Какво представляват офшорните фирми?

„Офшорна фирма“ е разпространено наименование за дружество, регистрирано в юрисдикция, която предлага определени данъчни или организационни предимства за международен бизнес. Самото учредяване на дружество в чужбина не го прави офшорно, нито означава, че дейността му е незаконна. За конкретната сделка са важни приложимият закон, данъчното облагане, действителните собственици и произходът на средствата.

Какво означава това по българското право?

За специалните ограничения се използва понятието „юрисдикции с преференциален данъчен режим“. То се определя чрез § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и специалния закон за икономическите и финансовите отношения с такива дружества. Специалният закон предвижда и изключения от това определение за Гибралтар и държавите от Европейското икономическо пространство.

Затова не е достатъчно да намеря в интернет списък на „данъчни убежища“. Проверяват се действащите законови критерии и приложимите списъци към момента на сделката. Ниската данъчна ставка или регистрацията в друга държава сами по себе си не дават отговор дали дружеството попада под конкретна забрана.

Регистрацията в чужбина освобождава ли от данъци?

Не автоматично. Данъкът на дружеството и данъкът върху доходите на собственика са различни задължения. Местните български дружества по принцип се облагат за печалбите си и от България, и от чужбина. Чуждестранно дружество може да дължи български корпоративен данък за печалба, реализирана чрез място на стопанска дейност тук. За определени доходи от български източник се прилага и данък при източника. Значение имат съответната данъчна спогодба и условията за използването ѝ.

Общата ставка на корпоративния данък в България е 10% върху данъчната печалба. Това не означава, че всяко плащане към чуждестранна фирма се облага по един и същ начин. Проверяват се характерът на дохода, лицата по сделката и приложимите освобождавания.

Ако съм местно физическо лице за данъчни цели в България и получа дивидент от чужбина, по правило дължа окончателен данък от 5% върху брутния доход. Декларирането и плащането са до 30 април на следващата година. При внесен чуждестранен данък се проверява възможността за избягване на двойното облагане. НАП разяснява облагането на дивидентите.

Прехвърлянето на печалба чрез фиктивни услуги или непазарни сделки между свързани лица не става допустимо заради чуждестранната регистрация. Прилагат се правилата срещу отклонение от облагане, за пазарни цени и, когато са изпълнени условията, за контролирани чуждестранни дружества. Реалните сделки трябва да имат документирана стопанска цел и изпълнение.

Може ли собственикът да остане неизвестен?

Различната публичност на чуждестранните регистри не означава анонимност пред банките и компетентните органи. По Закона за мерките срещу изпирането на пари се установява действителният собственик — физическото лице, което в крайна сметка притежава или контролира дружеството. Банката може да изисква документи за цялата верига на собственост, произхода на средствата и целта на операциите.

За българските юридически лица се проверяват задълженията за вписване на действителните собственици по чл. 63 ЗМИП. Специалният закон за дружествата от преференциални юрисдикции също предвижда вписвания при участие в обхванатите от него дейности. Чуждестранна фирма посредник или формално посочен управител не отменят тези изисквания.

Банковата тайна не е абсолютна. Данъчна и финансова информация може да бъде предоставяна на компетентните органи по приложимия национален и международен ред.

Какви дейности са ограничени?

Чл. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици обхваща както прякото, така и косвеното участие. Сред изброените случаи са обществените поръчки, определени концесии, приватизационни сделки, придобиване на държавно или общинско имущество и участие в редица лицензирани финансови дейности.

Има и ограничения за определени участия в медии, спортни клубове, електронни съобщения и други дейности. При някои от тях законът изисква конкретен процент участие или контрол. Обхванати са и посочените в закона процедури и квалифицирани участия при услуги за криптоактиви и колективно финансиране. Не всяка връзка с чуждестранна фирма задейства еднаква забрана.

Изключенията по чл. 4 се доказват за конкретния случай. Те включват определени структури на икономически групи, търгувани на регулиран пазар дружества и приложими международни споразумения. Само наличието на данъчна спогодба или само разкриването на собственик не е универсално разрешение за всички дейности. Когато се изисква вписване по чл. 6, то трябва да е извършено преди участието в съответната процедура.

Защитава ли това имуществото от кредитори?

Имуществото на дружеството и личното имущество на съдружника по принцип са отделни. Това не прави дружествените дялове, вземанията или прехвърлените активи недосегаеми. Кредиторите разполагат със способи за защита, включително оспорване на увреждащи сделки при условията на чл. 135 ЗЗД и специалните правила при несъстоятелност.

Преди да учредя или използвам такава структура, проверявам общите разходи, отчетността, данъците в засегнатите държави, банковите изисквания и ограниченията за планираната дейност. При необходимост мога да потърся правна консултация за конкретната структура и договори.