прокурор.

Какви ограничения важат при изтекъл мандат?

Правомощията не могат да се разглеждат отделно от действащите ограничения. По чл. 33, ал. 4 ЗСВ в гласуването за посочените там предложения и решения могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл.

По чл. 30, ал. 8–10 ЗСВ, когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове, до встъпването на новоизбраните се отлагат определени решения с траен кадрови или организационен ефект. Сред тях са посочени назначения, повишавания и премествания, назначения на административни ръководители и промени в етичните кодекси. Законът предвижда конкретни изключения, включително за определени първоначални назначения, връщане и възстановяване на длъжност. Промените в информационните системи подлежат на предвиденото съгласуване.

Публични ли са заседанията и как се гласува?

Заседанията на пленума и колегиите са публични и се излъчват пряко в интернет, освен когато се разглеждат предложения за дисциплинарно наказание или класифицирана информация. Решенията и от закритите заседания се обявяват публично. Законът предвижда петгодишно съхранение и публикуване на видеоархива.

За заседание трябва да присъстват повече от половината членове на съответния орган. Гласуването е явно и не се допуска „въздържал се“. Не за всички решения е достатъчно обикновено мнозинство: чл. 33 ЗСВ предвижда специални изисквания, включително най-малко осем гласа за определени решения на съдийската и шест на прокурорската колегия, както и отделни мнозинства за определени решения на пленума.

Решенията трябва да бъдат мотивирани. Заинтересованите лица и министърът на правосъдието могат да ги оспорват при условията на чл. 36 ЗСВ, по общото правило до 14 дни от съобщаването. Компетентният съд се определя според вида на решението.

Може ли ВСС да промени решение по моето дело?

Не. ВСС не е следваща съдебна инстанция и сигнал до него не замества жалбата срещу съдебен акт. Ако смятам, че решение по делото ми е неправилно, трябва да използвам съответния процесуален ред и срок за обжалване. Сигнал за поведение на магистрат или за организационен проблем има различен предмет.

Правна основа

Конституция на Република България — чл. 129–130б; Закон за съдебната власт — чл. 16–19а, 29а и следващите, 30, 32–36 и 196–197, както и приложимите преходни разпоредби.

Актуализира: Милена Горанова.