Всяка общинска администрация събира от гражданите редица такси: за административни услуги; за ползване на пазари, тротоари, площади, улични платна; за детски ясли и детски градини; за притежаване на куче и други. Приходите от тях постъпват в общинския бюджет и служат за финансиране на предоставяните от общината публични услуги. Тук ще науча повече за една от тези такси, а именно таксата за битови отпадъци – кой дължи плащането й, за какви услуги се заплаща, как се определя размерът й. Всеки общински съвет приема наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от съответната община, с която конкретизира законовата уредба на таксата за битови отпадъци. Затова в редовете по-долу ще бъдат посочени само най-общо правилата, отнасящи се до таксата за битови отпадъци.

Кой дължи плащането на такса за битови отпадъци?

Такса за битови отпадъци дължа, ако съм собственик или ползвател на недвижим имот (при учредено право на ползване).

За какви услуги се заплаща такса за битови отпадъци?

Плащам таксата, за да ползвам следните предоставяни от общината услуги:

  • събиране и извозване на битови отпадъци;
  • обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци;
  • поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Размерът на таксата се определя за всяка от тези три услуги поотделно. Това е важно, защото в определени случаи дължа такса само за някои от тези три услуги, а не и за трите.

Не се събира такса за:

  • сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година (повече за тази възможност ще науча по-долу);
  • поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
  • обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

Важно е да знам, че ако няма да ползвам имота си през цялата следваща година, мога да бъда освободен от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. За тази цел обаче трябва да подам до края на предходната година декларация по образец в общината, където се намира имотът. С тази декларация заявявам, че имотът няма да се ползва целогодишно (и съответно няма да има основание за събиране на такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци).

Ежегодно кметът на общината издава заповед, с която определя границите на районите, в които ще се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, вида на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване. Тази заповед се обявява публично (мога да я намеря на сайта на съответната община) до края на месец октомври на предходната година. Ако имотът ми се намира извън районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, не дължа такса за събиране и извозване на битови отпадъци. Но ще ми бъдат събрани такси за другите две услуги – за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

Плащане на таксата за битови отпадъци

В какви срокове съм длъжен да платя таксата се определя в наредбата на съответния общински съвет. Някои общини предлагат отстъпка за предплащане в определен срок на дължимата такса за цялата година. (чл.12, ал.3 Наредба-Бургас; чл.20 Наредба-Варна; чл.17,ал.2 Наредба-Хасково)

За новопридобити имоти таксата се събира от началото на месеца, следващ месеца на придобиване на имота. За новопостроени сгради такса се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, а ако съм започнал да я ползвам преди нейното окончателно завършване – от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало. (чл.18, ал.2 Наредба-Хасково; чл.21, ал.2 Наредба-София)

Как се определя размерът на таксата?

Таксата се определя ежегодно от общинския съвет в годишен размер за всяко населено място. Нейният размер е такъв, че да покрива пълните разходи на общината по предоставянето на услугата, да способства за създаване на условия за повишаване на качеството на услугата и да осигурява постигането на справедливост при определянето и заплащането на таксата. Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на услугата, ако общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

Според закона размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци. Законът обаче добавя, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Определената от общинския съвет основа, пропорционално на която се изчислява размерът на таксата, не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, трябва да подам декларация в общината в срока, посочен в съответната наредба. В декларацията посочвам вида и броя на съдовете за отпадъци, които ще ползвам през годината, съобразно обявената честота на извозване със заповед на кмета. Когато не подам декларацията в срок или не изхвърлям отпадъците в определените за целта съдове или съм декларирал по-малко от необходимия ми брой съдове за битови отпадъци, заплащам такса, която се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота, респективно върху отчетната му стойност – Това се предвижда в наредбите на някои общински съвети, въпреки че законът от началото на 2017 г. не допуска размерът на таксата да зависи от данъчната оценка на имотите.

Актуализира Боряна Русева

  • Източници

    Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ):

    чл. 8 ЗМДТ – относно принципите за определяне на размера на таксата;

    чл. 62 ЗМДТ – относно услугите, за който се заплаща такса за битови отпадъци;

    чл. 63 ЗМДТ – относно таксите, събирани за имоти, които се намират извън районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване;

    чл. 64 ЗМДТ – относно лицата, дължащи плащане на такса битови отпадъци;

    чл. 66 ЗМДТ – относно определянето на размера на таксата от общинския съвет;

    чл. 67 ЗМДТ – относно размера на таксата;

    чл. 69 ЗМДТ – относно заплащането на таксата;

    чл. 71 ЗМДТ – относно освобождаването от такса за някои услуги.

    Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община:

    чл. 20 – относно сроковете за плащане на таксата за битови отпадъци;

    чл. 21 – относно събирането на такса за битови отпадъци за новопридобити и новопостроени имоти.

    “Такса за битови отпадъци” – Ганета Минкова, Дайджест “Финанси и право”, кн. 3, 2008 г.